Определение № 3192 от 15.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3192 гр. София, 15.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Частно касационно гражданско дело № 20268003100622 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. И. П., чрез процесуалния си представител адвокат А. П. от АК - Варна, срещу определение №375 от 22.01.2026г. по в.ч.гр.д.№2774/2025г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 286/12.12.2025 г. по описа на Служба по вписванията – гр. Варна, с което съдия по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр. Варна, с което е поискано отбелязване на влязло в сила решение №1268/28.11.2025г., постановено по гр.д. №1851/2024г. по описа на ВОС.

Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба се поддържа, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1.За всички случаи на влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД е приложим чл.264 от ДОПК, както и разясненията дадени с определение №100/13.01.2025г. по ч.гр.д.

№4352/2024г. на ВКС, II г.о., или следва да се преценяват особеностите на всеки отделен случай.От значение ли е, че решението, чието отбелязване се иска, е предхождано от производство по чл. 135 от ЗЗД ;

2.Тогава когато, искът по чл.19 от ЗЗД е предявен след влязло в сила съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД, вписано в АВ, към кой момент следва да се преценява наличие или липса на задължения на продавача по предварителни договор – към датата на обявената за 1 относително недействителната сделка за купувача, или към датата на вписването на влязлото в сила съдебно решение по чл. 19 от ЗЗД ;

3.Длъжен ли е съдията по вписванията да извърши при всички случаи на сезиране за подлежащ на вписване акт, делегираната му от закона проверка по електронен път в Националната агенция по приходите. При всички случаи на задължения на ответника по иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД ли се постановява отказ на отбелязване на решението ;

4.За приложението на чл. 264, ал. 1 ДОПК в хипотеза, при която се иска вписване на влязло в сила решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, постановено след проведено и вписано съдебно решение по чл. 135 от ЗЗД за същия имот и същите страни по предварителния договор.Как се защитават правата на кредитора по чл.135 от ЗЗД и купувач по чл.19, ал.3 ЗЗД в хипотеза на публични задължения на ответника към датата за заявлението на вписване на решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД ;

5.За отбелязване на влязло в сила съдебно решение по чл.19, ал.3 от ЗЗД и проверката по чл.264 от ДОПК, от значение е ли, предходното съдебно производство и отбелязано в книгите по вписвания влязлото в сила решение по чл. 135 от ЗЗД, с което е прогласена за относително недействителна сделката със същия предмет и с която продавача по предварителния договор е прехвърлил на трето лице.

6.Кредиторът по чл.135 от ЗЗД и купувач по чл.19, ал.3 от ЗЗД ползва ли се с привилегия на удовлетворяване на вземането си / купуване на процесния имот / пред останалите, с оглед разпоредбата на чл. 135, ал.4 и чл. 136, ал.1 , т.1 от ЗЗД ;

7.Обезсмислят ли се водените дела по чл. 135 от ЗЗД и това по чл. 19, ал.3 от ЗЗД, ако към датата на вписване на съдебното решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД се установят публични задължения на продавача по предварителния договор ;

8.Когато кредиторът по чл.135 от ЗЗД е получил удовлетворение чрез обявяване на предварителния договор за окончателен, решението по чл.19, ал.3 от ЗЗД има ли за последица намаляване на имуществото на длъжника – продавач по предварителния договор, което вече е било намалено по-рано, с отменената сделка и при което именно с изискванията на чл. 264, ал. 1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения.Засяга ли се държавният интерес при установяване на непогасени публични задължения на такъв продавач, с извършването на исканото действие, респективно може ли да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение ;

9.От значение за вписването на влязлото в сила решение по чл. 19, ал.3 от ЗЗД и проверката по чл. 264 ДОПК ли е, проведеното съдебно производство по чл. 135 от ЗЗД 10.Следва ли въззивният съд при решаване на спора по същество да се произнесе по всички относими искания, доводи и възражения на страните.

Навеждат се доводи, че по въпроси №1-8 са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд по реда на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, а на останалите два по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК – въззивното определение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №5/29.12.2014 по т.д.5/13, ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение №2 от 09.07.2019г. по т.д. №2/2017г. на ОСГТК на ВКС, решения по № 22/ 02.07.2019г по т.д № 587/2018г. на ВКС, І т.о., решение №60287 от 16.02.2022г. по гр.д 2

№973/2021г. на ВКС, ІІІ г.о. и др.

Навеждат се доводи и за очевидна неправилност на обжалваното определение на въззивния съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Със заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр.Варна е поискано отбелязване на влязло в сила решение №1268/28.11.2025г., постановено по гр.д.

№1851/2024 г. по описа на ВОС, с което е обявен за окончателен сключения между „ВИДЕРИ“ ЕООД, ЕИК 203091968 и Т. И. П., ЕГН [ЕГН], предварителен договор за продажба на недвижим имот от 07.08.2019г. на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Към него е посочено, че са приложени 3 бр. заверени преписи от влязло в сила съдебно решение, вписана искова молба, уточняваща молба и квитанция за платена държавна такса.

По делото е приложена справка за наличие или липса на задължения за целите на чл.264 от ДОПК от 12.12.2025г., извършена от съдията по вписванията, от която се установява, че „ВИДЕРИ“ ЕООД има неплатени публични задължения.

С определение № 286/12.12.2025 г. съдията по вписванията е постановил отказ по заявление с вх. № 42494/12.12.2025 г. по описа на служба по вписванията – гр.Варна, с което е поискано отбелязване на решение № 1268/28.11.2025 г., постановено по ГД № 1851/2024 г. по описа на ВОС.За да постанови отказа си, съдията по вписванията е приел, че с горепосоченото решение на съда за обявяване на предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот за окончателен се прехвърля правото на собственост върху недвижим имот, като решението има характер на акт по чл. 4, ал. 1 ПВ и чл. 112, б. „а“ ЗС.

Изложил е, че приложение намира разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК.Посочено е още, че към решението следва да бъдат приложени както удостоверение за данъчна оценка на апартамента и паркомястото /което да удостоверява, че не са налице данъчни задължения/, така и скици/схеми на имотите, предмет на решението.Горното е обусловило постановения отказ, предмет на обжалване в настоящото производство.

Изложени са съображения, че според нормата на чл.569 от ГПК нотариални са производствата, по реда на които се извършват изброените в нея действия, между които в т.5 са посочени вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон.В Правилника за вписвания изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи.В т. 6 от ТР на ВКС по ТД № 7/2012 г. на ОСГТК е разяснено, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона вписването.Проверката на съдържанието на акта е в две 3 насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл.

6, ал. 1, б. „в“ ПВ/.Съответно съдът, пред който е обжалван отказ на съдията по вписванията, разполага със същите правомощия – проверява редовността на представения за вписване акт от външна страна и не може да разглежда спор за материални права.Прието е още, че е налице хипотеза на изрично предвидена от закона проверка, възложена на съдията по вписванията с разпоредбата на чл. 264, ал. 1 ДОПК.Тази разпоредба касае както правните сделки, така и съдебните решения по чл. 362 ГПК, защото те имат същия вещнопрехвърлителен ефект. Разпоредбата задължава съдията по вписванията, наред с други длъжностни лица, да извърши проверка по електронен път в Националната агенция за приходите и ако установи непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя, да откаже вписване на договора, освен ако публичните задължения не бъдат заплатени или длъжникът не декларира съгласие същите да бъдат погасени от сумата по договора и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет – чл.264, ал.4 от ДОПК.Целта на тази проверка е не само да удостовери отсъствието на непогасени публични задължения на прехвърлителя на недвижим имот, но и да препятства вписването на договора до заплащането им.Нормите на чл. 264, ал.1 и ал.4 от ДОПК изискват разпореждането с недвижими имоти да се извършва след заплащане на дължимите от собственика публични задължения.Целта на закона не е да се пречи на участниците в сделки, ако са длъжници на НАП, да участват в гражданския оборот, а да се предотврати намаляването на имуществото на длъжниците с цел гарантиране събирането на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения.Изискването по чл.264 от ДОПК е установено с цел обезпечаване събираемостта на публичните държавни вземания, тъй като след прехвърлянето на собствеността върху приобретателя принудително събиране на непогасените данъчни задължения на прехвърлителя не може да бъде реализирано.Нормите са императивни и се прилагат без изключение, независимо дали прехвърлянето на собствеността се извършва чрез сделка или по силата на съдебно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.Без значение е изтъкнатото от жалбоподателя обстоятелство, че решението, чието отбелязване се иска, е предхождано от производство по чл. 135 ЗЗД. Именно чрез уважаването на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение на жалбоподателя в настоящото производство са обявени за относително недействителни увреждащите го действия по разпореждане с недвижими имоти, предмет на предварителния договор.По отношение на него „ВИДЕРИ“ ЕООД е собственик на процесните недвижими имоти.Уважаването на конститутивния иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД има за последица прехвърляне правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор, като страни по сделката са „ВИДЕРИ“ ЕООД, в качеството му на продавач и жалбоподателя в настоящото производство, в качеството му на купувач.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението 4 си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/.

Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.