Решение № 188 от 02.10.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Ловеч, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20234310200626 по описа за 2023 година

С Електронен фиш Серия К № 6400175 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на М. М. К., ЕГН: ********** от гр. **** е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.2, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 100.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 14.09.2022 г. в 14:20 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 23+383, в землището на с. Сопот, с АТСС СПУКС„ ARH CAM S1”, насочено в посока гр. **** снимащо в посока гр. Варна, при максимално разрешена скорост 60 км.ч. въведено с ПЗ В-26 и приспаднат толеранс от 3 км или 3% е установено, че с МПС л.а. „*****“ вид лек автомобил с рег. ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 11743с0.

Посочено е, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 73 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 13 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/4388545.

Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката М. М. К., която го обжалва в срок, и излага, че в ЕФ не е посочено дали нарушението е извършено в рамките на населено място или извън населеното място, което обстоятелство било от съществено значение с оглед определяне на нарушението като повторно. Сочи, че понятието „землище" е уредено в п-ф 1, т. 8 от ДР на Закона за административно-териториалното устройство на РБ, съгласно което землището е съвкупност от поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Сочи, че съгласно п-ф 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, „територия на населено място" е селищната територия обхваната от границите му, опредлени с устройствен план, без да се включва землището, а съгласно п-ф 6, г. 49 от ДР на ЗДвП, „населено място" е застроена със сгради територия, при която началото и края са обозначени с пътни знаци, като в тази дефиниция липсва определение на понятието „землище". Излага, че имайки предвид посочените дефиниции, необходимостта от конкретизиране на обстоятелството дали нарушението е извършено в рамките на населеното място или извън него е от съществено значение за квалификация на нарушението като повторно по смисъла на чл. 182, ал. 1 и ал. 2 1 от ЗДвП, поради обвързване на наложената санкция с предходен фиш, за който също нямало данни дали е наложен за нарушение, извършено във или извън границите на населено място.

Излага, че чл. 182, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП предвиждат различни санкции по основание и размер, в зависимост от местоизвършване на нарушението, а от описаната фактическа обстановка в процесния фиш не се установявало местоизвършването на двете нарушения, съобразно признаците за населено и извън населено място, в посочените разпоредби. Излага, че в процесния фиш се твърди, че нарушението е извършено при условията на повторност, „в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № К 4388545" без да е посочена датата на издаване на фиша, послужил за квалификацията „повторност“. Излага, че цитираният фиш е от 21.12.2020 г. и че към 24.09.2021 г. вече е бил влязъл в сила, за което представям справка и писмо от НАП. Излага, че като правно основание за санкциониране в процесния фиш е посочен чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 4 и ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а че видно от разпоредбата на чл. 182 ал. 4 от ЗДвП, нормата има препращащ характер, като изрично било регламентирано, че глобата е в двоен размер при повторност на извършените нарушения по предходните алинеи. Излага, че законодателят изрично уточнява факта на повторно извършено нарушение без да е указано кога се приема, че нарушението е извършено повторно, в резултат на което твърди, че административнонаказващият орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, като е счел процесния фиш при условията на повторнст от „влизане в сила“ на предходния, а не от извършване на нарушението, както повелява разпоредбата на ал. 4 от ЗДвП. Сочи, че от приложената справка на ТД на НАП **** актуална към 24.09.2021 г., било видно, че нарушението, установено с ЕФ № К4388545, послужило за „повторност“ в процесния фиш, е извършено на 21.12.2020 г., и очевидно фиша бил влязъл в законна сила на 04.01.2021 г„ тъй като е изтекъл 14-дневния срок за обжалване или доброволно плащане на санкцията. Излага, че ЕФ № К4388545/21.12.2020 г. не и е бил връчен и не била отразена дата на издаването му, поради което следвало да се приеме, че същият е влязъл в сила на 04.01.2021 г., с изтичане на 14 -дневния срок от извършване на нарушението. Сочи, че тези обстоятелства се установявали от факта, че съгласно представените доказателства, санкцията и била начислена по данъчната партида за принудително събиране, и то след доста продължителен период от време, преди извършване на процесното нарушение. Сочи, че тъй като ЕФ № К 4388545/21.12.2020 г. е пуснат за принудително събиране към Дирекция „Събиране на вземания 4 ' към НАП, без да и е връчен по надлежния ред, не би могла да го представи като доказателство. На следващо място, изцяло оспорва годността на техническото средство, с което е установено нарушението.

Излага, че във фиша било посочено, че то е установено с устройство АТСС ARH CAM S1 № 11743с0. В този смисъл излага, че очевидно, се касае за мобилно устройство, което е необходимо да отговаря на въведените изисквания за метрологичен контрол, както и на изискванията относно мястото на разположение на техническото средство, като за целта следва да бъде попълнен Протокол от контролните органи за точното местоположение, дата и час, в които са оторизирани да извършат проверката, съгласно чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата8121 з-532/12.05.2015 г. Излага, че съгласно чл. 11, ал. 2 от Наредбата, в случаите на установяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, нарушителя се спира на място и се предприемат действия по реализиране на административнонаказателна отговорност, като за установени нарушения с мобилно АТСС, във време на движение, електронни фишове не се издават, в която връзка било и Тълкувателно Решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС, съгласно което в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, може да се установява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано, в отсъствието на контролния орган. Излага, че съгласно изискването на чл. 133а, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, твърди, че на указания пътен участък 1-4 км. 23+383 липсва пътен знак, който да указва, че пътя се контролира с автоматизирано средство, а че съгласно цитираните разпоредби при 2 осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение, пътен знак Е24 се поставя в началото на контролирания участък. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъобразен, като излага, че нарушение на процедурата по издаване на ЕФ е и факта, че в него не е посочена дата на издаването му.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. Същата е депозирала писмени бележки с вх. №8273/07.09.2023 г., с които е направила искане съдът да разгледа делото в нейно отсъствие и е изложила подробни аргументи, в подкрепа на становището си, че обжалвания ЕФ е незаконосъобразен. Моли съда да отмени изцяло обжалвания ЕФ и да прекрати административно наказателното производство, с което е ангажирана административно наказателната и отговорност при повторност.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ лично на жалбоподателката, а именно обратна разписка, от която е видно, че ЕФ е получен на 08.07.2023 г., жалбата е подадена на 19.07.2023 г. /вх. №УРИ295295000-6441/.

Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното от жалбоподателката административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 73 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведено с п.з. В-26, с превишение от 13 км/ч, като е представена по делото разпечатка от използваното техническо средство, както и схема на републиканския път I-4 „Коритна 0 о.п. Севлиево“ от км23+000 до км 23 +000, утвърдена от Началник Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, от коиято се установява, че максимално разрешената скорост за процесния участък, е била въведена с п.з. В – 26 и е 60 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 23+383, в землището на с. Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС.

Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 76 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 73 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът намира, че в случая АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над разрешената, когато ограничението на скоростта е въведено с пътен знак.

От обективна страна жалбоподателката като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 73 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била въведена с п.з. В- 26 и е била 60 км/ч. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип СПУКС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, 3 регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 98-СГ-ИСИС от 15.07.2022 год., от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 11743с0. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.

Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.