Определение № 4149 от 18.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4149 гр. София, 18.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20238002101890 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2231/21.03.2023 г. (подадена по ел. поща на 20.03.2023 г.), на П. П. Б., действаща чрез настойника си К. П. Б., чрез адвокат В. М., срещу решение № 21 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 20225000500555/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 21034 от 01.03.2021 г. по гр. д. № 106/2020 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която са отхвърлени предявените от П. П. Б., действаща като поставена под пълно запрещение чрез настойника си К. П. Б., срещу Община Кърджали искове за заплащане на сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали да осъществява надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е позволило на настойника през този период да нарушава закона без никакви последици, а това е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска - 22.06.2020 г., до окончателното й изплащане, както и за заплащане на сумата 10 200 лв., представляваща обезщетение за претърпяна имуществена вреда, съставляваща стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с договор с нот. акт № 121/2010 г. на нотариус Д. Г., с peг. № 251 и с район на действие района на Районен съд – Кърджали, вследствие на това, че органът по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметка на запретената и не е проконтролирал използването 1 й съгласно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от деня на продажбата на имота - 08.12.2010 г., до окончателното й изплащане. С въззивното решение са присъдени разноски за първата, въззивната и касационната инстанции в общ размер от 18 850 лв.

Въззивният съд, производството пред който е по реда на чл. 294 ГПК, е изложил, че първоинстанционният съд е сезиран с кумулативно обективно съединени искове по чл. 49 и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищцата твърди, че е поставена под запрещение, като за настойник на 11.11.2008 г. й била назначена М. М., но не бил упражняван надзор за действията на настойника, вследствие на което тя живяла в условия на изключително ниска хигиена, дълги години не напускала апартамента и не ползвала социални услуги поради отказ от страна на настойника; последната не предавала годишни отчети и не представяла разходнооправдателни документи, като бездействието и отказът на Община Кърджали да упражни контрол над назначения настойник довело ищцата до състояние на безпомощност, изоставеност и невъзможност да упражнява правата си, а това влошило психическото и физическото й здраве. Ето защо моли съда да бъде осъден ответникът да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на неизпълнение на задълженията на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали за надзор над дейността на настойника М. М. за периода 11.11.2008 г. - 29.05.2015 г., което бездействие е позволило на настойника през този период да нарушава закона без никакви последици, а това е причинило на П. Б. емоционално страдание, физическо страдание, изолация, загуба на способности и загуба на възможности за интеграция, пропуснати възможности за лечение и интеграция, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В исковата молба се излага също, че на 08.12.2010 г. М. М., в качеството си на настойник на П. Б., е продала неин гараж на по-ниска от действителната стойност на имота, а получените парични средства не били депозирани по банковата сметка на продавачката и не били употребени в полза на поставената под запрещение, като кметът на общината не осъществил контрол, не поискал отчет за начина на употребяване на средствата и по този начин не защитил интересите й. Моли съда да осъди ответника да й заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 10 200 лв., съставляващи стойността на продадения от настойника недвижим имот - гараж, собственост на ищцата, с договор с нот. акт № 121/2010 г. на нотариус Д. Г., с peг. № 251 и с район на действие района на Районен съд — Кърджали, поради това, че органът по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали не е упражнил надзор дали настойникът е внесъл сумата по сметката на запретената и не е проконтролирал използването й съобразно изискванията на закона, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на продажбата на имота до окончателното й изплащане. Твърди също, че е претърпяла неимуществени вреди и поради това, че за периода 29.05.2015 г. - 12.01.2016 г. органът по настойничеството и по попечителството не е предприел мерки за смяна на настойника, въпреки че е бил уведомен за положението, в което е била принудена да живее П. Б., и е била предложена алтернатива, за което моли да й бъде присъдено обезщетение в размер на 2

10 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. По последния иск, решението на Окръжен съд – Кърджали за отхвърлянето му е влязло в сила, предвид постановените решение № 57/26.10.2021 г. по гр. д. № 253/2021 г. на Пловдивския апелативен съд и решение № 50123/10.11.2022 г. по гр. д. № 1041/2022 г. на ВКС, І г. о.

Съдът е посочил, че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, като тя настъпва при наличие на няколко кумулативно действащи предпоставки: вреди, причинени на пострадалия, вредите да са причинени от действието на лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, това действие да е противоправно, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника, работникът да има вина за причинените вреди и да е налице пряка причинна връзка между действието и настъпилата вреда.

По първия от предявените искове въззивният съд е приел следното:

По делото е установено, че с решение № 56/27.08.2004 г., постановено по гр. д. № 273/2004 г. на Окръжен съд - Кърджали, П. П. Б. е поставена под пълно запрещение поради това, че страда от шизофренна психоза, параноидна форма, непрекъснато-прогредиентно протичане, емоционална и волева промяна на личността. Не се спори между страните, че Б. и понастоящем страда от посоченото заболяване, потвърдено с експертно решение на ТЕЛК от 02.06.2015 г. Безспорно е също, че след влизане на съдебното решение в сила, със заповед № 993/23.11.2004 г. за неин настойник е бил определен баща й П. Г. Б., като след смъртта му, със заповед № 5/11.11.2008 г. на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали, е бил назначен настойнически съвет на поставената под пълно запрещение в състав: М. М. (настойник). В. Т. (заместник-настойник) и Д. В. и С. Г.

(съветници). Със заповед № 1/12.01.2016 г. на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали е допусната промяна в състава на настойническия съвет чрез назначаване на К. П. Б. за неин настойник, вместо М. А. М., поради наличие на предвидените в чл. 160 СК условия - писмено съгласие от страна на настойника М. М. да бъде заменена от К. Б.. С решение № 52/14.04.2010 г., постановено по гр. д. № 1023/2009 г. на Кърджалийския районен съд, е отхвърлена депозираната от П. Г. Б. жалба против отказа на органа по настойничеството и по попечителството при Община Кърджали за промяна в настойническия съвет на поставената под пълно запрещение П. Б., постановен със заповед № 2/06.08.2009 г. на кмета на Община Кърджали. Като необжалваемо, решението е влязло в сила на същата дата. В решението е прието, че не е доказано, че по отношение на настойника М. М. са налице предпоставките за постановяване промяна в настойническия съвет, визирани в чл. 113 СК (отм.), сега чл. 160 СК, като не са представени убедителни доказателства, че е налице противоречие в интересите на настойника М. и поставената под пълно запрещение Б., последната е обезпечена със жилище, настойникът е клинично здрав и е в състояние да изпълнява задълженията си, не е установено, че тя не полага грижи за Б., дори напротив - тя полагала всички необходими грижи по отношение на поддържащото лечение, хигиената и храната на поставената под запрещение, а между тях съществувала дълбока емоционална връзка.

3

Въззивният съд е заключил, че предвид влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че няма противоправно поведение от страна на органа по настойничеството и по попечителството поради отказа му да допусне промяна на настойника на поставената под пълно запрещение Б., доколкото настойникът охранява интересите на запретената, обвързващо страните със задължителните си мотиви, и предвид невъзможността спорът да бъде пререшаван, само на това основание искът е неоснователен за периода 11.11.2008 г. 01.03.2010 г. (датата на последното съдебно заседание по делото, докогато могат да се събират доказателства за релевантните по спора факти).

Съдът е визирал, че съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 1 СК органът по настойничеството и по попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника, като той може да спира неговите действия и да предписва извършването на действия, след като вземе мнението на настойническия съвет. Настойникът е основна фигура в настойническия съвет, който трябва да се грижи както за личността на поднастойния, така и за защита на неговите имуществени интереси, като обикновено двамата живеят заедно. От своя страна, органът по настойничеството и по попечителството има задължение да назначи настойнически съвет и настойник, а след това да съдейства на настойника при изпълнение на задълженията му и осъществява надзор върху него. Този надзор може да бъде два основни вида - периодичен и текущ. Основното задължение на органа по настойничеството и по попечителството при упражняване на периодичен надзор е изискване на ежегодни отчети от настойника до края на м. февруари на следващата година, като настойникът е длъжен да направи такъв и да го представи пред настойническия съвет и пред органа по настойничеството и по попечителството (чл. 171, ал. 1 СК). Предвид характера на отношенията и доколкото обикновено настойник на поставено под запрещение лице е негов близък роднина, а изпълнението на тези задължения са водени основно от морално-етични съображения и често външни лица нямат информация за състоянието на лицето и неговите нужди, текущият надзор се осъществява главно въз основа на сигнали от заместник-настойника, съветниците, съседи или други лица, като в този случай органът по настойничеството и по попечителството може да извърши самостоятелна проверка, в т.ч. със съдействието на Агенция за социално подпомагане и органите на реда, ако е необходимо, като може да поиска отчет от настойника или обяснения от него (чл. 171, ал. 1 и ал. 2 СК), а в случай на установени нарушения той има право да изиска тяхното отстраняване и при неявяване и непредставяне на отчета може да наложи глоба на настойника. При осъществяване на текущ надзор органът по настойничеството и по попечителството може да спира извършвани действия от настойника, да предписва извършването на такива, след като вземе мнението на настойническия съвет (чл. 170, ал. 1 от СК), както и да замести настойника със заместникнастойника или да го смени с друго лице в случаите, когато констатира невъзможност на последния да изпълнява задълженията си в даден период или при противоречие с интересите на поставения под пълно запрещение. Законодателят изрично е предвидил съдебен контрол върху действията на органа по настойничеството и по попечителството по установяването на нарушението, издаването, обжалването и изпълнението на наказателното постановление (чл. 171, ал. 7 СК), чрез който се осигурява пълноценна защита на правата на поставения под 4 пълно запрещение и на настойника.