Решение № 6210 от 07.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6210 гр. София, 07.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20211110172328 по описа за 2021 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 128, ал. 1 СК, предявен от З. И. В. срещу Е. К. Д., ЕГН ********** и И. З. В., ЕГН **********, за постановяване режим на лични отношения с малолетните му внучки както следва:

С малолетната Ж И.а В.а, ЕГН ********** за всяка втора събота и неделя от месеца с приспИ.е в дома на дядото в гр. Етрополе, като дядото ще взема детето в 11:00 часа в събота от дома на майката и ще го връща в неделя от 18:00 часа в дома на майката; две седмици през лятото с приспИ.е в дома на дядото в гр. Етрополе, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; да вижда детето за 2 часа на неговия рожден ден на 12 август всяка година.

С малолетната И И.а В.а, ЕГН ********** до навършване на 2 години на детето да има право да вижда детето всяка втора събота от месеца от 09:00 до 11:00 часа в дома на майката и в нейно присъствие. След навършване на две години на детето – всяка втора събота и неделя от месеца с преспИ.е в дома на дядото в гр. Етрополе, като дядото ще взема детето в 11:00 часа в събота от дома на майката и ще го връща в неделя в 18:00 часа в дома на майката; две седмици през лятото с приспИ.е в дома на дядото в гр. Етрополе, които да не съвпадат с платения годишен 1 отпуск на майката; да вижда детето за 2 часа на рождения му ден на 16 април всяка година.

В исковата молба се твърди, че децата Ж И.а В.а и И И.а В.а са внучки на ищеца и дъщери на ответника И. З. В.. Двамата ответници живели на съпружеска начала, като от месец юли 2021г. са във фактическа раздяла.

Двете деца пребивават на адреса на майката в село Панчарево, ...., а влошените отношения между родителите на децата се отразявали върху възможността на ищеца З. В. да вижда и да контактува със своите внучки. От фактическата раздяла между двамата родители майката Е. Д. се противопоставя на всякакви контакти на децата с дядото по бащина линия.

Ответницата Е. К. Д. с отговора по чл. 131 ГПК оспорва иска като недопустим, тъй като между ответника И. В. и Е. Д. е налице висящ спор и няма съдебно определено възлагане на родителски права и режим на лични отношения с окончателен съдебен акт. Твърди, че без произнасяне по тези преюдициално значими въпроси няма как да има преценка за необходимостта, а евентуално и за обема и времето на провеждане на лични срещи между дядото и двете малолетни деца. Невежда, че ответникът няма близки отношения както със сина си, така и със своите внучки. Релевира твърдения, че ищецът страда от заболявания, които наред с възрастта му не са от естеството да дадат сигурност за отглеждане от негова страна на две толкова малки деца.

Ответникът И. З. В. в отговора по чл.131 ГПК не оспорва иска и изложените в исковата молба твърдения.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото съгласно чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Възраженията на процесуалния представител на ответницата за недопустимост на предявените иск поради липса на окончателен съдебен акт за възлагане на родителски права и режим на лични отношения е неоснователно. В производствата по спорна съдебна администрация по чл.

127, ал. 2 (респ. по чл. 59, ал. 2) и по чл. 128, ал. 1 от СК не се разрешава спор относно признаване съществуването, респ. – отричането със сила на пресъдено нещо на материалните субективни права на детето и на страните по тези производства (родителите му и неговите баба и дядо), а по 2 целесъобразност се разрешава спорът относно тяхното упражняване, като с решението си съдът постановява мерки (режим) за тяхното упражняване, служебно съобразявайки всички конкретни обстоятелства, които са от значение за интереса на детето. Именно поради това, че съдебните решения, с които приключват тези производства на спорна съдебна администрация, не се ползват със силата на пресъдено нещо, постановените с тях мерки относно упражняването на субективните материални права могат да бъдат изменяни при всяко съществено изменение на обстоятелствата, които са от значение за интереса на детето, включително и служебно от съда – чл. 59, ал. 9 от СК.

Това от своя страна категорично изключва възможността да има такава връзка на преюдициалност между тези две производства, която е необходима, за да е налице абсолютната отрицателна процесуална предпоставка по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК (именно съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/09.07.2019 г. на ОСГТК на ВКС), изразяваща се във временната процесуална забрана да се развива обусловеното исково производство, до приключването на обуславящото такова, за да може съдът, разглеждащ обусловения спор, да зачете силата на пресъдено нещо на решението по обуславящия такъв.

Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК не би могла да бъде прилагана и по аналогия, за да се избегне колизия между решението по чл.

127, ал. 2 (респ. по чл. 59, ал. 2) от СК и решението по чл. 128, ал. 1 от СК, тъй като правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е самостоятелно и подлежи на защита отделно от правото на родителя, който не упражнява родителските права, и тъй като режимът за лични контакти между малолетното дете и неговите баба и дядо следва да бъде определян от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства от значение за конкретния интерес на детето, независимо на кого са били предоставени родителските права или при кого живее детето. Без съмнение, интересът на детето налага да не се стига до противоречие между мерките (включително привременни такива), постановявани в двете производства, поради което съдът, разглеждащ едното от тях следва да вземе предвид вече постановените мерки в другото производство (в този смисъл – също трайно установената практика на ВКС (Определение № 60253 от 13.09.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2401/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 478/28.07.2011 г. по частно гр. дело № 271/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, сочените от ответницата решение № 291/28.01.2020 г. по гр. дело № 865/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение 3

№ 18/25.02.2020 г. по гр. дело № 2541/2019 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и решение № 275/18.01.2019 г. по гр. дело № 799/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 139/16.04.2014 г. по гр. дело № 6998/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, а също и цитираните в тях други решения на ВКС).

По съществото на спора:

Съгласно чл. 128 СК дядото и бабата могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Съдът служебно следи за интереса на детето, отчитайки физическите, психически и емоционални особености на детето, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и др. Безспорно е в интерес на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна, тъй като по този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. В интерес на детето е да общува с възможно най-широк кръг роднини (виж т. 70 от Общия коментар № 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН. По този начин се разширява неговата социалната и семейна среда, както и кръгозорът му. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му.

По делото е обявено за безспорно, че ищецът З. И. В. е баща на ответника И. З. В. и дядо по бащина линия на децата – Ж И.а В.а, родена на 12.08.2018 г. и И И.а В.а, родена на 16.04.2021 г.

След справка в ЕИСС на настоящия състав е служебно известно, че между родителите е налице спор относно родителски права, който понастоящем е висящ пред Софийския градски съд. В първоинстанционното производство по гр.д. № 57061/2021 г. на СРС са постановени три определения относно привременни мерки, с които родителските права са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. С Определение № 17279 от 08.07.2022г. като привременна мярка е определено ответникът (в настоящото производство) И. В. на осн. чл. 127, ал. 3 СК да упражнява режим на лични отношения с детето Ж И.а В.а, ЕГН **********, всяка четна седмица от годината, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е; през месеците юли и август за по 4 десет последователни дни във всеки от тези месеци, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като съботно-неделният режим, посочен по-горе, спира да действа в тези месеци за период, различен от десетте последователни дни, в които бащата имат право да бъде с децата, който период не може да бъде по-дълъг от двадесет последователни дни;

-за великденските и новогодишните празници във всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на Разпети петък, респективно на 30 декември, до 18,00 часа на Светли понеделник, респективно на 01 януари, като в нечетните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе;

-за времето на коледните празници /от 24 декември до 26 декември/; за коледните празници във всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември до 18,00 часа на 26 декември, като в четните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на великденските и новогодишните празници /съответно - от Разпети петък до Светли понеделник, и от 30 декември до 01 януари.

Като привременна мярка е определено ответникът (в настоящото производство) И. В. на осн. чл. 127, ал. 3 СК да упражнява режим на лични отношения с детето И И.а В.а, ЕГН **********, след навършване на двегодишна възраст на детето след навършване на двегодишна възраст на детето всяка четна седмица от годината, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е; през месеците юли и август за по десет последователни дни във всеки от тези месеци, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като съботно-неделният режим, посочен по-горе, спира да действа в тези месеци за период, различен от десетте последователни дни, в които бащата имат право да бъде с децата, който период не може да бъде по-дълъг от двадесет последователни дни; за великденските и новогодишните празници във всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на Разпети петък, респективно на 30 декември, до 18,00 часа на Светли понеделник, респективно на 01 януари, като в нечетните години не действа съботнонеделният режим, посочен по-горе, за времето на коледните празници /от 24 декември до 26 декември/; за коледните празници във всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември до 18,00 часа на 26 декември, като в 5 четните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на великденските и новогодишните празници /съответно - от Разпети петък до Светли понеделник, и от 30 декември до 01 януари/.

С Решение № 8464/22.05.2023 г. по гр.д. № 57061/2021 г. на СРС родителските права върху децата са предоставени на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения, при който бащата има право да вижда и взема при себе си децата всяка четна седмица от годината, като за първа седмица се счита тази, включваща първия четвъртък от годината, за времето от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя, с преспИ.е; през месеците юли и август за по десет последователни дни във всеки от тези месеци /общо двадесет календарни дни/, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката, като съботно-неделният режим, посочен по-горе, спира да действа в тези месеци за период, различен от десетте последователни дни, в които бащата има право да бъде с децата, който период не може да бъде подълъг от двадесет последователни календарни дни; за великденските и новогодишните празници във всяка нечетна година, за времето от 10,00 часа на Разпети петък, респективно на 30 декември, до 18,00 часа на Светли понеделник, респективно на 01 януари, като в нечетните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на коледните празници /от 24 декември до 27 декември/; за коледните празници във всяка четна година, за времето от 10,00 часа на 24 декември до 18,00 часа на 27 декември, като в четните години не действа съботно-неделният режим, посочен по-горе, за времето на великденските и новогодишните празници /съответно - от Разпети петък до Светли понеделник, и от 30 декември до 01 януари/, за рождените дни на всяко от децата - 16 април за детето И, и 12 август - за детето Ж, в съботата, следваща съответния рожден ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, а ако съответният рожден ден е в събота - в неделята, следваща съответния рожден ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; за рождения ден на бащата - 20 февруари, в съботата, следваща рождения ден на бащата, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа, а ако рожденият ден на бащата е в събота - в неделята, следваща рождения ден, за времето от 10,00 часа до 18,00 часа; за рождения ден на майката - 25 ноември, съботно-неделният режим, посочен по-горе, не действа в съботата, следваща рождения ден на майката, а ако рождения ден на майката е в събота - не действа за времето до 18,00 часа в събота, на основание чл. 127, ал. 2 СК 6