Определение № 615 от 28.02.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 615 гр. Бургас, 28.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Д. Евтимова

Членове:

Радостина П. Иванова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500349 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.413 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК: 175074752 със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България 49“, бл.53Е, вх. В, представлявано от Светослав Николаев Николов, Наталия Миткова Лозанова и Ярослав Кжищоф Чулак чрез пълномощника си Екатерина Спасова Костадинова против разпореждане № 1355/31.01.2025г., издадено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 20252120100639, с което е отхвърлено заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. А. Г., ЕГН:

********** от **** за заплащане на следните суми:

641,08 лева, представляващи договорна лихва за периода от 10.11.2023г. до 05.11.2024г.;

733,34 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“;

1375,00 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“;

30 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.10.2023г.

500 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 09.02.2024г.;

341,49 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.10.2019г. до 05.11.2024г.;

148,70 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.11.2024г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025г. до изплащане на вземането и

318,57 лева, представляващи разликата между претендираните (373,60 лева) и присъдени (55,03 лева) разноски.

Частният жалбоподател твърди, че разпореждането в обжалваната част е неправилно, 1 тъй като заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на договора в това производство. Дружеството посочва, че договорното възнаграждение е определено в съответствие с законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави.

Жалбоподателят подчертава, че няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишен процент на разходите, тъй като между страните е уговорен фиксиран лихвен процент. По отношение на законната лихва, дружеството – жалбоподател се позовава на решение № 75/16.07.2015г., постановено от ВКС по т. д. № 519/2014г., според което законната лихва се дължи като законова последица от предявяване на иска и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за иска по чл.86, ал. от ЗЗД. Относно лихвата за забава, частният жалбоподател подчертава, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а обезщетение за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърнатата част от главницата във вноската. „Профи Кредит България“ ЕООД иска от съда да отмени разпореждането в обжалваната част и да разпореди издаването на заповед за изпълнение за оспорените суми.

Като взе предвид твърденията на страната и фактите по делото, Бургаският окръжен съд намира следното:

ФАКТИ:

На 30.01.2025г. „Профи Кредит България“ ЕООД подава заявление да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника И. А. Г. за следните суми:

1910,60 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 40020207817/21.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление – 30.01.2025г. до окончателното изплащане на главницата;

641,08 лева, представляващи договорна лихва за периода от 10.11.2023г. до 05.11.2024г.;

733,34 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“;

1375,00 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“;

30 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.10.2023г.

500 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 09.02.2024г.;

341,49 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.10.2019г. до 05.11.2024г.;

148,70 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.11.2024г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025г. до изплащане на вземането и

373,60 лева, представляващи разноски за заповедното производство, от които 113,60 лева – държавна такса, 180 лева – юрисконсултско възнаграждение и 80 лева за подготовка на документи.

Със заповед № 306/31.01.2025г., Районен съд – Бургас разпорежда на длъжника И. А.

Г. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД за следните суми: 1910,60 лева, представляващи главница по договор за потребителски кредит № 40020207817/21.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление – 30.01.2025г. до окончателното изплащане на главницата и 55,03 лева, представляващи разноски в заповедното производство.

С разпореждане № 1355/31.01.2025г., Районен съд – Бургас отхвърля заявлението на дружеството да се издаде заповед по чл.410 от ГПК за следните суми: 641,08 лева, 2 представляващи договорна лихва за периода от 10.11.2023г. до 05.11.2024г.; 733,34 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Фаст“;

1375,00 лева, представляващи възнаграждение за закупена и използвана допълнителна услуга „Флекси“; 30 лева, представляващи неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.10.2023г.; 500 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 09.02.2024г.; 341,49 лева, представляващи лихва за забава за периода от 11.10.2019г. до 05.11.2024г.; 148,70 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.11.2024г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 30.01.2025г. до изплащане на вземането и 318,57 лева, представляващи разликата между претендираните (373,60 лева) и присъдени (55,03 лева) разноски. За да постанови това разпореждане, съдът приема, че заявлението на дружеството се основава на нищожен договор за кредит – основание по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, поради което приложение намира правилото на чл.23 от ЗПК – възстановява се единствено чистата стойност на кредита.

Съдът приема, че на основание чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не са налице предпоставките за уважаване на искането в частта, относно договорените допълнителна услуги „Фаст“ и „Флекси“ в размер на 733,34 лева и 1375,00 лева и в частта на таксите за извънсъдебно събиране на вземането. Тези претенции, според съда, се основават на неравноправни клаузи.

В мотивите на обжалваното разпореждане, съдът посочва, че клаузите, с които са договорени посочените по-горе услуги, такси и лихви са такива, които не са уговорени индивидуално, не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора и поставят условия, които са в тежест на потребителя – чл.143, ал.2, т.19 и т.20 от ЗПК. Поради това, тези клаузи противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и са нищожни. В подкрепа на този извод, съдът се позовава на т.1 и т.4 от решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22. Според т.1 от цитираното решение, разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на потребителя приоритет при разглеждане на искането му за кредит и при отпускането на сумата, представляват „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и участват при формирането на годишния процент на разходите по чл.3, б. „и“ от Директивата, когато покупката на тези услуги се явява задължително условие за получаване на кредита или услугите представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита. Според т.4 от решението, чл.3, §1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по-специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Съдът заключава, че конкретният случай попада в приложното поле на т.1 и т.4 от решение на СЕС по дело С-714/22г. и подчертава, че сключването на допълнително споразумение за услугата приоритетно разглеждане на искането за кредит представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по договора за кредит.

Съдът посочва, че разходът от 733,34 лева и 1375,00 лева не може да бъде квалифициран по друг начин, освен като разход по договора за кредит, тъй като е свързан с действия по управление на кредита, за които на кредитополучателя се вменява задължение за заплащане на допълнителна такса. Поради това, този разход попада в понятието „общи разходи по кредита“ по смисъла на решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/22 и договорът следва да се счита освободен от лихви и разноски. По отношение на таксата да извънсъдебно събиране на задължението по кредита, съдът посочва, че по правило потребителят дължи обезщетение за периода на забавата в размер на лихвата, поради което определянето на такава такса противоречи на чл.10, ал. от ЗПК и на чл.33, ал.1 от ЗПК. В резултат на това, клаузата, с която е договорена процесната такса е неравноправна. В подкрепа на този извод, заповедният съд цитира практика на ВКС, създадена след постановяването на решение по дело С-714/22. Съдът приема, че договорът за кредит е 3 нищожен, поради което на основание чл.23 от ЗПК се дължи само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до пълното му погасяване.

Разноските в заповедното производство, съдът присъжда като определя възнаграждение на процесуалния представител на заявителя по реда на чл.37 от Закона за правната помощ съобразно уважената част от заявлението.

Въз основа на изложените факти, съдът достигна до следните

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна. Частната жалба отговоря на изискванията, въведени в чл.275 от ГПК. Поради това, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Според чл.3, б. „и“ от Директивата, „годишен процент на разходите“ означава общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита и, когато е приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2.

В чл.10а, ал.1 от Закона за потребителския кредит е разписана възможността на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. В алинея втора е въведена забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Алинея четвърта предписва видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисионни да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.