Решение № 678 от 08.07.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 678 гр. Бургас, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Кърпичева

Цинцарска при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска Гражданско дело № 20212100101149 по описа за 2021 година Делото е образувано по исковата молба на М. СТ. Д., ЕГН **********, АНГ. СТ. Д., ЕГН ********** и ЗЛ. АДР. Р., ЕГН **********, всички ищци с адрес: *** и със съдебен адрес: гр. София, п. к. 1000, ул. Христо Белчев 2, четвърти полуетаж, офис № 4, адв. Николай Димитров срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с ЕИК 121446665, с адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, ет. 4.

Видно от изложеното в исковата молба ищците претендират от ответника обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на своя родственица, загинала в ПТП, причинено от виновен водач на МПС, който няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

Твърди се в исковата молба, че на 30.01.2020 г. в гр. Каблешково, обл.

Бургас, местността „Пъдарска могила“, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали настъпва ПТП, при което верижен багер с марка „Х.“, модел „***“, с peг. № ***, управляван от неправоспособния водач В. Н. К., застъпва с дясната си верига и причинява смъртта на А.М. Р.. Твърди се, че отговорността за настъпването на процесното безспорно е на водача В. Н. К. и е пряка – причинно следствена връзка със смъртта на пострадалата, която е 1 живеела във фактическо с първия ищец и е била майка на втория от тях.

Заявява се от ищците, че за процесното произшествие са образувани прокурорска преписка № 699/20г. по описа на ОП - гр. Бургас и следствена дело № 16/20г. по описа на ОСлО към ОП – гр. Бургас, като към настоящия момент предстои внасяне на обвинителен акт срещу делинквента.

Сочи се, че към датата на произшествието за процесното МПС не е било налице валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, което обстоятелство се установява от справка в Информационен център към Гаранционен фонд, публично оповестени на интернет страница му. От изложеното се прави извода, че на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” от КЗ, легитимиран да отговоря по настоящата претенция е именно ответника Гаранционен фонд.

Ищците се позовават на разпоредбата на §6, т.11 от ПЗР на Закона за движение по пътищата, съгласно която процесния багер е „моторно превозно средство“, а според т. 10 е и пътно превозно средство. Сочи се, че гражданската отговорност обхваща не само случаите, при които моторното превозно средство се използва за придвижване, но и в случаите, когато то се ползва съобразно друго свое предназначение, както в случая процесният багер се е ползвал за дейност по разделяне и сортиране на метални отпадъци.

Позовава се и но практика на СЕС, съгласно която "използване на превозни средства" включва всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната функция на това превозно средство.

Ищците твърдят, че в качеството им на увредени лица по смисъла на чл.

478, ал. 2 от КЗ, имат право на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б ”а” от КЗ да претендират пряко от Гаранционен фонд изплащане на обезщетения за всички претърпени от тях болки и страдания, които са в пряка причинноследствена връзка с процесното ПТП.

Заявява се в исковата молба, че на 14.05.2020 г., е предявена пред ответника, застрахователна претенция с вх. № 24-01-204 по чл. 380 от КЗ, придружена с необходимите документи. В последствие с молби от 26.05.2020г. и от 29.05,2020г. по преписката били представени и допълнителни документи, удостоверяващи основателността на претенцията. С писма от 03.06.2020г., ответникът поискал от ищците да представят 2 допълнително и влязъл в сила акт на компетентен орган срещу сочения за виновен водач, което се счита от тях за за изцяло неоснователен отказ, доколкото липсата на изисканите документи не възпрепятства възможността на ответника да разгледа претенцията по своята основателност и да определи застрахователно обезщетение.

Подчертава се от ищците, че непредставянето на банкова сметка от страна на ищеца има за последица единствено забава на кредитора по отношение на плащането, ако бъде постановен основателен отказ, но такава лихва би се дължала, както е и в настоящата хипотеза, когато е налице изцяло неоснователен отказ.

По отношение на претенциите за неимуществени вреди се заявява, че смъртта на пострадалата А.М. Р., явяваща се майка на ищците, драстично ги променила в отрицателна посока. Те търпели и продължавали да търпят болки и страдания, дискомфорт в тяхното ежедневие, а също така психологични и психиатрични проблеми.

Ищците считат, че обезщетенията, дължащи се за компенсиране на неимуществените им вреди са в размер на 150 000 лева за всеки. Не отричат, че от страна на ответника извънсъдебно са определени и заплатени по 84 000 лева за всеки един от тях. С оглед на което и по делото се претендира обезщетение за претърпяни неимуществени вреди за всеки един от ищците в размер на 66 000 лева, ведно със законната лихва върху това обезщетение от уведомяването на ответника за настъпилото събитиена датата 14.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Всеки един от ицщите претендира и присъждане на законна лихва върху цялата сума за неимуществени вреди от 150 000 лева за периода 05.06.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Всеки един от ищците претендира сума в размер на 6 207,16 левамораторна лихва в размер на законната върху главницата от 84 000 лева за периода 14.05.2020г.-03.02.2021г. Всеки един от ищците претендира сума в размер на 7 199,05 лева-мораторна лихва в размер на законната върху главницата от 84 000 лева за периода 05.06.2020г.-03.02.2021г.

Ответникът е взел становище по предявените искове. Ответникът твърди, че на 08.01.2021г. е била възобновена образуваната при него щета № 20210111/26.05.20 г., като УС на ГФ е определил и изплатил на ищците обезщетение за неимуществени вреди в размер на 84 000 лева за всеки един 3 от тях. Заявява се, че ищците са уведомени, че Гаранционен фонд е одобрил сума в размер на 120 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на тяхната майка. В тази връзка се излагат твърдения, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, което съпричиняване е в размер на 30%. Това е така, тъй като пострадалата са е намирала в изключително опасна близост до машината и била налице липса на каквото й да е внимание от нейна страна, а е имала възможност да възприеме багера и действията на водача и да избегне инцидента. В резултат на това обезщетението е намалено и на ищците е изплатена сума в размер на 84 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди.

Претендираните от ищците обезщетения за неимуществени вреди си считат за изключително завишени и не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП - 30.01.2020 г.

Ответникът счита, че с изплащането на сумата, страните са решили спора извънсъдебно по реда на чл. 558, ал. 3, във връзка с ал. 1 КЗ, поради което исковете са неоснователни. В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.

558 ал. 5 КЗ и счита, че в случая с извършеното плащане е внесена яснота и определеност в отношенията на спорещите, слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв. Излагат се и съображения за несъответствие на претендираните в настоящото производство обезщетения с практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД.

Ответната страна прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, в размер на 30%. Считат, че А. Р. сама е поставила в опасност живота и здравето си, като не е спазила изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като не е положила достатъчна грижа за собственото си здраве и живот, заставайки в опасна близост до работното оборудване.

Оспорват се претенциите за присъждане на мораторна лихва в размер на законната и присъждане на законна такава, като се оспорват датите, от които се твърди, че ответникът е в забава. Сочи се, че ответникът не е делинквент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона и съгласно разпоредбите Кодекса за застраховането и трайната 4 съдебна практика задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. Подчертава се, че в случая фондът се е произнесъл в законоустановения срок и е изплатил обезщетението, а не е постановил отказ, както твърдят ищците. В тази връзка счита, че лихвата за забава следва да бъде присъдена от датата на завеждане на исковата молба в съда.

По делото като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран В. Н. К., ЕГН **********. Третото лице помагач не е взел конкретно становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Същият е изразил позиция, че присъжданите от съда обезщетение на други лица във връзка със същата злополука, не се ползват от лицата, на които са присъдени.

Съдът, от събраните по делото доказателства и от неоспорваните от страните обстоятелства, намира за установена по делото следната фактология:

На 30.01.2020 г. в гр. Каблешково, обл. Бургас, местността „Пъдарска могила“, в пункт за изкупуване на черни и цветни метали настъпва ПТП, при което верижен багер с марка „Х.“, модел „***“, с peг. № ***, управляван от третото лице помагач В. Н. К., причинява смъртта на А.М. Р.. От разпита на св. Я.К. и изслушването на ищцата А.Д., става ясно, че в деня на инцидента, починалата А.М. Р. и ищцата А.Д. са се съгласили срещу възнаграждение да помагат за разчистването на стопанисвания от третото лице помагач В. Н. К. пункт за изкупуване на черни и цветни метали. При извършването на тази работа А.М. Р. е прегазена от багера, управляван от третото лице помагач В.

Н. К.. Не е спорно по делото, че за багера няма сключен застрахователен договор „Гражданска отговорност“. Не е спорно, че смъртта на А.М. Р. е настъпила в резултат на това прегазване. Не е спорно, а и са представени актове за раждане и удостоверение за наследници, че трите ищци са дъщери на починалото лице.

По делото е налице спор относно механизма на настъпване на произшествието и дали пострадалото лице има принос за вредоносния резултат. Спори се също така, дали ищците имат право на исковите обезщетения, след като вече са получили плащане от ответника в размер на 84 000 лева за всеки един от тях.

5

По спорната фактология съдът намира следното:

Неоснователно е твърдението на ответника, че получавайки определеното по размер от ответника обезщетение, ищците нямат право да претендират по-голямо такова по съдебен ред. Неоснователно е позоваването на сключена извънсъдебна спогодба в този смисъл. По делото няма доказателства страните да са сключили споразумение за размера на обезщетението и че няма да имат занапред претенции една към друга в тази насока. Налице е признавана на щета от ответника и доброволно плащане на обезщетения на пострадалите лица. В тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 558, ал. 5 от КЗ, която предвижда възможността за увредените лица да търсят обезщетяване на вредите си по съдебен ред, ако не са съгласни с изплатения им размер от Гаранционния фонд.

С цел установяване на механизма на настъпилото произшествие съдът е допуснал и изслушал съдебно автотехническа експертиза, която установява, че работейки на пункт за изкупуване на черни и цветни метали , А.М. Р. е тръгнала да изхвърля на събрания куп с такива, конкретен отпадък, като в това време до купа е бил в работен режим и багера, управляван от третото лице помагач. При отиване към купа и след изхвърляне на отпадъка, А.М. Р. е преминала пред багера, който е започнал движение напред и захванал с веригата си преминаващата. Вещото лице, е констатирало също така, че мястото, където е работил багера, е нямало отразяване на работна зона, в която да не се допуска навлизането на неоторизиран персонал липсвало е табела с указания, да не се влиза в зоната за работа на багера. Твърдението на ответникът, че пострадалата също има принос за случилото се, е конкретизирано като поведението и, че се е доближила много близо до работещия багер, че е имала възможност за възприемане на багера и неговото движение и да внимава повече при извършваното от нея. Твърди се, че пострадалата е пренебрегнала основни правила за безопасност по време на придвижване в опасна зона на работа на машина.