Определение № 160 от 06.03.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 160 гр. Смолян, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Зоя Ст. Шопова Въззивно гражданско дело № 20265400500073 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274-279 във вр. с чл.262, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по допустимата частна жалба с вх.№ 1351/27.01.2026 г. на Р. Б. Б., чрез пълномощника адв.Ст. П., против постановено от ЧСИ С. Д. по изп.дело № 467/2025 г. разпореждане по протокол № 65/19.01.2026 г., с което е върната на осн.чл.262, ал.2 ГПК подадената от него жалба с вх.№ 73/05.01.2026 г. - поради непредставяне доказателства за платени такси и разноски към ЧСИ.

Частният жалбоподател твърди, че подадена против действия на съдебен изпълнител жалба може да се остави без движение само ако не е внесена държавната такса по чл.16 от Тарифата за таксите, събирани от съдилищата по ГПК. Счита, че невнасянето на други такси – напр. по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ за връчване на преписи, за изготвяне на копие от изп.дело и за уведомления, както е в случая, не е основание за оставяне на жалбата без движение и съответно – за връщането и, ако такива такси не са внесени. Позовава се в тази връзка на чл.426, ал.4, чл.262, ал.1 и чл.261, т.4 ГПК, на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК, чл.80 ЗЧСИ; както и на определение № 59/06.02.2015 г. по ч.гр.дело № 49/2015 г. на Апелативен съд-Пловдив и на задължителните указания в т.11 на ТР № 2/2013 г. на 1

ОСГТК на ВКС, решение № 433/09.12.2015 г. по гр.дело № 3354/2014 г. на ІV г.о. на ВКС, на определения на ОС-Пловдив, СГС, ОС-Бургас.

Жалбоподателят иска да бъде отменено разпореждането за връщане на жалбата му и тя да бъде изпратена на ЧСИ за администрирането и.

Претендира и да се заплати на пълномощника му адв. Ст. П. възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 ЗАдв, както и направените от него разноски по представен списък.

Насрещната страна „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД-гр.София не е подала отговор на частната жалба по чл.276, ал.1 ГПК.

Частният съдебен изпълнител излага мотиви, че частната жалба следва да бъде отхвърлена.

Съдът установява следното:

Изп.дело № 467/2025 г. по описа на ЧСИ С. Д., действаща в района на Смолянския окръжен съд, е образувано по молба на взискателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД-гр.София за събиране от длъжника и настоящ частен жалбоподател Р. Б. вземания на банката по четири изп.листа, произтичащи от договори за кредит.

На 30.10.2025 г. г. длъжникът Р. Б. подава направо до Окръжен съд-Смолян жалба с вх.№ 5642 против налагане от ЧСИ С. Д. по изп.дело № 467/2025 г. на възбрана върху две ниви и едно пасище, намиращи се в землището на с.Лясково, общ.Девин, тъй като длъжникът-жалбоподател ги счита за несеквестируеми на осн. чл.444, т.5 ГПК – твърди, че е земеделски производител с основна дейност производство и продажба на земеделски култури, и тези имоти са част от земеделското му стопанство, ползващо земеделски имоти от над 30 дка площ. Жалбата е изпратена на ЧСИ С. Д. за окомплектоване и администриране и е заведена при нея с вх.№ 00073/05.01.2026 г.

На Р. Б., чрез адв.П., е съобщено на 09.01.2026 г. указание на ЧСИ да представи, в седемдневен срок от съобщението, заверени преписи от приложенията към жалбата; както и да заплати по сметка на ЧСИ сумата от 32,92 евро.

С молба вх.№ 00486/14.01.2026 г. длъжникът Б., чрез адв.П., сочи, че отстранява нередовност, като представя един екземпляр преписи от 2 приложенията към жалбата; но възразява срещу указанието да плати по сметка на ЧСИ 32,92 евро, тъй като таксите по ТТРЗЧСИ /за уведомяване, за преписи и др./ не са държавна такса по жалбата и, според трайна съдебна практика, невнасянето им не е самостоятелно основание за връщане на жалба по чл.435ГПК, понеже те подлежат на събиране по предвиден от закона ред.

В резултат на това, с атакуваното разпореждане ЧСИ връща осн.чл.262, ал.2 ГПК подадената от длъжника жалба - поради непредставяне доказателства за платени такси и разноски към ЧСИ.

При това фактическо положение се налага извод, че частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното разпореждане на ЧСИ следва да се потвърди.

Чл.261, т.4 ГПК, към който препраща чл.436, ал.4 ГПК, предвижда, че към жалбата се прилага и „документ за внесена такса“, а не документ за внесена държавна такса. Това означава, че законът изисква да са внесени от съответния жалбоподател всички дължими за администриране на жалба такси, включително тези по ТТРЗЧСИ, иначе се препятства изпълнение задължението на ЧСИ по чл. 436, ал. 2 и ал. 3 от ГПК да изпрати на препис от жалбата на другите страни, както и да изпрати копие от изпълнителното дело.

Чл.80 ЗЧСИ разпорежда, че за всяко действие на частния съдебен изпълнител дължимата такса, определена с тарифата по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ, се внася авансово. Чл.79 от същия закон уточнява документите, въз основа на които се определят и събират таксите, както и възможността по ал.3 на чл.79 - за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска издаване на заповед за изпълнение по ГПК независимо от техния размер. Както се вижда от редакцията на текста, ЧСИ може да поиска издаване на заповед по чл.410 ГПК, но това е изключение от правилото, установено в чл.80 от същия закон за авансово внасяне на таксите.

Наред с това, како не събира авансово дължимите такси, ЧСИ носи дисциплинарна отговорност по чл.67 ЗЧСИ.

В този смисъл са и част от мотивите по т.11 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК: „Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези задължения представлява 3 несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение, т. е. налице е противоправно поведение. По силата на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да бъде събрана впоследствие по реда н а чл. 410, ал. 1 ГПК. Ето защо неизпълнетието на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, вр. чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ…“

Настоящият съдебен състав счита за правилни и доводите, изложени от друг състав на ОС-Смолян в Определение № 865 от 1.08.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 282/2019 г., че: “Становището, че ЧСИ следва да събира дължимите му такси по реда на чл. 410 от ГПК е несъстоятелно.

Идеята на заповедното производство, като възможност за иницииране на принудително изпълнение, е удовлетворяване на секвестируемо вземане чрез способите на държавната принуда. Не би следвало една добросъвестна страна в производството, която чрез жалба търси защита на своите интереси, да става причина за образуване на принудително изпълнение. Да се приеме обратното, би означавало да се узакони практика, при която страните по изпълнителното дело няма да заплащат дължимите от тях такси, а ЧСИ ще бъде принуден да търси всяка от тези такси по реда на принудителното изпълнение, което на практика ще парализира изцяло института на частното съдебно изпълнение, а не това е целта на ЗЧСИ. Съществуващата възможност ЧСИ да се снабди с изпълнителен лист за дължимите му такси не освобождава добросъвестната страна, която е подала жалба и търси защита на свой интерес, от задължението й за внасяне на дължимите такси по реда на чл. 261, т. 4 във вр. с чл. 80 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ, като не следва да се очаква от частния съдебен изпълнител да води дела за всяка дължаща му се такса, определена в ТТРЗЧСИ.“ В същия смисъл са и множество съдебни актове, напр.

Определение № 1503 от 15.12.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. гр. д. № 798/2023 г., Определение № 3472 от 23.12.2020 г. на ОС - Благоевград по в. гр. д. № 1201/2020 г.; Определение № 690 от 1.08.2022 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 467/2022 г.; Определение № 453 от 6.07.2022 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 331/2022 г. и т.н.

4

Посочените от частния жалбоподател съдебни актове в обратен смисъл не са задължителни за настоящия състав.

По изложените съображения Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане по протокол № 65/19.01.2026 г., постановено от ЧСИ С. Д., действаща в района на Смолянския окръжен съд, по изп.дело № 467/2025 г., с което разпореждане е върната на осн.чл.262, ал.2, т.2 ГПК подадената от Р. Б. Б. жалба с вх.№ 73/05.01.2026 г. - поради непредставяне доказателства за платени такси и разноски към ЧСИ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5