Решение № 155 от 26.05.2022, Административен съд - Кърджали

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

26.05.2022

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

27.04

Година

2022

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл

Шефки

Мария

Божкова

Секретар

Мелиха

Халил

Прокурор

Росица

Георгиева като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

КА дело номер

51 по описа за

2022 година.

Производството е касационно по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е депозирани касационни жалби от Община Кърджали, действаща чрез пълномощника адв.М.С./вх. № 265566/18.11.2021 г./ и адв. К.П., действаща в качеството си на особен представител на заинтересованите лица – С.А.А., Х.А.А., Ш.А.А. и Е.А.О./вх. 265651/01.12.2021 г./, против Решение № 260251/01.11.2022 г., постановено по а.д. № 1214/2019 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е прогласена нищожността на Решение № 5678/11.05.2009 г. на Общинска служба „Земеделие“ гр.Кърджали за възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ***, признаващо и възстановяващо правото на собственост на наследниците на А. А. С. от ***, по заявление с вх. № 7696/26.07.2007 г. на Ш. А. С. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А. А. С.. С решението е осъдена Общинска служба по земеделие гр.Кърджали да заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса и разноски в общ размер на 1 110 лв.

В двете жалби са развити идентични съображения за незаконосъобразност на решението на районния съд. Касаторите считат решението за неправилно, постановено при допуснато нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано.

Оспорват изцяло изводите на първоинстанциония съд, с които е обявена нищожността на процесното решение на Общинска служба по земеделие –Кърджали, считайки, че същите изцяло се основават на изложеното в протеста на прокуратурата и противоречат на императивни норми на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане.

Излагат съображения, че решението на ОСЗ възстановява или отказва да възстанови правото на собственост върху земеделската земя в полза на определени лица в стари реални граници, както и признава или отказва да признае правото на възстановяване на собствеността в случай, че при признаване правото на възстановяване на собствеността реституцията не е приключила, необходимо е и второ решение за възстановяване в стари реални граници или с план за земеразделяне, респективно за териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ. По своята правна същност това решение представлявало индивидуален административен акт с конститутивно действие, което се разпростирало както по отношение на обекта /земеделската земя/, така и по отношение на субекта /легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността/ и действа за бъдеще /вж. т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС/.

По отношение на производството по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ следвало да се отбележи, че срокът за обжалване на издадения от ОСЗ административен акт бил 14- дневен от съобщаването му, като спазването на този срок е условие за допустимост на жалбата. Компетентен да разгледа жалбата е районният съд, като страни по делото са заявителят и ОСЗ.

Считат, че в конкретния случай първоинстанционният съд незаконосъобразно и неправилно е приел, че протестираното решение е нищожно на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Този извод се налагал от обстоятелството, че по делото не били събрани доказателства, които да установяват тежък и нетърпим от закона порок, който да възпрепятства протестираното решение да породи правни последици. В тази връзка цитират Решение № 7738 от 22.05.2019 г. по адм. д. № 9227 / 2017 г. на Върховния административен съд, съгласно което, за да е налице нищожност на оспорения административен акт следвало същият да е издаден при липса на материална компетентност, т.е. от ненадлежен орган или да страда от толкова тежък и нетърпим от закона порок, че да не може да породи правни последици, т.е. да съставлява „правно нищо“.

От събраните по делото доказателства се установявало, че протестираното решение било прието от компетентен орган, в съответствие с разпоредбата на чл. 60а от ППЗСПЗЗ.

Релевират доводи, че изводите на първоинстанциинния съд, че процесното решение на Общинска служба по земеделие гр. Кърджали било издадено в противоречие с материалноправни разпоредби, визиращи изискванията относно набора от документи и тяхното съдържание въз основа на които ОбСЗ следва да се произнесе, и по конкретно разпоредбите на чл.11, ал.1 и чл. 13, ал.4, 5 и ал.7 от ППЗСПЗЗ, и Заповед № РД-02-14-461 от 26.08.2003 г., изд. от министъра на регионалното развитие и благоустройство, обн., ДВ, бр.83 от 19.09.2003 г., били неправилни и изцяло погрешни. В тази връзка сочат, че производството по искането за издаване на удостоверение и скица било междинно спрямо производството по възстановяването или не на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизирана територия.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие постановявала решение за възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии въз основа на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл.13 а от ППЗСПЗЗ. В ал. 2 и ал. 3 на чл. 11 били посочени, кои имоти и спрямо кои части от тях се провежда възстановяването. Съгласно чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в случаите когато се искало възстановяване на право на собственост по реда на чл. 11 /ППЗСПЗЗ/ към молбата се прилагали удостоверение и скица от техническата служба на общината със съдържание, уредено в ал. 5 и 6, вкл. с изискване да съдържат определяне на застроената част по чл. 11, ал. 3 и 4 и размера на свободните площи, подлежащи на възстановяване. Застроената част, съгласно чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ се определяла служебно от техническата служба на общината при спазване на Наредба № 7 от 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони и на хигиенните и противопожарните норми, като решенията на техническата служба се одобрявали със заповед на кмета на общината и се обжалвали по реда на АПК.

Спорният по делото въпрос, имащ значение за преценката за нищожност на протестираното решение, бил: налице ли са били предпоставките на чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ за издаване на документи, от значение за приключване на реституционна процедура пред ОбС Земеделие гр. Кърджали, а именно — скица и удостоверение за 17-те имота, подробно описани в решението, представляващи бивши земеделски земи.

Считат, че от мотивите на ТП № 2/03.04.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и от разпоредбата на чл. 13, ал. 5 и 6 от ППЗСПЗЗ било видно, че удостоверението и скицата по чл.

13, ал. 5 и 6 ППЗСПЗЗ се издавали от техническата служба на общината при възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху земи, които се намират в границите на урбанизираните територии.

В този смисъл неправилни и незаконосъобразни се явявали изводите на Кърджалийския районен съд, че ОбСЗ е следвало да се произнесе след представяне на удостоверение, издадено от главния архитект на общината и че единствено компетентен да подписва тези удостоверения бил главният архитект на община Кърджали. Правомощията на главния архитект били уредени в изричен закон - ЗУТ, който нямал отношение към протестираното решение. С други думи, законът не поставял изрична забрана пред кмета на общината да издаде удостоверение по чл. 13, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, тъй като същите били необходими на органа по поземлената собственост, дотолкова да разполага с данни за точното местоположение на подлежащите на възстановяване земи, техните граници, площ и др. данни.

Сочат, че неправилни били и изводите на районния съд, че релевантните удостоверенията и скици били с невярно съдържание, в частта им относно собственика на възстановяваните имоти, понеже в тези удостоверения и скици за собственик е било посочено лице, което не е било собственик на имотите. Следвало да се има предвид, че законодателят не бил предоставил правомощия на кмета на община Кърджали да решава, кой е собственик на имотите, чиято реституция се иска. Това правомощие било предоставено изцяло на ОбСЗ - Кърджали, пред когото би следвало да се установява и доказва собствеността върху бившите земеделски земи, а при спор за материално право спорът следвало да се отнесе пред съда по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

На следващо място излагат съображения за необоснованост и неправилност на приетото от първоинстанционния съд, че имотите, предмет на обжалваното решение били записани в регистъра на бившите имоти / в имотния регистър, разписния списък / на името на наследниците на А. А. С., което означавало, че е бил съставен официален документ с невярно съдържание, тъй като в него са били удостоверени неверни обстоятелства относно собствеността на имотите по регистрите в общината. В този смисъл решението на съда се основавало изцяло на заключението на вещото лице, което не притежавало необходимата компетентност да отговори на поставените задачи, съответно да изготви заключение по делото. Нормативните изисквания за лица, правоспособни да изпълняват дейности по геодезия, картография и кадастър, били уредени в глава втора, чл. 16 и сл. от ЗККИР, като за да бъде правоспособно дадено лице по геодезия, по картография или по кадастър, то следвало да има завършено виеше образование по геодезия с образователно-квалификационна степен магистър-инженер или призната професионална квалификация по геодезия по реда на Закона за признаване на професионалните квалификации, ако е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария - чл.

1/, ал. 1, т. 1, б.„а" от ЗКИР.

Предвид изложеното и след като първоинстанционния съд бил обосновал решението си със заключение на вещо лице, което не притежавало нормативноизискуемата компетентност да отговори на поставените въпроси по предмета на спора, то съдът бил допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, респ. постановил е незаконосъобразен акт, което било самостоятелно основание за отмяната му и връщането му за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

На следващо място оспорват изцяло изводите на съда, че по отношение на всеки един от 17 имота, съгласно данните от регистър на имотите на бившите собственици на гр. Кърджали, създаден по данните от „***“ от 1949/1950 г., били отразени неверни обстоятелства, респ. налице било съставяне на официални документи с невярно съдържание, тъй като същите не намирали опора както в закона, така и в доказателствата приобщени по делото. В тази връзка сочат, че регистър „*** от 1949/1950 г. не бил официален регистър, който е третиран от закона.

Излагат съображения ,че съгласно разпоредбата на чл.

13, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ППЗСПЗЗ, удостоверението, издадено от техническата служба на общината, когато се иска възстановяване на правото на собственост върху имоти в границите на урбанизираните територии, съдържа сведение, че имотът е нанесен или не е нанесен в кадастралния план и номера и размера на имота според кадастралния план. Т е. от гледна точка на закона, меродавния регистър, въз основа на които следвало да се извлекат данни, бил кадастралния план.

Въвеждат доводи, че удостоверението и скицата са официални документи, актове, установяващи факти с правно значение и са важна част и необходимо условие, съобразно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за издаването на решението на общинската служба по земеделие за възстановяване на правото на собственост. Именно въз основа на удостоверението и скицата но чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ППЗСПЗЗ и отразените в тях данни се постановявало решението на ОСЗ.

Оспорват като неправилни и незаконосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че протестирането решение било издадено в несъответствие с целта на закона - да се възстановят правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали/чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ/.