Решение № 5 от 03.01.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№5 гр. С.З., 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева

ЧЛ.ве:

Иванела Ат. Караджова

Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело № 20235501000335 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на К. П. П. от гр.С.З. против решение № 395/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2868/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З., с което е осъдена К. П. П. да заплати на „Л.“ АД сумата 4785,40 лева – остатък от главница по договор за потребителски кредит № ********** от 01.11.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2022г. до окончателното й изплащане; сумата от 2117,46 лева – остатък от договорна лихва по договора; сумата от 2038,26 лева остатък от лихва за забава за периода от 04.07.2019г. до 31.05.2022г., като отхвърля иска за главница за разликата над 4785,40 лева до пълния претендиран размер от 6448,89 лева – като неоснователен в тази част и иска за лихва за забава за разликата над 2038,26 лева до пълния претендиран размер от 3405,78 лева и за периода от 05.08.2018г. до 03.07.2019г. – като погасен по давност, като са присъдени и разноските по делото съразмерно уважената част от исковете. Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение. Направено е искане да се постанови решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

1

В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Л.“ АД, с който се взема становище, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, а решението валидно, допустимо и правилно. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендират се сторените разноски.

По делото е депозирана и частна жалба от „Л.“ АД срещу определение №1779/02.07.2023г. по гр.д. № 2868/2022г. по описа на РС С.З. с правно основание чл.248, ал.3 ГПК, като се излагат съображения за неправилност на същото. Направено е искане да се отмени обжалваното определение в частта, с която е присъдено в полза на адв.И. С. възнаграждение увеличено с 356,38 лв. и да се увеличи присъди в полза на „Л.“ АД разноски на 3945,65 лв.

Постъпил е писмен отговор на частната жалба от пълномощника на К. П.

П., с който заявява, че жалбата се явява изцяло неоснователна и излага подробни съображения в тази връзка. Моли да се отхвърли частната жалба и да се остави в сила обжалваното първоинстанционно определение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 240 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Видно от приетите по делото писмени доказателства, на 01.11.2017г. между „Т.**“ ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит №********** за сумата от 6000 лв. 3 - главница; 842,40 лв. – застрахователна премия по застраховка ** ЖИ.Т АГЕНТ; 821,09 лв. – еднократна такса за оценка на риска. Посочен е общ размер на кредита – сбора от тези суми – 7663,49 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 27,09 % /чл. 9 т. 1/. Съгласно договора, общата сума, дължима от потребителя, е 11 276,31 лв., платима на 36 месечни вноски от по 313,23 лв. /последната 313,26 лв. – с падеж 05.11.2020г./.

На 31.08.2018г. между „Т.**“ ЕАД – цедент, и „А.**“ ЕАД – цесионер, е сключен рамков договор за продажба на вземания, съгласно който цедентът се е задължил да прехвърля на цесионера вземанията по договори за потребителски кредит, индивидуализирани в Приложение № 1. Вземанията се 2 прехвърлят от продавача на купувача на датата на подписване на съответното приложение № 1, ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности, вкл. начислени несъбрани лихви, такси, комисионни и разноски към датата на прехвърляне.

Съгласно договора за цесия, Приложение № 1 ще има минимум следното съдържание: кредит ID, имена на длъжника, ЕГН на длъжника, дата на договора за потребителски кредит, първоначален кредитор, отпусната главница, общ размер на задълженията, остатък от дължимата сума към датата на прехвърляне, лихва за забава и начислени разходи.

Видно от Приложение № 1/29.10.21г. е цедирано вземане по процесния договор за кредит – 6000 лв. – главница, обща сума 12097,40 лв., посочен е остатък към 23.09.21г. – в размер на 11 740,33 лв. В приложението са посочени също: № и дата на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника, първоначален кредитор.

На същата дата – 29.10.2021г. предишният кредитор „Т.**“ ЕАД е потвърдил писмено на новия кредитор „А.**“ ЕАД станалото прехвърляне.

Цедентът „Т.**“ ЕАД е упълномощил цесионера „А.**“ ЕАД да уведоми длъжниците за цесията /л.24/.

На 27.05.22г. „А.**“ ЕАД е цедирала на ищеца „Л.“ АД вземането по процесния договор за кредит №**********/01.11.2017г., както следва: отпусната главница - 7663,49 лв., остатък главница към 27.05.22г. -6448,89 лв., остатък договорна лихва към 27.05.22г. – 2117,46 лв., остатък мораторна лихва към 27.05.22г. – 3405,78 лв., общо дължимо към 27.05.22г. – 11972,13 лв. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за цесията.

Уведомления за двете цесии са получени от ответницата – връчени са й от ЧСИ Г.И., на 21.06.22г.. Уведомления за извършените цесии са връчени на ответницата и с връчването на исковата молба и приложенията, съответно тя е надлежно уведомена за цесиите.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

3

Във възиивната жалба са наведени бланкетни доводи за неправилност на изводите на СтРС относно валидно цесионно правоотношение, редовното изпълнение на първоначалния кредитор, задължение за заплащане на договорна и законна лихва за забава.

По отношение на валидно цесионно правоотношение, съдът намира следното: Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права по силата на която настъпва промяна в субектите н а съществуващо облигационно правоотношение – занапред кредитор става приобретателя - цесионер, на когото стария кредитор - цедент е прехвърлил вземането си по силата на сключения между тях договор. Договорът за цесия по своята същност е двустранен, консенсуален, неформален и каузален договор. От това следва, че законът не предвижда като предпоставка за действителността му изискване за специална форма, в която да бъде изразено съгласието на страните по договора или установяването на извършени престации по него /за разлика от реалните договори/, не е задължително да бъде и възмезден – арг. чл. 100 ЗЗД. За валидността му е достатъчно наличието на основание и съгласие, индивидуализирано прехвърЛ.то вземане, които в случая са налице. Видно от Приложение № 1/29.10.21г. по рамков договор за продажба на вземания е цедирано вземане по процесния договор за кредит – 6000 лв. – главница, обща сума 12097,40 лв., посочен е остатък към 23.09.21г. – в размер на 11 740,33 лв. В приложението са посочени също: № и дата на договора за кредит, имена и ЕГН на длъжника, първоначален кредитор.

По другото възражение на въззивника за редовното изпълнение на първоначалния кредитор от страна на длъжника следва да се отбележи, че доказването на това обстоятелство е изцяло в негова тежест. Видно от ОИМ такива доказателства нито са представени, нито са поискани от проц. представител на ответната страна.

По отношение на дължимостта за заплащане на договорна и законна лихва за забава: Основателността на претенцията за неплатени договорни лихви върху главницата е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от ищеца: основанието, от което произтича вземането за възнаградителна лихва - наличие на валиден договор, клауза за възнаградителна лихва, размера на претенцията за претендираната 4 възнаградителна лихва, настъпването на предпоставките за плащане на възнаградителна лихва. В конкретния случай СтРС е приел, че договорната лихва, така, както е уговорена, е в размер на 3 612,82 лв. /11 276,31 - 7663,49/.

За пълнота следва да се отбележи, че о снователността на обуславящата искова претенция за непогасена главница, предпоставя основателност и на обусловената претенция за обезщетение за забава в размер законната лихва, върху претендираната главница.

Предвид гореизложеното съдът намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

По подадената частна жалба от въззиваемия „Л.“ АД срещу Определението по чл. 248 от ГПК на СтРС.

По отношение на определението в частта, в която са увеличени разноските за адв. възнаграждение на адв. И. С. по чл. 38 от ЗА.

Задължение на страната, изпълнимо до приключването на делото пред съответната инстанция е да посочи, че претендира да й бъде присъдено по този ред възнаграждение и в определен от нея размер, в който счита, че съдът следва да се произнесе. Списък по чл. 80 от ГПК би могъл да бъде обективиран не само в отделен, изходящ от страната документ, но и в съдържанието на друго нейно изявление по делото, стига претендираното вземане за разноски да бъде опредеЛ. /или определяемо по посочен от страната ясен начин и да е адресирано до съда. В случая в последното по делото заседание след приключване на съдебното дирене е направено искане на пълномощника на ответника да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА. Т.е. същото представлява и списък по чл.

80 ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и размер.

Правилни са при това положение изводите на съда, че разноските за адв. възнаграждение на адв. И. С. по чл. 38 от ЗА следва да бъдат увеличени.

В същото съдебно заседание е направено възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на ищеца. Делото не се отличава със значителна правна и фактическа сложност, поради което и правилно възнаграждението е намаЛ. до посочения размер. В проведените две съдебни заседания, ищеца не е изпратил представител, въпреки, че е имал упълномощен адвокат.

По отговорността за разноските:

В отговора на въззивната жалба е направено искане за присъждане на 5 разноски в полза на въззиваемия, но липсва доказателства за сторени такива, както и списък по чл. 80 от ГПК, поради което, с оглед изхода на делото, съдът не следва да присъжда разноски в това производство.

Настоящето решение, с оглед цената на иска не подлежи на обжалване.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/10.05.2023 г., постановено по гр.д. № 2868/2022 г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 1779/02.07.2023 г., постановено по гр.д. № 2868/2022г. по описа на Районен съд – гр.С.З..

РЕШЕНИЕТО, както и решението в частта имащо характер на определение, е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

ЧЛ.ве:

1. _______________________

2. _______________________

6