Решение № 5030 от 19.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5030 гр. Пловдив, 19.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330117869 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55, пр. І-во от ЗЗД, предявен от

А. В. Т. против „Сити Корект Кредит“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 лв. - главница, платена на ответника без основание в периода от 26.01.2022 г. до 01.06.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.10.2024 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че на ***** г. е получил от ответника паричен заем в размер от 300 лв., като на ищеца не е представен екземпляр от договора за заем и общите условия, нито погасителен план. Било й предоставено единствено Схема за погасяване, като Приложение № 1 от Договор № ***** от ***** г., което се сочи, че обуславя недействителност на договора на осонавние чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1 ЗПК. Твърди се, че за периода от 26.01.2022 г. до 01.06.2022 г. ищецът е заплатила на ответника сумата в размер на 456 лв., съгласно представената схема, като тази сума драстично надвишава предоставената в заем главница.

В тази връзка се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК при недействителност на договора за заем, се връща само чистата стойност на главницата.

Предвид изложените съображения се иска от съда да уважи предявения иск. Претендират се разноски и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът не е депозирал отговор в срок.

С протоколно определение от 11.11.2025 г. е допуснато изменение на размера на предявения 1 иск от 30 лв. на 156 лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото като писмено доказателство писмо от ЦКР към БНБ се установява, че между страните е имало сключен Договор за потребителски креди от ***** г. за сумата от 300 лв., като същият е погасен на ***** г.

Доколкото не е оспорена представената и приета като писмено доказателство СХЕМА ЗА ПОГАСЯВАНЕ –Приложение 1, то съдът приема, че сумата общата дължима сума по договора за кредит, от който не се представя препис е в размер на 456 лв., като в тази сума са включени главница, лихва и неустойки.

Въпреки многократно дадената възможност на ответника да предостави информация за заплатените към него суми от ищеца, то същият не е съдействал на вещото лице, поради и което и на основание чл. 161 ГПК във вр. с чл. 190 ГПК съдът приема за установено, че заплатената от ищеца към ответника сума е в посочените в схема за погасяване размери.

От събраните в хода на делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка може да се направи извод, че между страните е възникнало правотношение по сключен на ***** г. договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена в заем сумата от 300 лв. В приетата като писмено доказателство схема за погасяване са посочени общ размер на подлежащата на връщане сума и размер на главница, възнаградителна лихва и неустойка. Липсват обаче съществени уговорки, касаещи размера на ГЛП, ГПР, както и други условия по договора за кредит, което обуславя и противоречие на договора с императивните разпоредби на ЗПК и съответно недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9, т. 10 и др. ЗПК.

С оглед недействителността на договора за кредит на основание чл. 23 ЗПК се дължи връщане само на предоставената главница, от което следва, че липсва основание за заплащането на сумата от 156 лв., която е приета за платена на основание чл. 161 ГПК.

С оглед основателността на иска за главница, то основателна се явява претенцията за законна лихва.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски.

Ищецът е представила доказателства за направени разноски в размер на 43,50 лв. държавна такса, като ответникът следва да бъде осъден да я заплати изцяло. Тъй като по делото не е изготвено заключение по допуснатата ССЕ и на вещото лице не е изплатено възнаграждение, то претенцията за присъждане на разноски в размер на 150 лв.- депозит за вещо лице.

Представен е договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал.

2

1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда. Справедлив размер на адвокатското възнаграждение, съдът приема този в размер на сумата от 300 лв., в каквато насока е и константата практика на ПОС, касаеща молби по чл. 248 ГПК.

При определяне на размера съдът взема предвид, че съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.

Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, § 2 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ" ООД. ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, общщ. Хасково, ул. „Иван Вазов" № 3 ДА ЗАПЛАТИ НА А. В.

Т., ЕГН ********** от гр. П., ул. „***“ №**, ет.*, ап.* сумата в размер на 156 лв.платена без основание в периода от 26.01.2022 г. до 01.06.2022 г. по недействителен договор за заем от ****** г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2024 г. до окончателното й изплащане и сумата от 43,50лв.- разноски по гр.д.

№ 17869/2024 г. по описа на ПРС.

3

ОСЪЖДА „СИТИ КОРЕКТ КРЕДИТ" ООД. ЕИК 126647259, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, общщ. Хасково, ул. „Иван Вазов" № 3 да заплати на адв. К. Й. К. с личен номер **** от АК – П., ул. „*****“ № ***, ет. *, офис * сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за осъществено процесуално представителство по гр.д. № 17869/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4