Решение № 4246 от 29.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4246 гр. София, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА

ОФИЦЕРСКА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА

Гражданско дело № 20211110132195 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49, ал.1 вр. чл. 45, вр.чл. 86 ал.1 ЗЗД от Фирма с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Витоша № 89Б против Фирма за сумата от 555.77 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение от 540.77 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски, по сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в полица № 440219213019939, със срок на застрахователно покритие 06.12.2019г.-05.12.2020г. за щети на МПС марка „Х.Т.“ с рег. № ****, при настъпило застрахователно събитие – ПТП на 19.11.2020г. в гр. София, на ул. *** № **, г.И. – попадане в необозначена като препятствие и необезопасена по съответния ред шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.06.2021г. до окончателно изплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Твърди се попадане на автомобила в необезопасена и несигнализирана шахта на пътното платно, вследствие на което са настъпили повреди; изплащане на дължимото застрахователно обезщетение по договор между страните по имуществена застраховка „Каско“ и неплащане от СО.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства и събрани гласни такива.

Прието е заключение на САТЕ.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК от ответника – Столична община, е постъпил писмен такъв. Оспорват се изцяло предявените искове. Възразява се, че отговорността за поддържане на шахтата на пътното платно е на Фирма. Оспорва се уведомлението за щета.

Направено е възражение за съпричиняване от страна на водача. Оспорва се наличието на валидно застрахователно правоотношение.

На основание чл. 219 ГПК е конституирано трето лице – помагач на ответника – Фирма с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр. С., бул. „Ц. Б. ІІІ“ № **, ет.** и **, 1 бизнес център „И.– Ц. Б.“.

Приет е за съвместно разглеждане предявен от ответника Фирма против третото лице-помагач Фирма в условията на евентуалност Обратен иск за сумата от 555.77 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по Договор за концесия между страните, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че между Фирма и Фирма е сключен Договор за концесия за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на СО, последно изменен и допълнен с Второ допълнително споразумение от 19.03.2008г. Съгласно т.2.1.1 от договора концедентът е предоставил на концесионера специално право на ползване на публичните активи, описани в Анекс 2 към договора, в който изрично като такива са посочени каналните и канализационни колектори. В т.5.2.3, т.9.1 и т.17.1 били уговорени изрични задължения за концесионера да експлоатира и поддържа публичните активи в добро работно състояние за своя сметка. Твърди се, че необезопасяването и несигнализирането на шахтата на пътното платно, от което са настъпили вредите, предмет на главния иск, се дължи на виновно неизпълнение от страна на Фирма на договорното му задължение по цитирания договор. Предявява се Обратен иск в условията на евентуалност за сумата от 555.77 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на отговора до окончателното изплащане.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът по обратния иск – Фирма оспорва иска с възражения, че в случая не се касае до твърдяното от ответника съоръжение – канален или канализационен колектор, а до дъждоприемна шахта, разположена на пътното платно, отговорността за поддържането на което е на Фирма.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ:

Съобразно приложимата материално правна норма и доводите и възраженията на страните, доказателствената тежест по така предявения иск, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже правоотношение по валиден застрахователен договор с увредения, покриващо процесния застрахователен риск, възлагане на определена работа от Столична община на друго лице – нейни служители и работници, във връзка с общинската пътна мрежа, настъпването на вреди на процесния лек автомобил, вредите да са причинени при или по повод изпълнението на възложената работа на служителите и работниците на Столична община – бездействие, изразяващо се в несигнализиране и необезопасяване на шахта на пътното платно, на което е настъпило ПТП-то и представляващо част от общинската пътна мрежа, с изпълнението на която работа причинените на лекия автомобил вреди се намират в причинна връзка, вредоносното деяние да е извършено виновно от изпълнителя на възложената работа и ищеца като застраховател да е изплатил застрахователно обезщетение на увредения.

В тежест на ответника, в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е заплатил претендираната сума в срок, както и оборване на презумпцията за виновност на изпълнителите на възложената работа. В тежест на ответника е да докаже и възражението си за съпричиняване на ПТП от застрахованото лице.

Безспорни между страните са изплащане на застрахователно обезщетение в посочения размер, както и че твърдяното място на произшествието е на улица, за поддържането на която отговорността е на Столична община.

От представената по делото застрахователна полица № 440219213019939, със срок на застрахователно покритие 06.12.2019г.-05.12.2020г. се установява правоотношение между ищеца и увреденото лице по застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ при Общи условия, с покрит застрахователен риск „Пълно каско“, с обект лек автомобил марка „Х. Т.“ с рег. №*****. Видно от приложените по делото Общи условия за застраховка 2 на МПС „Каско“, процесното събитие представлява покрит застрахователен риск – пътнотранспортно произшествие по Клауза Пълно каско.

Видно от Уведомление – декларация за щета от 23.11.2020г., подадено от водача К.

Й. Ц., застрахователят бил уведомен за настъпило събитие, като подателят е описал събитието по следния начин – на 19.11.2020г., около 13.00 часа, по време на движение по ул. **** до № * в района на Г. И. влязъл в шахта на пътното платно.

На 12.01.2021г. ищецът изплатил на увреденото лице, чрез извършилия ремонта автосервиз, застрахователно обезщетение в размер на 540.77 лв., видно от извлечение от онлайн система за електронно банкиране от 12.01.2021г.

С Регресна покана от 22.01.2021г. поканил ответника Столична община да му заплати сумата от 540.77 лв., представляваща платеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. – ликвидационни разноски. С писмо от 17.02.2021г. ответникът отказал плащане, поради недоказаност на деликтната му отговорност.

От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по САТЕ се установява следното: От уведомлението и декларацията за щета се установява, че причините за настъпване на произшествието са попадане на автомобила в несигнализирана и необозначена шахта на пътното платно. Вещото лице дава заключение, че така представения механизъм на ПТП обуславя настъпването на посочените щети, т.е. налице е причинно-следствена връзка между произшествието и вредите. Стойността, необходима за възстановяване на автомобил марка „Хюндай Туксон“ с рег. № СВ 3235 НВ, определена на база средни пазарни цени към датата на произшествието е 540.77 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св. К. Й. Ц. – водач на автомобила към момента на настъпване на произшествието. Свидетелят казва, че отивал на работа към офиса, който се намирал на ул. **** № **. От лявата страна на пътното платно имало спрял ТИР, поради което той се движел най-вдясно на пътното платно. Докато преминавал покрай ТИР-а, предницата му пропаднала – предна лява страна. Автомобилът бил в движение, поради което той го изместил напред, спрял и се върнал да види в какво е пропаднал. На мястото имало натрупани паднали листа, той ги изчистил и установил, че е пропаднал в дъждоприемна шахта, на която липсвала решетката. Направил снимки. Казва, че не я е видял поради това, че в дясно на пътното платно и върху нея имало паднали листа.

След пропадането колата била на ход, поради което той потеглил, но дърпала на дясно и воланът не бил на типичното си място, поради което той се обадил на застрахователя. От там му казали, че тъй като няма друг участник в ПТП не е необходимо да се обажда на органите на МВР. След завеждане на щетата го изпратили в оторизирания сервиз на Фирма, в който да се ремонтират уврежданията. На следващия ден от сервиза му съобщили, че е изкривено стеблото на амортисьора.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По делото се установи наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и увреденото лице, по договор за имуществена застраховка „Каско“, настъпването на покрит застрахователен риск – ПТП, в срока на застрахователното покритие, настъпили щети на застрахованото имущество и причинна връзка между събитието и вредите.

Безспорно от представената застрахователна полица се установява, че произшествието е покрит застрахователен риск – то е пътнотранспортно произшествие по смисъла на параграф 6, т.30 от ПЗР на ЗДвП – „ Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, вредите от което се покриват от застрахователя, съгласно договорената клауза. Настъпило е в периода на застрахователното покритие – на 19.11.2020г. и за което не се спори между страните. Произшествието съставлява покрит риск по см. на т.2.3, вр. т.2.1.3.1 от приложимите към договора Общи условия, за които няма нормативно изискване да са подписани от застрахования. Възраженията на ответника относно неуведомяването на органите на Пътна полиция и липсата на съставен протокол за 3

ПТП са неоснователни, доколкото съобразно приложимите Общи условия уведомяване на органите на МВР и представянето на протокол за ПТП се изискват съобразно вида на застрахователното събитие. В т.9.5.1, на която се позовава ответникът, изрично е посочено, че представянето на издадени от съответните органи документи се изисква, освен в случаите, когато такива не се издават поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им.

Установява се и механизма на настъпване на произшествието – съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетеля – той не е пристрастен и заинтересован по конкретния спор по делото, тъй като застрахователното обезщетение така или иначе е платено на собственика още след настъпване на събитието, а за други отношения между свидетеля и ищеца няма данни. Той потвърждава обстоятелствата, отразени в уведомлението-декларация за щета, като съдът съобразява и това, че както декларираните обстоятелства, така и показанията си свидетелят е дал под страх от наказателна отговорност.

В случая произшествието не е посетено от органите на полицията и не е съставен протокол за ПТП, но по делото няма данни съставянето на такъв да е било задължително – чл. 7 от Наредба № I – 167 от 24.10.2002г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС и чл.125, т.8 ЗДвП изискват службите по контрол на МВР да посетят задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато има един участник и МПС не е в състояние да се движи на собствен ход, поради причинените му от произшествието вреди. Такива данни по делото няма, поради което и произшествието не е посетено от съответните служби на МВР.