Определение № 252 от 11.12.2025, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Частно търговско дело 61/2025
- Вид
- Определение № 252
- Подписан
- 11.12.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 15 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.15 ал.3 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.634в · Търговски закон
- чл. 670, ал. 1 · Търговски закон
- чл.676 ал.4 · Търговски закон
- чл. 677, ал. 1, т. 8 · Търговски закон
- чл.679 · Търговски закон
- чл. 679, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 717ж · Търговски закон
- чл. 717ж, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 717ж, ал. 3 · Търговски закон
- чл. 722, ал. 1, т. 1 · Търговски закон
- чл. 741 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252 гр. Ловеч, 11.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Частно търговско дело № 20254300900061 по описа за 2025 година по описа на съда и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.679 от ТЗ.
С вх.№260703/30.10.2025 г. е подадено искане от „ИНВЕСТБАНК”АД ЕИК:
831663282, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица", бул.
„България" № 85, представлявано от С. Р.М. и М.И.С. - Изпълнителни директори, действащи чрез пълномощника Р. Б. – юрисконсулт по т.дело /н./ № 53/2017 г. с посочено правно основание чл. 679, ал. 1 от ТЗ, в което изтъква, че в качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност на ЕТ „АВЛОН - ПЛАМЕН ЦОНЕВ", моли да бъдат отменени поради незаконосъобразност и при съществено ощетяване на част от кредиторите, решенията взети на събранието на кредиторите на ЕТ „АВЛОН-ПЛАМЕН ЦОНЕВ", проведено на 22.10.2025 г., по следните съображения:
На първо място, счита проведеното събрание на кредиторите за незаконосъобразно, тъй като представеното пълномощно от пълномощника на кредитора С. М. М., а именно С.С.М., не е изрично, както изисква законът. Съгласно чл. 670, ал. 1 от ТЗ за участието в събрание на кредиторите следва да се представи изрично пълномощно, от която норма следва, че волята на упълномощителя следва да е ясна и конкретно изразена и да се отнася до представителство на конкретното събрание на кредиторите в съответствие с поставения му дневен ред.
Сочи, че съгласно Определение № 260197 от 09.10.2025 г., с което се свиква събранието на кредиторите на ЕТ „АВЛОН - ПЛАМЕН ЦОНЕВ", дневният ред е определен по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ, а именно: определяне на метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им, определяне на възнаграждение на синдика.
Твърди, че оспореното пълномощно легитимира представителна власт по въпроси, 1 които не са предмет на дневния ред, а именно: определяне на реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника, да поиска възобновяване на производството по несъстоятелност по чл. 741 от ТЗ, да заяви желание от мое име да изплатя на другите кредитори в производството приетите им вземания, съгласно одобрените списъци.
Изтъква, че относно наличието на този порок в представителната власт възразили още в проведеното събрание на кредиторите на 22.10.2025 г. и то преди да се пристъпи към обсъждане на въпросите от дневния ред, но въпреки това изложеното не било кредитирано от съда. Счита, че съгласно съдебната практика незаконосъобразно е решение, взето при допуснато нарушение на императивни правни норми, изразяващи се в правото на участие на кредитор във вземането на решения от този орган на производството по несъстоятелност например относно свикване, провеждане на събранието, гласуване и други. Предвид което, счита проведеното на 22.10.2025 г. събрание на кредиторите на ЕТ „АВЛОН - ПЛАМЕН ЦОНЕВ" за незаконосъобразно, а взетите на решения на същото - подлежащи на отмяна, доколкото решенията са приети в резултат на предложение на лице, неразполагащо с надлежна представителна власт.
На второ място, счита че е налице незаконосъобразност и съществено ощетяване на част от кредиторите при определянето на точките от дневния ред и съответно при гласуването по същите.
По първа точка от дневния ред: определянето на метода и условията на оценка на имуществото изтъква, че тук има регламентиран законов ред, който следва да се съблюдава чл. 717ж, ал. 3 от ТЗ и в случая не е необходимо свикването на събрание на кредиторите за тази цел. Сочи, че съгласно регламентираното в цитираната разпоредба, за да се направи нова оценка, то следва имуществото да не е било продадено на проведен търг с начална цена 50 % от оценката или от направената оценка да са изминали две години, като нова оценка може да се направи и при съществено изменение на икономическите условия или правния статут, които са от значение за оценката, след разрешение на съда. Сочи, че редът и условията за провеждане на продажбите по чл. 717ж от ТЗ е установен с повелителни правни норми, заместващи волята на кредиторите, като по този начин се изключва възможността за шиканиране на производството по несъстоятелност от недобросъвестни кредитори, злоупотребяващи с предоставените им от закона права, какъвто е процесният случай с кредитора С. М. и за което са сезирали многократно Съда.
Сочи, че първата предпоставка, визирана при условията на алтернативност в горепосочената правна норма: имуществото да не е продадено на проведен търг с начална цена 50 % от оценката, не е налице, тъй като в случая относно имуществото от масата на несъстоятелността, представляващо Къща, находяща се в гр. ***** - не е насрочвана продажба с начална цена 50 % от оценката. Въпросният актив, съобразно изготвената оценка от 07.10.2024 г., е оценен за сума в размер на 2 586 200 лв., а на последната насрочена продажба това имущество се продавало за 1 357 439,40 лв., т.е. в случая трябвало да се насрочи още една продажба с начална цена в размер на 1 293 100 лв. Изтъква, че твърдението им се подкрепя на още по-силно основание при съобразяване и прилагайки 2 посочената от синдика съдебна практика, на която се е позовал при релевиране на искането до Съда по несъстоятелността за предоставяне на разрешение за последващата продажба на другия актив от масата на несъстоятелността - Хотела, находящ се в м. ***** и при определяне на началната цена на тази продажба (възлизаща на 50 % от пазарната оценка), насрочена за 18.09.2025 г. - естествено обявена за нестанала.
Счита, че в процесния случай, дори процедурата по чл. 717ж от ТЗ да е приключила по отношение на Хотела, находящ се в м. *****, това не е така по отношение на актива от масата, представляващ Къща, находяща се в гр. *****.
Излага, че втората алтернативно дадена предпоставка: от направената оценка да са изминали две години също не е налице относно Къщата, находяща се в гр. *****, тъй като оценката на този актив е изготвена на 07.10.2024 г. Предвид което според него става ясно, че към датата на свикване на събранието на кредиторите - 22.10.2025 г., две години от изготвяне на оценката не са изминали. Прави извод, че при липса на осъществена предпоставки по чл. 717ж. ал. 3 от ТЗ. т.к. имуществото не е продадено на търг с начална цена 50 % от оценката и от направената оценка да са изминали две години, то е изключено да се прилага разрешението по ал. 3 за изготвяне на нова оценка, а още по-малко да се прекъсне законоустановения ред за насрочване на продажби по чл. 717ж от ТЗ с насрочване и извършване на събрание на кредиторите и вземане на решение, което по незаконосъобразен начин да измести императивни норми на закона.
Счита, че не е налице и съществено изменение на икономическите условия, както се посочва в молбата на кредитора, инициирал свикването на събранието на кредиторите и подкрепена от синдика, като тази последица по изготвяне на нова оценка би настъпила и без свикване на събрание на кредиторите, но само и единствено при ясно, точно и мотивирано обосноваване на измененията на икономическите условия и след дадено разрешение от Съда по несъстоятелността, което на практика не се е и случило. Изтъква, че въпросните оценки на имуществото са направени през 2024 г., като в рамките на една година икономическите условия не са се изменили съществено.
Твърди, че основният изтъкнат аргумент в исканията за свикване на събранието на кредиторите относно приложение на чл. 15 от Закона за въвеждане на еврото е изцяло неоснователен. Счита, че в случая въпросната разпоредбата е неприложима и не може да обоснове необходимост от свикване на събрание на кредиторите, тъй като тя касае изискване за двойно обозначение на цената на стоки и услуги, които се предлагат на потребители и категорично няма никакво отношение към производството по несъстоятелност като съдебно такова, определяне на оценката на имоти във връзка със същото или продажбата им по реда на ТЗ. Изтъква, че освен това, дори да с е приеме, че тази разпоредба е относима в процесното производство /което твърдение е абсоюлтно несъстоятелно/, то в случая оценките на недвижимите имоти са направени през 2024 г., когато разпоредбата не е била в сила, а при насрочване на последващи продажби при действието на същата, то няма пречка синдикът да я съобрази и да посочи евровата равностойност на оценката в лева.
Изрично посочва, че следваща продан на Къщата, находяща се в гр. ***** при 3 начална цена в размер на 50 % от оценката е в интерес на кредиторите на несъстоятелния длъжник, тъй като тук е приложим пазарният принцип, че колкото повече пада цената, то толкова по - вероятно е имотът да бъде закупен. Твърди, че непровеждането на продан при така посочената цена и съответно свикване на Събрание на кредиторите при определения дневен ред: определянето на метода и условията на оценка на имуществото, съответно и самото гласуване по същия, предвид гореизложеното, се явява незаконосъобразност и води до съществено ощетяване на част от кредиторите. Твърдението се обосновава и от възможността този актив да бъде реализиран на последваща продажба, насрочена при спазване на императивната норма на чл. 717ж, ал. 2 от ТЗ. Счита, че изготвянето на нова оценка, без да е завършен установеният в закона способ за продажба, уврежда кредиторите с начисляване на разноски по изготвянето й.
Посочва, че на практика с така взетото решение на събранието на кредиторите и то взето единствено по предложение и с гласовете на лице, което не е легитимирано да изразява волята на мажоритарния кредитор С. М. /поради изложени по-горе аргументи/, не се постига никаква правна промяна по обстоятелствата относно метода на оценка на имуществото от масата на несъстоятелността и това е и методът, използван до момента в представяните оценки и от чиито стойности стартира процедурата по чл. 717ж от ТЗ и по този начин решението на събранието в тази връзка е безпредметно, като изначално изпразнено от съдържание и с вземането му за пореден път се прави опит да се заобикалят правилата, установени в ТЗ и да се шиканира производството по несъстоятелност.
Сочи, че по втората точка от дневния ред; избор на оценители и определяне на възнаграждението им в пълна сила важи гореизложеното. Изборът на нов оценител предвид липсата на предпоставките по чл. чл. 717 ж, ал. 3 от ТЗ и неизчерпване на законоворегламентирания ред по чл. 717 ж, ал. 2 от ТЗ при начална цена с 10 % по - ниска от началната цена на предходната продан, но не по ниска от 50 % от оценката, се явява незаконосъобразно и води до съществено ощетяване на част от кредиторите.
Твърди, че на практика с така взетото решение на събранието на кредиторите и то взето единствено по предложение и с гласовете на мажоритарния кредитор С. М., не се постига никаква правна промяна по обстоятелствата относно лицето, което извършва оценките - използваното от синдика лице е инж. Е.Б. и това е и избраното от С. М. вещо лице и по този начин решението на събранието в тази връзка е безпредметно, като изначално изпразнено от съдържание и с вземането му за пореден път се прави опит да се заобикалят правилата, установени в ТЗ и да се шиканира производството по несъстоятелност.
По трета точка от дневния ред: определяне на възнаграждение на синдика намира, че взетото решение на проведеното събрание на кредиторите относно повишаване на възнаграждението на синдика е при съществено ощетяване на кредиторите и по-конкретно на привилегированият ипотекарен кредитор „ИНЕСТБАНК"АД. Изтъква, че предвид взетото решение: възнаграждението да се завиши на 800 лева чисто /нето/, върху което отделно да се начисляват дължимите от несъстоятелното дружество и синдика данък /ДДФЛ/и осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, съобразно данъчното и 4 осигурително законодателство, дължими към момента на изплащане на възнаграждението, дефакто ще се получи че всички постъпления в масата на несъстоятелността, които са 1 100,00 лева от наема на хотел „*****" - м. *****, ******, ще се разходват единствено за възнаграждението на синдика и към кредиторите няма да бъдат разпределяни суми, дори било то в обозримо бъдеще, а освен това, решението е взето с гласовете на лице, което в нито един момент не е осигурявало средства за издръжката на производството по несъстоятелност, тъй като според него ноторно известно на съда е, че производството се авансира и издържа от „ИНВЕСТБАНК" АД.