Решение № 1832 от 29.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1832 гр. София, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена И.а

Членове:

Ивета Антонова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100503775 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от „Е.П.“ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ срещу решение № 20219414/06.12.2021г. постановено по гр.д. № 7480/2021г. по описа на Софийски районен съд, II г.о., 69 състав, с което е уважен предявеният по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК от „С.К.“ООД установителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. 1 ЗЗД з а сумата от 19,59 лв. представляваща платена без основание неустойка за просрочени плащания начислени върху сума в размер на 1213,14 лева по фактура № 0159493437/12.12.2014г., представляваща главница за дължима за цена на служебно начислена електроенергия за периода 13.9.2015г. – 10.11.2015г., както и с което е осъден да заплати направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон, както и при превратно тълкуване на доказателствата. Счита, че районният съд е приел за безспорни обстоятелства, които ответникът в отговора на исковата молба изрично е оспорил – наличие на начислена неустойка в размер на процесната сума и за посочения в исковата молба период. Поддържа, че неправилно съдът не е открил производство по оспорване истинността на подписа под пълномощно от Х. Х. и въз основа, на което е сключен договора за цесия, поради което следва да се счита, че е сключен без представителна власт. Отделно от горното, твърди, че процесни договор за цесия е нищожен поради липса на предмет, както и поради заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави. Излага подробни съображения за осъществено извънсъдебно прихващане на евентуалното вземане от страна на третото лице помагач спрямо ответника преди датата на съобщаване на цесията, поради което и към 1 същата дата ответникът не е имал качеството на длъжник спрямо цедента.

Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът се отхвърли като неоснователен и присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна и ищец в първоинстанционното производство „С.К.“ООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на съда, че процесната сума е платена в полза на ответника без основание, поради което и последния дължи връщането й на легитимирания кредитор – цесионера по валиден договор за цесия /ищеца/, като възраженията за липса на представителната власт на пълномощника, сключил договор за цесия от името на цедента /третото лице помагач на страната на ответника/, не може да бъде оспорвана от ответника. Посочва, че не е налице злоупотреба с права при предявяване на исковете за връщане на недължимо получени от ответника суми от потребители, които са цедирани на ищеца и други дружества вземанията си за недължимо платени суми, предвид основното конституционно право на достъп до правосъдие.

„Е.П.“ЕАД /с предишно наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД/ е депозирало и частна жалба срещу определение № 12472/11.02.2022г. постановено по гр.д.

№ 7480/2021г. по описа на Софийски районен съд, I I г.о., 69 състав по реда на чл.248 от ГПК, с което е изменено горецитираното обжалвано съдбно решение в частта за разноските и ответникът е осъден да заплати такива в полза на ищеца в размер на 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение.

В частната жалба поддържа, че присъдените разноски са несъответни на цената на предявената искова претенция, както и че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца и свързаните с него дружества, доколкото същите предявяват множество искови молби с идентичен размер на исковете с единствената цел генериране на приходи от адвокатски възнаграждения.

В срока по чл.248 ал.2 от ГПК „С.К.“ООД депозира отговор, с който изразява становище за правилност на обжалваното определение, поради обстоятелството, че с оглед изхода на делото, а именно уважаване на предявения иск на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски, за което е представил списък за направени такива.

Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

Третото лице помагач на страната на ответника - Х. И. Х. не изразява становище по въззивната жалба и частната жалба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235 ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

2

Досежно правилността на обжалваното решение съдът и във връзка с поддържаните с въззивната жалба доводи, настоящият състав счита следното:

Първоинстанционният е сезиран с иск с правно основание чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД за сумата от общо 19,59 лв., платени от Х. И. Х. в полза на ответника, представляваща недължима неустойка за забава за периода 13.09.2015г. – 10.11.2015г., начислени върху сума в размер на 1213,14 лева - главница по фактура № 0159493437/12.12.2014г. , формирана по реда на чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ вр. чл.51 от ПИКЕЕ за периода от 24.01.2014 г. до 23.04.2014 г. и което вземане е прехвърлено с договор за цесия от 12.10.2016г. в полза на „С.К.“ООД.

За да бъдe уважен предявеният иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки: 1. съществуване на действително задължение на ответника към цедента – основание, вид, размер 2. действителен договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера /ответника/ вземанията по т.1 и т.3. уведомяване на длъжника за извършената цесия.

Относно съществуване на действително вземане в полза на Х. И. Х. спрямо ответника.

Възникване на правото за връщане на даденото при начална липса на правно основание се обуславя от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки /юридически факти/: 1. процесната сума да е заплатена от ищеца; 2. тя да е получена от ответника и 3. това имуществено разместване на блага от материалната сфера на ищеца в имуществения комплекс на ответника да е без правно основание, т.е. без да е било възникнало задължение за заплащане на неустойка за забава върху съответна главница.

Следователно в тежест на ищеца по иска е да установи при условията на пълно и главно доказване имущественото разместване – плащане на процесната сума в полза на ответника, а ответника – че е налице основание за получаване на сумата към момента на плащане, съответно за задържане на полученото.

От писмените доказателства – разписка от - Easy pay № 04000379066830/19.10.2015г.

– за сумата от 9,12 лв. – л.15 от делото на СРС и разписка № 040000388065735/18.11.2015г.

– 10,47 лв. – л.17 от делото на СРС, се установява, а и ответникът не оспорва, че в неговия патримониум са постъпили процесните суми.

С решение № 6840 от 18.08.2016 г., постановено по в.гр.д. № 4700/2016 г. на СГС, ГО, IV-В въззивен състав, с което се потвърждава решение от 03.08.2015 г. по гр. дело № 6618/2015 г. на Софийския районен съд, 49 с-в, влязло в законна сила на 18.08.2016 г., е признато за установено по предявен иск от Христо И. Х. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, че не дължи на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ЕАД сумата от 1213,14 лв., представляваща служебно начислена по констативен протокол № 6007114 от 23.04.2014г. стойност на електрическа енергия за периода от 24.01.2014 г. до 23.04.2014 г. за имот, находящ се в гр. Самоков, ул. *******, с клиентски номер *******. /начислена по фактура № 0159493437/12.12.2014г./.

Въпреки противоречивите твърдения на ответника в отговора на исковата молба, вкл. и във въззивната жалба относно начислените и съответно платени суми, описани в цитираните две разписки от Easy pay, както и от фактура № 017587931/09.10.2015г. – л.14 от делото на СРС, е видно, че като задължение на потребителя Х. И. Х. /битов клиент на 3 електрическа енергия по смисъла §1т.2а от ДР на ЗЕ за обект клиентски номер *******/ са начислени неустойки за просрочени плащания:

- към 09.10.2015г. в размер на 9,12 лв. и която фактура /017587931/09.10.2015г./ е цитирана в разписка № 04000379066830/19.10.2015г. – л.15 от делото на СРС, ;

- за сумата от 10,47 лв. - към исковата молба не е представена фактурата, в която е начислена - № 110082464804/10.11.2015г., но същата е цитирана като основание за плащане на неустойка за забава от 10,47 лв. в разписка № 040000388065735/18.11.2015г. – л.17 от делото на СРС. По делото е представена фактура № №0177539105/10.11.2015г., задължението по която също е платено с разписка № 040000388065735/18.11.2015г., но касаеща други вземания. Ответникът не оспорва, че е издал фактура № 110082464804/10.11.2015г. с начислената неустойка от 10,47 лв, а и твръди, че със същото вземане, платено от потребителя Х. Х. впоследствие е извършено прихващане.

В отговора на исковата молба, ответникът изрично е признал, че в съответствие с ОУ, при които е сключен договора за продажба на електроенергия между него и Х. И. Х. и част от съдържание на облигационното правоотношение между тях, и на основание чл.35 от ОУ е начислил обезщетение за забава -неустойка за забава върху неплатената в срок - до 29.12.2014г. сума от 1213,14 лева по фактура № 0159493437/12.12.2014г. в общ размер от 215,59 лв. и част от които са двете плащания от 9,12 лв. и 10,47 лв.

В разписките № 04000379066830/19.10.2015г. – за сумата от 9,12 лв. – л.15 от делото на СРС и № 040000388065735/18.11.2015г. – 10,47 лв. – л.17 от делото на СРС, Х. Х. изрично е посочил кое задължение и в какъв размер погасява – чл.76 ал.1 от ЗЗД, поради което следва да се счита, че плащането е за погасяване именно на тези начислени като негови задължения суми.

Предвид цитираното съдебно решение от 03.08.2015 г. по гр. дело № 6618/2015 г. на Софийския районен съд, 49 състав, влязло в законна сила на 18.08.2016 г. и установената със същото със сила на присъдено нещо недължимост от Х. Х. на главницата от 1213,14 лв. на ответника на соченото във фактура № 0159493437/12.12.2014г. основание, то и акцесорните вземания за лихви за забава/неустойка за забава върху нея също следва да се счита, че не са възниквали в правната сфера на ответника.

При горните обстоятелства, несъмнено е, че процесните две плащания в общ размер от 19,59 лв. са извършени при липса на първоначално основание – валидно вземане за неустойка в полза на ответника.

Относно наличието на действителен договор за цесия и съобщаването на цесията на длъжника.

По делото е представен договор за прехвърляне на вземане от 12.09.2016 г., сключен от името на третото лице Х. И. Х., като представляван от адв. К. Д., представлявана от Г.А. и ищеца „С.К.“ООД, видно от съдържанието на който, третото лице помагач прехвърля на ответника възникналите в негова полза две вземания за извършени без основания плащания от 9,12 лв. и 10,47 лв. по двете разписки – л.16 и л.17 от делото на СРС.

Съгласно договора за цесия страните по него са се съгласили, че цесионерът приема прехвърлените вземания от цедента и встъпва като кредитор за вземанията, предмет на договора, от датата на подписването му, като цедентът декларира, че е получил плащането на уговорената продажна цена на двете вземания в размер на 13,71 лв..

4

Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100 ал.1 предл.3 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне./в случая в т.4 от договора за цесия е уговорено, че цедентът трябва да изпълни тези задължения в 1месечен срок от подписване на договора за цесия/.