Решение № 3077 от 29.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3077 гр. София, 29.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.ЕВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110201717 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава III раздел V от ЗАНН

Образувано е въз основа на жалба на Г. Е. И., ЕГН **********, против Електронен фиш Серия К, № 4833981 на СДВР , с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т.

2 от ЗДвП, , за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50(петдесет) лева.

В жалбата се оспорва изцяло жалбоподателят да е извършил нарушение на правилата за движение по пътищата. Моли Електронният фиш да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се ненадлежно връчване на електронния фиш и липса на реквизити, обуславящи ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя. В допълнително становище, представено от защитника на жалбоподателя, адв. А Е. М. , се поддържа жалбата и изложените в нея съображения за незаконосъобразност на електронния фиш, като се навеждат и допълнителни аргументи. Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща представител.

Въззиваемата страна – СДВР – редовно призована, не изпраща представител.

Изпраща писмени бележки по основателността на жалбата. Излагат се доводи за неоснователност на жалбата, моли се същата да бъде оставена без уважение. Претендира се 1 юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на страните и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

С Електронен фиш Серия К № 4833981, издаден от СДВР, е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, извършено на *****г. в *****ч., а именно: извършено нарушение за скорост, установено с автоматизирано техническо средство или система, АТСС TFR1-M 509, при ограничение на скоростта 50/петдесет/ км/ч за населено място, като пътен знак за ограничение не бил поставен. След приспаднат толеранс от 3км/ч, т.е. 3%, е приета за установена скорост 69км/ч, при максимално допустима скорост от 50 км/ч, като по този начин констатираното превишение е 19 км/ч. Мястото на извършване на нарушението, описано в обжалвания електронен фиш, е гр. С, на бул. проф. Ц. Л. Б.*К. , с посока на движение от бул. Б. към бул. А. Й. От изготвения клип № 13497 радар № 509 се установява , че процесното МПС ,рег. № *****, се е намирало на бул.П . Ц. Л. между бул. Б.и бул. А. Й. към момента на установяване на нарушението. За така извършеното нарушение, на жалбоподателя Г. Е. И., в качеството му на собственик на процесното МПС е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП. Не е била депозирана Декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства , а именно: Електронен фиш Серия К № 4833981, снимков материал на процесното МПС и на АТСС, с което е заснето, и клип № 13497 радар № 509 справка за собственост на процесното МПС ‚Т.‘ с рег. № ****, протокол от метрологична проверка № 3-3-Р-21, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Българския институт по метрология, копие Заповед № 8121з931/30.08.2016г. , протокол по чл. 10ал. 1 от Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015г, ежедневна форма на отчет, справка разпечатка от АИС АНД, копие писмо № 3286р – 12416/2020г., справка за нарушения на водача и протокол за извършено обучение от 22.04.2014г.

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано физическо лице/чл. 59,ал. 2 ЗАНН/ срещу подлежащ на обжалване административно-наказателен акт/чл. 58д, т. 4 ЗАНН/, и в законоустановения 14-дневен срок/чл. 59, ал. 2 ЗАНН/, поради което са спазени изискванията на чл.59ал.2 от ЗАНН /Ел. фиш е връчен на 04.01.2024г, а жалбата е подадена на 15.01.2024г./, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Не е изтекъл давностният срок за ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, който, с оглед разпоредбата на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК е 3/три/ години. Видно от представените данни Ел. фиш е издаден на 18.05.2021г, а на 29.04.2021г. е извършено нарушението. Не е изтекла и абсолютната давност от четири години и половина.

2

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. В него следва да бъде отразена структурата на МВР, на територията на която е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното и заплащане.

В настоящия случай всички реквизити са спазени. Въпреки това, в Електронния фиш и клип № 13497 радар № 509/описано чрез географски координати/, който е част от административно-наказателната преписка, има несъответствие по отношение на мястото на установяване на нарушението. Административният адрес бул. „проф. Ц. Л.“ № * се намира след кръстовището с бул.А „ Йо.“, а не преди кръстовището с бул. „А.Й.“ и срещу борса „К.“, по посока на движение от бул. „Б.“ към бул. „А .Й“, както е посочено в процесния Ел. фиш. По този начин се създава несъмнено противоречие и неяснота относно мястото на извършване на административното нарушение, като посочването на точното такова е един от задължителните реквизити на Електронния фиш на основание чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП.

Това от своя страна неизменно води до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, създавайки неяснота относно точното обвинение и извършеното от него нарушение, което му е вменено. Така се възпрепятства възможността за адекватно и правилно организиране на защитата му. След като жалбоподателят не е в състояние да разбере точно в какво е обвинен и в последствие не може да организира правилно защитата си и така ограничавайки това му процесуално право, е налице всякога нарушение на неговите процесуални права от категорията на съществените. Това впоследствие неизбежно влече със себе си и отмяната на процесния правораздавателен акт,

Е. фиш Серия К № ****, като неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с императивните норми на процесуалния закон.

Единствено за пълнота на изложението , съдът следва да обсъди и другите твърдени от жалбоподателя основания за отмяна на ел. фиш.

Неспазването на реда за връчване на Ел. фиш по чл. 186, ал. 4 от ЗДвП не представлява съществено нарушение на процесуалните права на жалбоподателя с оглед последващата възможност, която е предоставена на същия по чл. 189, ал. 5 ЗДвП да представи в двуседмичен срок данни относно лицето, извършило нарушение и копие от свидетелството му за управление на МПС, за да бъде издаден нов Ел. фиш за извършеното нарушение. Тази възможност е посочена в обжалвания Ел.. фиш, от която жалбоподателят – нарушител не се е възползвал. Разпоредбите на чл. 189, ал. 5 и чл. 188, ал. 1 от ЗДвП създават оборима законова презумпция, като в конкретния случай не са предприети действия за оборването и.

3

Представянето на снимката от АТСС от извършеното нарушение за справка от жалбоподателя не е сред задължителните реквизити по чл. 189, ал.4, изр. 2 от ЗДвП, а също и данни по чл. 189, ал. 6 и ал. 8 от ЗДвП , поради което същите не могат да бъдат основание за отмяна на настоящия ел. фиш.

Видно от протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. и Ел. фиш, правилно е определена нарушената разпоредба, а именно – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Както в ел. фиш, така и в протокола е отразено , че ограничението на скоростта не е въведено с пътен знак „В26“ , а на основание чл. 21, ал. 1 – максимално допустимата скорост за населено място – 50 км/ч. Не е налице противоречие относно тази информация. Правилно е и отразен толерансът от 3%, поради това, че измерената скорост на автомобила е била 72 км/ч. , а отчетената при определяне на нарушението и съответно наказанието е 69 км/ч.

По делото е представен протокол от извършеното обучение на служителите на МВР, поради което е изпълнено изискването на чл. 15, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Представен е и снимков материал относно точното разположение на АТСС спрямо посоката на движение на контролираното МПС. Налице са и данни , потвърждаващи годността на използваното средство за измерване, а именно: Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № **** валидно от 24.02.2010г. до 24.02.2020г. и във връзка с чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията същото устройство е валидно , защото по отношение на него е извършена съответно последваща проверка от 28.01.2021г. , доказваща, че АТСС, използвано аз установяване на конкретното нарушение, а именно: TFR -1M № 4835, с идентификационен № 509/07 , отговаря на условията за одобрен тип средство за измерване, и следователно се счита за одобрен тип. В административно-наказателната преписка не са налице противоречия относно точните идентификационни показатели на АТСС, установило процесното нарушение, поради което съдът приема , че приложените по преписката доказателства са абсолютно достатъчни, за да се създаде сигурност относно конкретно използваното АТСС.

Възраженията, свързани с изпълнение на изискванията на чл.6, ал.2 от № 8121з-532 от 12.05.2015г., съгласно който местата за контрол с АТСС се определят въз основа на анализ съобразно конкретно посочени в тази норма показатели, са ирелевантни към обективната и субективната страна на вмененото административно нарушение, тъй като забраната за превишаване на разрешената скорост е безусловна и не е свързана с други обективни обстоятелства относно мястото за контрол с АТСС.

АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, съгласно която водач, които превиши разрешената максимална скорост в населено място от 10км/ч. до 20км/ч., какъвто е настоящият случай, предвиденото наказание е глоба в размер на 50лв. С оглед горното атакуваният фиш се явява законосъобразен.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението в условието на пряк умисъл, поради факта, че е съзнавал скоростта, с която се е движел, съответно е 4 предвиждал общественоопасния характер на деянието си.

Във връзка с направено от жалбоподателя искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143, ал.1 АПК съдът следва да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски, състоящи се в адвокатско възнаграждение, претендирано от адв. А.Е.М. в становище от 25.03.2024г. , в размер на 400/четиристотин/ лева, а искането на представителя на административно-наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение оставено без уважение.

Водим от горните мотиви, съдът:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № **** на СДВР, с който на Г. Е. И., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. София, ж.к. Яворов № 50, ет. 2, ап. 3, на основание чл. 189, ал. 4 ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като незаконосъобразен и неправилен.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Г. Е. И., ЕГН ********** сумата в размер на 400/четиристотин/ лева, представляваща направени по а. н. дело № 1717/2024г. по описа на СРС, НО, 105 състав разноски.