Решение № 6148 от 07.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 51781/2024
- Вид
- Решение № 6148
- Подписан
- 07.04.2025
- Състав
- ЕЛЕНА ЛЮБОМИРОВА ДОНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125 · Закон за движението по пътищата
- чл.400, ал.1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.411 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 6148 гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20241110151781 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.411 КЗ.
Производството е образувано по предявен от „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД установителен иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 39958/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.08.2023 г. на служебен паркинг на „Електроразпределение
Север“
АД, находящ се в гр.************, бул.“************“ е настъпило ПТП по вина на водача на МПС „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ************, застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, който предприел маневра за паркиране на заден ход, без да се увери, че пътят зад него е свободен и има достатъчно разстояние, поради което реализира ПТП с паркираното МПС „Дачия Дъстер“ с рег.№ ************, застрахован по застраховка „Каско“ в ищцовото дружество. Поддържа още, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, а за причинените от ПТП-то вреди при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № 211541966, по която бил извършен оглед и опис на причинените щети. Ремонтът на увредения лек автомобил бил възложен на автосервиз, на който след издадена фактури била заплатена сумата от 469,92 лева. Ищецът поддържа, че предявил регресна претенция срещу ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за гореописаното МПС за сумата от 484,92 лева, ведно с 15,00 лева ликвидационни разноски, на плащане не било извършено.
Предходното обусловило подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда, но тъй като 1 издадената заповед по ч.гр.д.№ 39958/2024 г. по описа на СРС била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 484,92 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № 211541966, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.
В подадения в извън срока чл.131 ГПК отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Изразява становище, че представения от ищеца двустранен констативен протокол не е съставен в съответствие с нормативните изисквания на ЗДвП и Наредба № I3-41 за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия, поради което обстоятелствата относно настъпване на процесното ПТП. Ето защо, описаният в исковата молба механизъм за неговото настъпване, се оспорва. Отделно от предходното се изразява становище, че претенцията е завишена и не отговаря на действително претърпените вреди. Поддържа се становище, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда и се определя съгласно приетата от КФН Наредба № 24/2006 г. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на иска, поради липса на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника. Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 39958/2024 г. по описа на СРС е, че по заявление на „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗК „Лев Инс“ АД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 484,92 лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по щета № 211541966, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2024 г. до изплащане на вземането.
По делото е приложена полица № 0320220300028102 за застраховка „Каско на МПС“, от която се установява, че увреденият товарен автомобил Дачия с рег.№ ************, е имал валидно сключена застраховка към датата на ПТП-то с ищцовото дружество.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП, в който е отразено, че на 09.08.2023 г. в 10:00 часа, в гр.************, на паркинг, находящ се на ул.************ № 2, между превозно средство А – „Ситроен Джъмпер“ с рег.№ ************ и превозно средство Б - „Дачия Дъстер“ с рег.№ ************, е настъпило ПТП. В протокола е посочено, че произшествието е настъпило при 2 паркиране от страна на водача на превозно средство А, обективирана е скица, описани са щетите и е подписан и от двамата участници в ПТП, като водачът на превозна средство А е посочил, че вината е негова.
По делото са представени документите, съдържащи се в образуваната в ищцовото дружество преписка по щета – искане за оценка на вреди, документи за регистрация на увредения автомобил, протокол за извършен оглед на МПС, възлагателно писмо, опис-заключение по претенция, приемо-предавателен протокол, фактура, ликвидационен акт.
По делото е приложено преводно нареждане, от което се установява, че на 20.02.2024 г. ищцовото дружество е превело сумата от 469,92 лева на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил.
По делото е приложена справка от електронната страница на Гаранционен фонд, от която се установява, че към датата на ПТП-то МПС с рег. № ************ е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
Видно от приложената по делото регресна покана от ищеца до ответника е, че последния е уведомен за настъпилата суброгация и е поканен да заплати платеното застрахователно обезщетение в размер на 484,92 лева, в т.ч. 15,00 лева – ликвидационни разноски.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит по делегация на свидетелите С. К. К. и И. К. Гоцев.
В показанията си св.Гоцев разказва, че служебният автомобил бил ударен от свидетеля К., който му е колега, при маневра на заден ход на паркинг. Водачът на увреждащият автомобил сам се свързал със свидетеля, за да му каже, че е причинил ПТП и признал, че не е забелязал паркирания автомобил при маневрата. Тъй като нямали спор за вината, съставили двустранен констативен протокол.
В показанията си св.К. разказва, че при маневра назад с личния си автомобил ударил служебния. Уведомил охраната, която извикала отговорника за увредения служебен автомобил. Признава вината си за ПТП-то. Съставили протокол, без да уведомяват полиция, тъй като щетите били незначителни.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза, в което вещото лице, след анализ на събраните по делото писмени доказателства е посочило, че може да се допусне извод, че описаните щети по автомобил „Дачия Дъстър“ са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на застрахователното събитие и последица от него. Според вещото лице, всички описани части в опис-заключението по щета и издадената фактура за извършени ремонтно-възстановителни работи по увредения автомобил, са били необходими за отстраняване на нанесените щети по него от настъпилото застрахователно събитие. Вещото лице е посочило още, че към датата на настъпване на ПТП-то, т.а. „Дачия Дъстър“ е бил на възраст 2 години и 6 месеца от първа 3 регистрация, т.е. в гаранционен срок на експлоатация. Съгласно заключението стойността на ремонта на т.а. „Дачия Дъстър“ в сервиз на официален представител възлиза на сумата от 469,92 леа, а при средни пазарни условия - на сумата от 370,58 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл.411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинноследствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже плащане.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ между ищеца и увреденото лице, наличието на валидно към датата на ПТП-то правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и твърдения от ищеца причинител на вредата, извършеното от ищеца плащане към сервиза извършил ремонта на застрахования при ищеца автомобил.
Спорът между страните се концентрира върху наличието на причинноследствената връзка между вредите и механизма на ПТП, както и относно размера на дължимото обезщетение.
Действително, приложения по делото двустранен констативен протокол за ПТП, е частен документ и се ползва само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, като не обвързва съда. Следва да се има предвид, че подписаният между участниците в ПТП двустранен протокол представлява доказателство за настъпване на застрахователното събитие – по аргумент от чл.5, ал.1 от Наредба № І З - 41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към Гаранционния фонд (обн. ДВ бр. 8 от 30.01.2009 г.) действали към процесната дата. Законодателят е предвидил изготвянето на ДКП да става при наличие на причинени само материални щети и наличие на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата около 4 него. Настоящият състав намира, че при процесното ПТП не е била налице някоя от хипотезите, установени в разпоредбата чл.125 ЗДвП, при които службите за контрол на МВР задължително посещават мястото на ПТП. С оглед предходното, съдът намира, че представеният по делото двустранен протокол е документ годен да удостовери настъпването на застрахователното събитие. Протоколът, доколкото е подписан и от двамата участници в ПТП-то, следва да се приеме в тази част като частен свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила срещу водача на горепосоченото МПС /застраховано в ответното дружество/, тъй като удостоверява неизгодни за него факти.
Отделно от предходното, обективираното в протокола за ПТП се подкрепя от показанията и на двамата свидетели, които са еднопосочни и непротиворечиви относно механизма на настъпване на процесното ПТП и вината за това. Показанията на двамата свидетели и писмените доказателства са обсъдени и от вещото лице по приетата автотехническа експертиза, което е изготвило същата и въз основа на своите знания и опит.
С оглед предходното, настоящият съд намира, че по делото са установени предпоставките за уважаване на иска - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, настъпване на застрахователно събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия.
Съгласно чл.411 КЗ, платилият обезщетение за вреди застраховател встъпва в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата, респективно срещу застрахователното дружество, което покрива риска ”Гражданска отговорност”. В случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Вземането на застрахователя е за това, което дължи виновният водач на пострадалия при встъпване в правата му, т.е. обезщетението се дължи с лихви и разноски. Настъпването на застрахователното събитие е основание за изплащане на обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” в размер на действително причинените щети, които съгласно изискването на чл.400, ал.2 КЗ се изразяват във възстановителната застрахователна стойност.
Разпечатката съдържа 34 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/07ded595-9a5b-4f4e-801f-f5164dab4c47