Решение № 201 от 27.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Пловдив, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20255001000191 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260104 от 26.09.2022 година, постановено по т. дело № 1333/2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от А. И. А., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Р."*, против „В.П.Ф.“ АД / W.P.V. AG/, ФР Г., иск за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й И.М.А., загинал при ПТП на 22.02.2019 г., над сумата от 13 690, 81 лв. до предявения размер от 180 000 лв., по частичен иск от 200 000 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2020 година до окончателното плащане на сумата.

Осъдено е „В.П.Ф.“ АД да заплати на Н. Т. И., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Р.“ №*, сумата 7 823.32лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от смъртта на И.М.А., загинал при ПТП на 22.02.2019 г., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното й изплащане. Отхвърлен е искът за заплащане на сумата над уважения размер от 7 823.32лв. до предявения такъв от 150 000 лв., ведно със 1 законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното й изплащане.

Осъдено е „В.П.Ф.“ АД да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“ №*, офис № **, адвокатско възнаграждение в размер на 752 лв., съразмерно с уважената част от исковете за предоставената безплатна адвокатска помощ на А. И. А. и Н. Т. И..

Осъдено е „В.П.Ф.“ АД да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 860,57 лв.. и сумата от 157,95 лв., представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на съда, съразмерно с уважената част от исковете.

Постановено е определение № 260138 от 06.04.2023 година по т. дело № 1333/2020 година на ОС – Стара Загора в производство по чл. 248 от ГПК. С него е изменено решение № 260104/26.09.2022 година в частта за разноските, като е осъдено „В.П.Ф.“ АД да заплати на адв.П. К. на основание чл. 38, ал.

2 от Закона за адвокатурата допълнително 15,37лв. с ДДС, от които за А. И. А. сумата от 9,12лв. с ДДС и за Н. Т. И. сумата от 6,25лв. с ДДС / за оказаната безплатна адвокатска помощ за явяване в трето съдебно заседание/, съразмерно с уважената част от исковете.

С цитираното определение е допълнено решение № 260104/26.09.2022г., постановено по т.д.№1333/2020г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора в частта за разноските, като е осъдена А. И. А., ЕГН **********, да заплати на ответника „В.П.Ф.“АД адвокатско възнаграждение в размер на 5 687,77лв. с ДДС. Осъден е Н. Т. И., ЕГН *********, да заплати на ответника „В.П.Ф.“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 5 152,24лв. с ДДС.

По делото е постановено и допълнително решение по реда на чл. 250 от ГПК № 260001 от 03.02.2025 година. С него е отхвърлен предявеният от А. И.

А., ЕГН **********, против „В.П.Ф.“ АД иск за заплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й И.М.А., загинал при ПТП на 22.02.2019 г., за сумата от 13 690, 81 лв., ведно със законната лихва от 06.02.2020 година до окончателното плащане.

Въззивното производство е образувано по две въззивни жалби, подадени от адвокат П. К. в качеството й на пълномощник на А. И. А. и Н. Т. И. срещу първоначалното и допълнителното решение, както и по частна жалба, подадена от същите лица срещу определението по чл. 248 от ГПК.

Въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е подадена и от 2 адвокат Т. Б. в качеството му на процесуален представител на „В.П.Ф.“ АД.

С въззивна жалба вх. № 263664 от 26.10.2022 година адвокат К., като пълномощник на двамата ищци по делото, е обжалвала решение № 260104 от 26.09.2022 година в отхвърлителните части. Изложени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в игнориране от съда на част от събраните доказателства – писмени и свидетелски показания, свързани със съвместното живеене на починалия и ищците, както и с постоянното му местопребиваване в Б.. Сочи се, че в резултат на това съдът е стигнал до неправилен извод, че приложимо в случая е германското, а не българското право. Поддържа се, че дори да се приеме приложимост на германското право, размерът на обезщетенията следва да се определи съгласно установения в чл. 52 от българския ЗЗД принцип за справедливост.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за справедливия размер на обезщетенията за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД с оглед на конкретните обстоятелства, установени по делото. Твърди се, че съдът не е съобразил съдебната практика при определяне на размера на обезщетенията, както и нарастващите лимити на отговорността на застрахователите по застраховка

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, уредени в КЗ, които били израз на разбирането за справедливост на съответния етап от развитие на обществото. Не били съобразени и икономическите условия в страната към датата на ПТП.

Искането е да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителните части и да се постанови ново по същество, с което да се уважи предявеният от А. А. иск за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева като частичен от 200 000 лева, като й се присъдят допълнително 166309,19 лева. По отношение на Н. И. искането е да се уважи иска за 150 000 лева, т.е. за още 142 176,68 лева. Претендирана е и законна лихва върху обезщетенията, считано от 06.02.2020 година до окончателното им изплащане. Поискано е присъждане на възнаграждение за адвокат К. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

С възивната жалба, подадена от „В.П.Ф.“ АД, чрез адвокат Б., решение № 260104/26.09.2022 година е обжалвано в осъдителните спрямо ответника части. Искането е да се отмени решението в тези части и да се постанови ново, с което да се отхвърлят изцяло предявените искове, ведно със законните последици от това. Изложени са доводи за допуснати процесуални нарушения 3 и нарушения на материалния закон. Поддържа се, че изводът на съда за приложение на германското материално право е правилен, но съдът не е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в тяхната връзка. Твърди се, че е налице съществено несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина. Според жалбоподателя не било логично да се приеме, че между ищеца Н. И. и починалия са оформени отношения като между баща и син с оглед на малката възрастова граница от осем години помежду им.

Срещу въззивната жалба на „В.П.Ф.“ АД е подаден писмен отговор от адвокат К., като пълномощник на А. А. и Н. И., с изразено становище за нейната неоснователност, с развити съображения за неоснователност на изложените в нея оплаквания и искане за потвърждаването му в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Частна жалба е подадена от адвокат К., като пълномощник на А. А. и Н.

И., срещу определение № 260138 от 06.04.2023 година, постановено в производство по чл. 248 от ГПК. На първо място се твърди, че съдът неправилно е изчислил размера на адвокатския хонорар по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адвокат К., като определеното възнаграждение по всеки един от предявените искове не съответствал на размерите по чл. 7, ал. 2, т. 5 и чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди се, че по иска на А. А. с цена 180000 лева минималното възнаграждение по Наредбата с включен ДДС е 6156 лева, а с оглед изхода на спора дължимото такова е 468,29 лева с ДДС. По иска на Н.

И. с цена 150 000 лева минималното възнаграждение било 4530 лева и 906 лева ДДС, а с оглед изхода на спора дължимото било 283,52 лева с ДДС.

Твърди се също така, че на основание чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 се дължи допълнително възнаграждение от 100 лева при повече от две съдебни заседания за всяко следващо съдебно заседание, като в случая били проведени общо четири и на адвокат К. се дължали по 240 лева с ДДС по всеки един от исковете, които не следвало да се намаляват съобразно изхода на спора.

Общото възнаграждение, което се претендира по двата иска, формирано по описания начин, е 1231,81 лева.

Втората група доводи в частната жалба касаят неправилно определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение на ответника. Твърди 4 се, че в нито едно съдебно заседание ответникът не е представляван от адвокатското дружество, получило заплащане на услугата, както и че неправилно бил начислен ДДС, тъй като нямало данни за регистрацията му по ЗДДС. Твърдението е, че при липса на данни адвокат Б., който е защитавал ответника по делото, да е получил реално възнаграждение от ответното дружество и при липса на извършени процесуални действия от упълномощеното адвокатско дружество, на което адвокат Б. не бил член, не следвало да се присъжда никакво адвокатско възнаграждение на ответника.

Искането е да се отмени определението по чл. 248 от ГПК, с което не се уважава молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските, като се увеличи дължимото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата до общ размер на 1231,81 лева с ДДС, както и да се отхвърли изцяло искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника, евентуално да се намали неговия размер, като се съобрази, че упълномощеното адвокатско дружество не е осъществявало процесуално представителство.

Срещу допълнителното решение по чл. 250 от ГПК № 260001 от 03.02.2025 година е подадена въззивна жалба от адвокат К. като пълномощник на А. И. А. и Н. Т. И.. От изложените с въззивната жалба доводи и формулираното искане е видно, че тази въззивната жалба отново касае първоначалното решение в отхвърлителната му част по предявения от ищцата А. А. субективно съединен иск, а не допълнителното решение, с което искът е отхвърлен до размера на сумата от 13690,81 лева, заплатена в хода на първоинстанционното производство. Липсват каквито и да е доводи за неправилност на решението в частта, с която искът е отхвърлен до заплатения размер, а и искането е да се уважи предявеният от А. А. иск за още 166309,19 лева, както и иска на Н. Т. И. за още 142 176,68 лева, ведно със законната лихва от 06.02.2020 година, без допълнителното решение да касае субективно съединения иск на Н. И.. Поради това с доклада си в проведеното открито съдебно заседание въззивният съд изрично е посочил, че ще разгледа тази жалба само като жалба срещу постановеното допълнително решение, касаещо отхвърляне на иска на А. А. за обезщетение до размера на 13690,81 лева поради извършено плащане.

Съдът, съобразявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, включително тези пред въззивната инстанция, приема

5 следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, подадени са от лица, имащи правен интерес да обжалват, а именно от ищците срещу отхвърлителните части на първоинстанционното решение и от ответника – срещу осъдителните му части, както и от ищцата А. А. – срещу допълнителното решение. При подаването им е спазен срокът по чл. 259 от ГПК.

Въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК намира, че първоинстанционното решение и допълнителното решение са валидни и допустими.

Производството по т. д. № 1333/ 2020 година по описа на Окръжен съд – Стара Загора е образувано по субективно съединени искове, предявени от А.

И. А. и Н. Т. И. срещу „В.П.Ф.“ АД – застрахователно дружество от Ф.Р. Г..

Претендирани са обезщетения за неимуществени вреди в размер на 180 000 лева по частичен иск от 200 000 лева от А. И. А. и в размер на 150 000 лева от Н. Т. И., претърпени в резултат на смъртта на И.М.А., настъпила при ПТП на 22.02.2019 г. Първата ищца е майка на починалия И.А., а вторият ищец претендира обезщетението в качеството на лице, което го е отгледал на негов баща.