Определение № 1132 от 16.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1132 гр. София, 16.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901312 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 и сл. ГПК.

По делото е постъпила молба, подадена от адвокат Г. С., която е лицето, имащо право да получи адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв в качеството й на адвокат, упълномощен от ответниците по касация А. В. А. и Ф. И. А.. С нея се иска съдът да измени постановеното по делото определение в частта му за разноските, като присъди по-висок размер на адвокатското възнаграждение, дължимо на адвоката за осъществена безплатна адвокатска защита в касационното производство от този, присъден с определението по чл. 288 ГПК, който да е съобразен с правната и фактическа сложност на делото, както и с размерите, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г.

Касаторът Гаранционен фонд счита молбата за неоснователна, тъй като при определяне на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ответниците по касация съдът не е обвързан от размерите, предвидени в Наредба № 1/09.01.2004 г., като сумата, на която е счетено, че следва да възлиза това възнаграждение, съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата и съобрази данните по делото, намира следното:

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

1

С определение № 92 от 13.01.2026 г., постановено по т.д. № 1312/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., не е допуснато касационно обжалване на решение № 20 от 17.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 434/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, в обжалваната му част. В този акт е налице произнасяне по направеното от ответниците по касационната жалба искане за присъждане на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в полза на упълномощения да ги представлява адвокат на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в касационното производство, като то е счетено за основателно и касаторът е осъден да заплати на адвоката сумата от 100 лв. В определението са изложени подробни съображения, че адвокатското възнаграждение следва да се определи по размер на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв в приложимата редакция на нормата, която е тази преди изменението с ДВ. бр. 17 от 13.02.2026 г., въз основа на всички обстоятелства, които са установени по делото и които са от значение за неговата действителна правна и фактическа сложност.

Посочени са всички факти, които са съобразени в случая, които са предметът на разглеждане от касационния съд, който е ограничен само до заявената от ищците претенция за законна лихва за забава върху претендираните в процеса обезщетения за вреди и то единствено относно началната дата, от която тази лихва следва да бъде присъдена като законова последица от уважаване на осъдителните искове, това, че производството по подадената касационна жалба се развива само по реда на чл. 288 ГПК, без провеждане на открито съдебно заседание и произнасяне по основателността на жалбата, ограничените по обем действия, които адвокатът може да извърши и е извършил в това производство, които са само такива по подаване на отговор на касационната жалба. В искането по чл. 248 ГПК не се посочват факти, които да определят по-висока правна и фактическа сложност на делото пред касационния съд и да са основание за промяна на извода за размера, на който следва да възлиза адвокатското възнаграждение, което се дължи на адвокат С. по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Ето защо то е неоснователно.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 248 ГПК на адвокат Г. С. за изменение на определение № 92 от 13.01.2026 г., постановено по т.д. № 1312/2025 г. по описа на ВКС, ТК, IІ т. о., в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3