Протокол № 582 от 07.12.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 582 гр. Пазарджик, 06.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

Асен В. Велев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500610 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Жалбоподателят Л. Р. М., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. И. Ц. с пълномощно по делото.

Жалбоподателят-ответник Р. Р. С., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. С. Д.. Представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно за въззивната инстанция.

Необходимият другар П. Р. М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се представляват в процеса, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 260006/28.06.2023г. по гр.д. № 210/2019г. по описа за 2019г. на Районен съд – П., е извършена делба по реда на чл. 353 от ГПК, чрез 1 разпределение на недвижимите имоти между съделителите, както следва:

1/ в общ дял на Л. Р. М., ЕГН ********** и П. Р. М., ЕГН ********** в режим на СИО са поставени:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сграда № 1 с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи на самостоятелния обект: под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта: ***, с адрес на имота: гр. П., ***, ведно с идеалните части от сградата, в която е построен обектът вкл. и съответните ид. ч. от избените помещения на сградата представляващи общи части, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по КККР на гр. П. и

2 . Сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение: гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. П., ул. „М.

Д.“ № 3 и сграда с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 33,80 кв.м., с предназначение: гараж, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. П., ул. „М.

Д.“ № 3, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по КККР, заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, заедно с неотразената част от сграда с посочените по-горе идентификатори, намираща се в югоизточния ъгъл и представляваща обособена тоалетна с размери 1/1,6 м., изградена с тухлени зидове и повдигане на пода, като описаните по-горе постройки представляват части от една обща сграда, при цена на този дял 70 447 лева, като П. Р. М., ЕГН ********** е осъден да заплати на Л. Р. М., ЕГН ********** за уравнение на дела сумата 2407,86 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

2/ в дял на Л. Р. М., ЕГН ********** е поставен Поземлен имот с 2 идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД-1839/17.07.2012 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр.П., ул. „М. Ш.” целият с площ от 648 кв.м., с трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план 60, при съседи: ***, ***, ***, ***, при цена на този дял 28 000 лева;

3/ в дял на Р. Р. С., ЕГН ********** е поставен самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД18-39/17.07.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект Жилище, апартамент, с площ от 94 кв.м., който се намира в сграда № 1 с идентификатор № ***, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседи на самостоятелния обект: под обекта: няма, на същия етаж: няма, над обекта:

***, с адрес на имота: гр. П., ***, ведно със съответните идеалните части от сградата, в която е построен обектът вкл. и съответниите ид. ч. от избените помещения на сградата представляващи общи части, ведно със съответните идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № *** по КККР на гр. П., при цена на този дял в размер на 57 554 лева, като Р. Р. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Л. Р. М., ЕГН ********** за уравнение на дела сумата от 12 369,18 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Със същото решение на основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗС и чл. 74 от ЗС, във връзка с чл. 72 от ЗС Л. Р. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Р. Р. С., ЕГН ********** сумата от 17 311,32 лева представляваща сбор от сума, с която се е увеличила стойността на самостоятелен обект с идентификатор № *** по КККР на гр.

П. и от сума за направени разходи за подобрения в самостоятелен обект с идентификатор № *** и сгради с идентификатор №

*** и *** по КККР на гр. П., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията - 07.11.2022 г. до окончателното заплащане на същата, като претенцията над общо присъдената сума от 17 311,32 лева до предявения размер от 20 497,00 лева е отхвърлена като неоснователна.

3

С решението е отхвърлена претенцията по сметки направена от Р. Р. С., ЕГН ********** за осъждане на Л. Р. М., ЕГН ********** и П. Р. М., ЕГН ********** да й заплатят на основание чл. 346 от ГПК, във връзка с чл. 30, ал. 3 от ЗС сума в размер на 11 532,00 лева, представляваща сума за извършени разходи за направа на подобрения в самостоятелен обект с идентификатор № *** и сгради с идентификатор №

*** и № *** по КККР на гр. П., ведно със законната лихва от дата на предявяване на претенцията - 07.11.2022 г. до окончателното заплащане на същата.

Със същото решение Л. Р. М., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Р.

Р. С., ЕГН ********** сумата в размер на 706,14 лв. - разноски направени пред първоинстанционния съд по претенциите за сметки, както и да заплати в полза на държавата по сметка на РС – П. и държавна такса в размер на 1807,39 лева, както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

С решението Р. Р. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати в полза на държавата по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 2 499,87 лева, както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, а Л. Р. М., ЕГН ********** и П. Р. М., ЕГН ********** са осъдени да заплатят общо в полза на държавата по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 2 623,25 лева, както и 5,00 лева държавна такса, само в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

В законоустановения срок срещу постановеното решение, в частта, с която е уважена претенцията по сметки на Р. С. срещу съделителката Л. М. за сумата от 17 311,32 лева, е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на Л. М.. Счита решението в тази част за незаконосъобразно, необосновано и постановено при процесуални нарушения. Сочи, че в нарушение на процесуалните норми, съдът е приел, че възражението на М. за погасяване по давност на голяма част от претенцията по сметки на С. е направено несвоевременно, доколкото е приел, че процесуално действие, извършено от една страна, следва да получи отговор незабавно в същото съдебно заседание. Счита, че съдът неправилно е изтълкувал закона, доколкото макар и за претенцията по сметки в делбеното производство да е предвидена облекчена форма, то с оглед липсата на правила за отговора на 4 това процесуално действие от страна на ответника, по аналогия следвало да се приложат разпоредбите на общите правила. На ответника по претенцията следвало да бъде връчен препис, съответно протокола от съдебното заседание, и да му бъде указано, че има право на отговор в едномесечен срок с предупреждение какви са последиците от неподаване на отговор. Друга процесуална възможност е съдът да даде изрично срок на ответника по претенцията да вземе становище и да направи своите възражения, съответно да укаже какви права има, с изрично предупреждение, че след този срок ще настъпи т. нар. преклузия. Счита, че доколкото съдът не е дал такъв срок, нито е предупредил доверителката му за последиците, възражението за погасяване по давност на претенциите на С. не било преклудирано. Счита, че необосновано съдът е приел, че за част от подобренията в полза на С. следвало да се присъдят направените разноски за извършването им вместо увеличената стойност, която е по-ниска. Счита, че независимо дали С. ще бъде приета за добросъвестен владелец или за недобросъвестен такъв, то претенцията може да бъде уважена за увеличената стойност, а не за реално направените разходи, доколкото подобренията са извършени със знанието и непротивопоставянето на доверителката му. Сочи, че дори да се приеме, че С. е държател, то в нейна полза следва да се присъди увеличената стойност, доколкото евентуалното неоснователно обогатяване на доверителката му е с увеличената стойност на вещта. Счита, че не е взето предвид, че част от подобренията са извършени ако не съвместно, то с помощта на семейството на доверителката му, поради което е следвало да се приспаднат разходите за труд и материали, доколкото съдът е приел, че съпругът на доверителката му е е помагал за част от подобренията. Счита за необоснован извода на съда, че С. е била владелец, като доколкото имало споразумение между страните семейството на С. да ползва втория етаж, то бил налице заем за послужване, което прави последната държател на идеалната част на доверителката му.

Счита, че това, че са правени ремонти и подобрения в етажа, не говори за промяна на намерението от държане към завладяване на тази част, доколкото е нормално този от съсобствениците, който ползва цялата вещ, да поеме разноските по поддържането й и създаване на удобства за ползването й.

Прави искане за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на претенцията, а при условията на евентуалност да се отмени частично, като се съобрази труда и използваните материали за подобренията, вложени от 5 семейството на доверителката му, както и в частта за разноските, с оглед изхода на спора, включително и пред въззивната инстанция. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.

В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на съделителя Р. С., с който изцяло се оспорва въззивната жалба на Л. М. като неоснователна. Излагат се съображения, във връзка с възраженията направени във въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което моли да бъде потвърдено.

Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В законоустановения срок срещу постановеното решение, в частта, с която е отхвърлена претенцията по сметки на Р. С. срещу Л. М. и П. М. за сумата от 11 532,00 лева, е постъпила въззивна жалба от процесуалния представител на съделителката С.. Счита решението в тази част за незаконосъобразно и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необосновано. Счита за неоснователни разсъжденията, че не следва да се уважа претенцията относно частта от стойността на подобренията, които са направени преди придобИ.ето в СИО през 2017г. на 4/6 ид. части от обектите на Л. и П. М.и. Последните получили обекти, които били с увеличена стойност, вследствие на извършените от С. подобрения.

Поради това, сочи, че С. следва да получи това, с което е обогатила съсобствениците си. Сочи, че предмет на сделката през 2017г. не са частите от сграда с идентификатор № ***, както и частите от тази обща сграда, които не са отразени в КК, но са допуснати до делба. Сочи, че в тези части доверителката му С. също е правила подобрения и това било установено по делото, с оглед заключението на вещото лице, доколкото се установило, че С. и съпругът й са благоустроили, преобразували и ползвали за гараж сградата, означена с идентификатори № *** и № ***, както и частите от сградата, неозначени в КК. Прави искане за отмяна на решението в тази част и постановяване на ново, с което предявената претенция бъде уважена, съответно присъждане на направените разноски в пълен размер. Не се представят нови доказателства и не се правят нови доказателствени искания пред въззивния съд.