Решение № 403 от 30.09.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Б., 30.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Владимир Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20211200100469 по описа за 2021 година съобрази следното:

Ищец в настоящия съдебен процес е Д. Р. Я., ЕГН **********, адрес гр. Б., ж. к. "Е.", бл. *, ет. *, ап. *.

Ответна страна в производството е О. Б., БУЛСТАТ *, гр. Б., пл. "Г. И.-М." № *, представлявана от кмета И. С. С..

Ищцата твърди, че на 16.01.2021 г., около 18:00 ч., се разхождала с приятеля и кучето си в парка, находящ се в гр. Б., в района между бул. „С. Д. С.“ и бул. „А. С.“, който на север граничел със старите гробища, а на юг – с хотел „П.“. По време на въпросната разходка, ищцата паднала в необезопасена шахта с квадратна форма, дълбока около 2 м и с липсващ капак, в резултат на което изпитала силна болка в областта на дясното коляно. Я. излязла от шахтата с помощта на приятеля си и той я откарал в ЦСМП. В следващите дни нейното състояние се влошило. На 18.01.2021 г., при нов преглед, се установило, че се касае за изкълчване, навяхване и разтягане на връзки на коляното.

Направена била пункция на подутата колянна става. На 25.01.2021 г. окончателно било потвърдено, че става въпрос за „инкомплетна лезия на предна кръстна връзка и на медиалния колатерален лигамент на дясното коляно, съпроводена с вътрешноставен излив“. Наложила се имобилизация на ставата с гипсова шина за 20 дни. След свалянето на гипса, пострадалата започнала да провежда физиотерапия и рехабилитация, но въпреки това ставата й продължавала да е оточна, а движенията й 1 затруднени и болезнени. И сега ищцата не била напълно възстановена. Травмата й причинила значителни болки и страдания, които били с голям интензитет в рамките на първите два дни след инцидента. Касаело се за средна телесна повреда. През първите два месеца Я. се придвижвала изключително и само с помощта на други хора или с патерици, което правело невъзможно или силно затруднено посрещането на елементарни битови потребности като личен тоалет и обличане. Това я поставило в зависимост от грижите на трети лица и я накарало да се чувства непълноценна и в тежест на близките си, била потисната, имала нарушения на съня, станала раздразнителна и вниманието й се фокусирало върху болката в нейното дясно коляно.

Наложило се тя да направи разноски за провеждане на рехабилитацията и психологическа консултация. Инцидентът се случил в обществен парк в гр. Б., собственик на който била О. Б.. Последната трябвало да го управлява и стопанисва в интерес на населението и с грижата на добрия стопанин. Разрушените, неподдържани и необезопасени шахти и друга паркова инфраструктура били източник на опасност за пешеходците. О. Б. носела отговорност за причинените от бездействието на нейните служители вреди на трети лица. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищцата 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изпълнение на задължението, както и 175 лева, представляващи обезщетение за претърпените имуществени вреди под формата на разноски за лечение, заедно със законната лихва, считано от датата на последния направен разход до окончателното изпълнение на задължението. Претендира се и присъждане на сторените разноски.

Ответникът оспорва претенциите по основание и размер. От изложеното в исковата молба не ставало ясно точното местоположение на въпросната шахта, дали тя съществува, какъв вид техническо съоръжение е и съставлява ли част от общинската канализационна мрежа. Оспорва се пропадането в шахта. Оспорва се такова да е настъпило на твърдяното място и вследствие на липсващ капак на шахта. Сочените в исковата молба по вид и обем вреди не било възможно да са получени по описания начин. Те не се намирали в причинно-следствена връзка с инцидента. Нямало данни относно здравословното състояние на ищцата преди твърдяното падане.

Травматичното увреждане можело да се дължи на спъване и падане на Я. поради прилошаване, загуба на кондиция, задух и др., а не поради падане в шахта.

Приложената към исковата молба медицинска документация за настъпването на самия инцидент била съставена единствено на базата на данните, съобщени от ищцата.

Претендираното обезщетение за неимуществени вреди било необосновано високо и не съответствало на претърпените болки и страдания. Не можел да се направи извод за наличие на причинно-следствена връзка между травматичното увреждане и падането в шахта без капак. Периодът на физическо и психическо възстановяване на ищцата не 2 бил продължителен. Опасност за живота и здравето на Я. не била налице. Нямало данни ищцата да си е правила чести медицински прегледи и изследвания, както и да е приемала множество лекарства и лекарствени средства. Не се установявало оздравителният процес да е протекъл с усложнения, които и до момента да не са напълно преодолени. Общината нямала задължение да поддържа в изправност и да обезопасява шахтите, намиращи се в обхвата на обществения парк. Шахтата съставлявала част от каналната подземна мрежа на гр. Б. и се явявала собственост на ВиК. По силата на ЗВ, стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията се извършвали от ВиК операторите, а общината не била възложител на работата на ВиК. Въпросният обществен парк бил в изправно състояние, съобразено с нормативните изисквания, и не било налице необезопасено съоръжение /шахта без капак/, предполагащо извършването на ремонт и поддръжка от страна на О. Б.. Следвала да се отчете и небрежността от страна на ищцата, тъй като при по-внимателно ориентиране в обстановката тя можела да види състоянието на шахтата и да предвиди настъпването на вредите. Налице било съпричиняване на вредоносния резултат от Я.. Моли се за отхвърляне на исковете. Алтернативно се желае намаляване на размера на присъдените обезщетения поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Исковете са редовни и допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.

Приеха се писмени доказателства. Приобщи се веществено такова. Разпитаха се свидетели. Изслушаха се заключения на вещи лица.

Правната квалификация на исковете се съдържа в нормите на чл. 49 и чл. 86, ал. 1, изр.

1 от ЗЗДог, а на възраженията - в разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.

Съгласно текста на чл. 49 от ЗЗДог, възложителят на някаква работа отговаря за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.

Отговорността по чл. 49 от ЗЗДог има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за чужди противоправни и виновни действия/бездействия.

Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Противоправното поведение, на което в случая се позовава ищцата, е бездействие на служители на ответната община да предприемат действия за отстраняване нередности в общински парк.

Съдът констатира, че от събраните по делото доказателства се установяват всички елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗДог. Мястото, на което се намира 3 процесната шахта, съставлява част от общински парк /зелена площ/. На основание § 7, ал. 1, т. 4 и 7 от ПЗР на ЗМСМА, собственост на общините са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, както и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговски дружества.

Общинските зелени площи следва да се поддържат от общината. Нейните служители са били длъжни както да поддържат въпросния парк в изправно състояние, така и да сигнализират по подходящ начин препятствията и опасностите в него и да ги отстраняват в най-кратък срок. Общината следва да отговаря за всички вреди, произлезли от собствените й зелени площи и шахти в тях - Определение № 1355 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 558/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева.

Неоснователно е оплакването на ответника, че за поддръжката на тази шахта отговаря водоснабдителното дружество. Дори и последното да е вярно, доколкото шахтата е елемент от парка, О. Б. е длъжна да осигури и поддържа същата така, че тя да е безопасна за преминаващите оттам граждани.

Неоснователно е възражението на общината, че към 16.01.2021 г. процесната шахта е била в изправност и безопасна. Събраха се доказателства за обратното. Налице са показанията на свидетелите К. и З.Х., от които се установява, че шахтата е била без капак и неосветена. Няма основания тези показания да не бъдат кредитирани, тъй като споменатите свидетели са очевидци, а и липсват доказателства, които да опровергават разказаното от тях. Налице са и снимки на шахтата от онзи момент, които не са оспорени от ответника. Вещото лице инж. Х.Г. сподели, че и сега шахтата продължава да бъде опасна за посетителите на парка.

Следователно, несъмнено е по делото, че служители на ответната община не са изпълнили задължението си да поддържат и обезопасят шахтата.

Установен е и механизмът на получените от ищцата травми. Същата е пропаднала в процесната шахта, в резултат на което е увредено дясното й коляно. Няма никакви основания да не се кредитират показанията на свидетеля З.Х. в тази насока, тъй като същият е бил очевидец, а, освен това, възможността травмите да бъдат получени по описания начин е потвърдена и в заключението на вещото лице д-р А.С.. Доказана е причинната връзка между бездействието на служителите на ответника и травмите на ищцата.

Какви увреждания е получила ищцата в причинна връзка с падането й в процесната 4 шахта, се установява от събраните медицински документи и заключението на СМЕ, а именно - лезия /нарушаване/ на предната кръстна връзка и руптура /разкъсване/ на медиалната колатерална връзка. Медиалната колатерална връзка е увредена в трета степен, а предната кръстна връзка - във втора степен. Крайникът в момента е възстановен на около 75 %. За да има 100 % възстановяване на ищцата, е необходимо да се извърши пластика на кръстната връзка. Трябва да се вземе лигамент /съединителна тъкан/ от друго място и да се постави на мястото на скъсаната връзка.

Дори обаче тази операция да бъде изцяло успешна, пак няма да може да се възстанови напълно функцията на коляното отпреди увреждането. Основният проблем е, че самото коляно е нестабилно при ходене поради непълноценност на двете връзки, които са увредени. Ищцата е лекувана адекватно. След като се направи и операция на кръстната връзка, би трябвало да се очаква допълнително подобряване на състоянието на коляното, като процентът на възстановяване на крайника би следвало да се покачи над сегашните 75 %, но в медицината след операция няма 100 % гаранция, че всичко ще бъде така, както трябва, защото при всяка операция има риск от някакви усложнения. Оплакванията, които има човек след такава травма, може да останат за цял живот. Придвижването на ищцата по равен терен й създава дискомфорт в момента, тъй като тя не може да върви бързо или да тича. Основната негативна последица е развитието на посттравматична артроза /шипове/, което води до болки в коляното и затруднени движения. Ако нещата останат в този вид, в който са сега - без операция, в близките 20-25 години, при всички случаи, ищцата ще развие посттравматична артроза, като е възможно да се стигне и до поставяне на изкуствена става.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗДог. Според приетото в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът, броят и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуалното допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От друга страна, в константната съдебна практика се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди следва да се съобразят, във всеки конкретен случай, установените по делото факти и обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането.