Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 36 от 05.04.2023, Районен съд - Дряново

Съд
Районен съд - Дряново
Дело
Гражданско дело 210/2022
Вид
Решение № 36
Подписан
05.04.2023
Състав
Мариета Спасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 107 · Закон за енергетиката
  • чл. 94а · Закон за енергетиката
  • чл. 98а · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 286 · Търговски закон
  • чл. 298 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Дряново, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариета Спасова при участието на секретаря Гергана Генева като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело № 20224220100210 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ищецът “Енерго – про продажби” АД основава исковата си претенция на обстоятелството, че ответницата Т. М. И. била техен клиент с клиентски номер кл. № 1600033491, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0105907146, находящ се на адрес с. ***. Тези облигационни отношения били регламентирани от Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които били приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Ответницата била наследник на починалите Р.С. И. – майка и М.М. И.ов – баща, затова и всички справки и фактури се водели на името на бащата на ответницата М.М. И.ов, тъй като тя не била извършила постъпки за промяна на партидата.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".

Сроковете били регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично било посочено, че потребителят се считал за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали бил получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това 1 положение потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да било необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден". Предвид горното и на основание чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 107 от Закона за енергетиката на 27.07.2020 г. в Районен съд Дряново било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, в резултат на което било образувано ч. гр. дело № 33/2022г. Към момента на подаване на заявлението горецитираният потребител на електрическа енергия имал неизплатени задължения в общ размер на 1588,73 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0105907146, находящ се на адрес с.

***. В посочената сума са включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 1553,85 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по фактури, издадени в периода 14.01.2020г. - 14.05.2020г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 34,88 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.07.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1600033491, към същата дата. След настъпване на изискуемостта на задължението до настоящия момент стойността на фактурите не била заплатена.

Молят съда да установи със силата на присъдено нещо, че ответника Т. М. И. дължи заплащане на сумата от 1588,73 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер 0105907146, находящ се на адрес: с. ***. В посочената сума били включени неплатените фактури за ел. енергия в размер на 1553,85 лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника по фактури издадени в периода 14.01.2020 г. 14.05.2020 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 34,88 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 20.07.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № 1600033491, към същата дата, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело. Молят да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.

В дадения от съда срок е депозиран отговор от особения представител на ответницата адв. П. от АК - Габрово. В същия се посочва, че към исковата молба били приложени фактури за консумирана ел. енергия на името на М.М. И.ов. Заявява, че част от задълженията били възникнали след смъртта на длъжника, а именно 15.05.2019г. Към исковата молба не бил приложен договор, сключен между ищеца и 2 собственика или ползвател на имот в с. ***, от който да било видно съответства ли посоченото в исковата молба задължение, към кого следвало да се насочи и на какво основание. В Общите условия било записано, че битови потребители на ел .енергия били само собственици на имот, ползватели или други лица, пребиваващи в имота въз основа на писмен документ нотариално заверен. Категорично можело да се направи извода, че ответницата не била клиент на „Енерго Про Продажби“ АД през процесния период, освен това ищецът въобще не коментирал основанието, поради което бил въвел в процеса Т. М. И..

Ищцовото дружество не било предприело необходимото да установи пребиваването на ответницата в недвижимия имот в с. ***. Освен това не ангажирали доказателства, от които да се установи, че количествата ел. енергия, описани в процесиите фактури, били реално доставени на ответника, съответно потребени от него като битов потребител и то именно в посочения обект. Не се доказвало, че ответницата била собственик или ползвател на недвижим имот, намиращ се в с. ***.

Между страните не се представяли доказателства да било съществувало валидно облигационно отношение и от какво произтичало такова, ако имало. Не ставало ясно основанието, поради което Т. И. трябвало да заплати претендираната сума. Гражданите не съумявали да определят кои наследени задължения следвало да платят, или какви са им правата. Приема, че ответницата била направила отказ от наследството, възникнало след смъртта на М.М. И.ов. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. дело № 33/ 2022г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Енерго про продажби” АД, гр. *** против длъжника Т. М. И. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 19/ 11.02.2022 г., като е разпоредено да заплати сумата 1553,85 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 14.01.2020 г. до 14.05.2020 г., за обект: аб. № 0105907146, в с. ***, кл. № 1600033491, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 34,88 лв.

– мораторна лихва за периода от 25.02.2020 г. до 20.07.2020 г., както и сумата 81,77 лв. – разноски по делото, включващи внесена държавна такса в размер на 31,77 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: незаплатена ел. енергия за обект аб. № 0105907146, в с. ***, кл. № 1600033491 и общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД.

С разпореждане от 02.06.2022г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника Т. М. И. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, 3 ал. 2, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по отношение на длъжника.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответницата Т. М. И. настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

Приложено е решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (понастоящем КЕВР), с което са одобрени общи условия за договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България продажби“ АД. По делото са представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про продажби“ АД, за които не са представени доказателства да са били одобрени от КЕВР. Според чл. 4, ал. 1 от общите условия потребител на електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от дружеството. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в срок и начин, подробно уредени в общите условия.

От представените по делото доказателства съ д ъ т установи, че ищцовото дружество издало фактури № № 0293181009/ 13.04.2020г., ***/ 14.05.2020г., ***/ 14.01.2020г. ***/ 12.02.2020г. ***/ 13.03.2020г. за консумирана електрическа енергия за периода 21.11.2019г. 20.04.2020г. на обща стойност 1553,85 лв. Във всички фактури като получател е посочен М.М. И.ов от с. *** за обект № 0105907146 с адрес *** 5335 -135.

По делото са представени доказателства от страна на ищцовото дружество, че Р.С. И. е починала на 10.02.2014г., като е оставила за наследници съпруг М.М. И.ов, починал на 15.05.2019г. и дъщеря – ответницата по делото Т. М. И.. От изисканата от Районен съд Габрово справка в специалния регистър на съда се установи, че под № 63/ 20.05.2019г. е вписан отказ от наследството на М.М. И.ов и под № 64/ 20.05.2019г. е вписан отказ от наследството на Р.С. И. със заявител – ответницата Т. М. И..

Съгласно заключението по извършената по делото съдебно-техническа експертиза електромерът, отчитащ ел. енергията в обект на потребление с аб.

№0105907146 с титуляр до 21.07.2022г. М. И.ов М. за процесния период 21.11.2019 20.04.2020 е монофазен статичен електромер тип A M S В1В №112701180388640.

Същият е монтиран за измерване на потребената електроенергия в обекта на абоната с аб. №0105907146 на 26.10.2018г., намиращ се в с. ***. На 22.07.2022г. партидата на мястото на потребление с абонатен № 0105907146 било прехвърлено от клиента М.

И.ов М. на Т. М. И.. СТИ тип AMS В1В №112701180388640 е в метрологична годност до 2024г.

Номиналната пропускателна способност присъединителните съоръжения / 4 проводници; предпазители и средство за техническо измерване/ захранващи абоната с електроенергия за 1 ден при 24 часово дневно ползване е 276 квтч. Възможно е количествата електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия да бъдат потребени в обект с аб. №0105907146 за съответния отчетен период.

Киловатите електроенергия, отразени в справката за консумирана електроенергия за обект на потребление с аб. № 0105907146 съответстват на фактурираните. Същите са начислени по редовен визуализиран отчет.

Възможно е с електромер №1127011803848640 да бъдат отчетени количествата ел. енергия посочени в справките за консумирана електроенергия.

Количествата ел. енергия по процесната фактури са правилно остойностени, съобразно утвърдените от КЕВР за съответните период цени.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

В настоящото производство ищецът следва да докаже, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи условия) на договор за продажба на електрическа енергия. По силата на този договор ищецът, като краен снабдител, следва да се задължи да продава на ответницата, като потребител, електрическа енергия за конкретен обект на потребление. Основанието за плащане на електрическата енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи плащане на цената на реално доставената му и получена от него електрическа енергия за конкретен обект на потребление по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със СТИ – електромер за същия обект на потребление.