Решение № 217 от 29.10.2024, Районен съд - Исперих

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Исперих, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитринка Ем. Купринджийска при участието на секретаря РА.ЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Димитринка Ем. Купринджийска Гражданско дело № 20233310100649 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба по чл.341 и сл. от ГПК във фазата по извършването й.

С влязло в сила на 28.05.2024 г. Решение № 70/24.04.2024 г. по настоящото производство е допусната съдебна делба между О. Ш. К. от с.М. Й., обл.Разград, с ЕГН:********** и Ю. Ш. А. от с.М. Й., обл.Разград, с ЕГН **********, ВЪРХУ следния недвижим имот:

Поземлен имот с идентификатор № *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД – 18-106/07.12.2021 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с.М. Й., ул.“*****“ № 8, с площ 1999 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 860, квартал 84, парцел V, при съседи: № ***, № ***, № ***, № ***, ведно с построените в него сгради: 1. Сграда с идентификатор № ***, застроена площ 70 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна и 2. Сграда с идентификатор № ***, застроена площ 37 кв.м., брой етажи 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, при права: 1/3 ид.части за О. Ш. К. и 2/3 ид.части за Ю. Ш. А..

В първото по делото с.з. след допускане на делбата и двете страни са предявили претенции за възлагане на процесния имот, предмет на делба по реда на чл.349, ал.2 ГПК.

Ответникът е предявил и претенция по сметки в общ размер на 2837.32 лева, която включва:

1.Заплатени разходи за използване на ел.енергия в периода 20.07.2020г.- 15.02.2024г. в размер на 142,86 лв., представляваща половината от общата сума от 285.71 лв.

2.Заплатени разходи за използвана вода в процесния имот в периода 27.08.2020г.25.10.2023г. в размер на 89.18 лв., представляваща половината от общата сума от 178.35 лв.

3. Заплатен местен данък за имота за 2020 година в размер на 5,28 лева, представляваща 1/3 от общата сума от 15.85 лева и предявена претенция за извършените подобрения в имота през периода 2022-2023г. със знанието и съгласието на ищеца, както следва:

- за излята бетонова пътека от къщата до външната тоалетна с дължина 12 м и широчина 0,90 см с положен труд сума от 300.00 лева и за материА. сума в размер на 1000.00 лева;

1

-основен ремонт на външната тоалетна от 4 кв м, изразяваща се в смяна на съществуваща врата с нова дървена, поставена тоалетна чиния, подсилване на стени и и увеличаване на височината с около 0.70 см, както и изливане на бетонова пътека от трите й страни – около 2 кв м. За положен труд около 400.00 лева и за материА. около 1000 лв.

Твърди, че в резултат на тези подобрения се е увеличила стойността на имота общо със 7500.00 лева, като дела на ответника се равнява на 2500.00 лева /1/3 ид.част/.

Ищецът счита, че претенциите по сметки са неоснователни и прекомерно завишени, а по отношение на претенцията за възлагане намира, че ответникът не отговаря на законовите изисквания за това.

Съдът, след преценка на събраните по делото даказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Още във фазата по допускане на съдебната делба и с оглед на събраните доказателства, съдът е приел за доказано, че процесният имот във вида, в който е допуснат до делба, ведно с описаните сгради, построени в него, е бил притежание в режим на съпружеска имуществена общност (СИО) между наследодателите Ш. А. К., починал на 29.10.1999 г. и Фатме Ю. К., починала на 04.01.2013 г. Впоследствие, след смъртта на посочените наследодатели, е възникнала съсобствеността върху имота между страните по настоящото дело въз основа на наследствено правоприемство и разпоредителна сделка.

От показанията на разпитаните по делото свидетели О. К. и Р. ХЮ. – съселяни на ищеца, се установява, че приживе на наследодателя Фатме К. (бащата Ш. К. е починал още през 1999 г.), включително и непосредствено преди смъртта й, тя е живеела заедно със сина си О. К. в делбения имот. И двамата свидетели са категорични, че в периода 2005 – 200 7г., когато те са се завърнА. в с.Й., са забелязА., че О. К. живее с майка си в имота. Тя е живеела в по-голямата къща, а той в по-малката. Свидетелите посочват, че ищецът е живеел и в гр.Бурса, Турция, където била съпругата му, но през лятото оставал в България за 3 – 4 месеца, а през зимата отивал до Турция за 10 – 15 дни, след което пак се връщал в с.Й..

Когато майка му се разболяла именно той се грижел за нея – водел я при доктор, купувал й лекарствата, пазарувал. Към момента на смъртта на наследодателката именно О. К. е живеел в имота. По отношение на ответника Ю. А. двамата свидетели твърдят, че не са го виждА. в селото и в имота до смъртта на майката. За първи път са го видели на погребението на наследодателката през 2013 г. Едва след тази година той се бил настанил в голямата къща.

Към настоящия момент О. ползвал малката къща, а Ю. – тази, в която била живяла майка им.

Св.К. твърди, че докато била жива майка им, О. е правил ремонт на къщата, включително бил изградил допълнителна стая към голямата къща. И двамата свидетели заявяват, че след смъртта на наследодателката О. е продължил да се връща в имота както през лятото, така и през останалата част на годината и само през последните две години не бил идвал заради тежка операция, но към настоящия момент отново е започнал да посещава имота.

Св.ИВ. ЙО., също съселянин на страните по делото, твърди, че след изселваенто си в Турция през 1989 г. е започнал да се връща в България през 2010 г., но от 2013 г. всяко лято за по 2 – 3 месеца. Заявява, че майката на ищеца и ответника била починала през зимата на 2013 г., но той разбрал за това едва през лятото на същата година. Според него когато наследодателката починала, двамата братя живеели в Турция. Твърди, че от 2013 г. в голямата къща живеел Ю. през летните месеци, а през останалото време живеел в Истанбул.

Преди 4-5 години бил направил ремонт в голямата къща, при който свидетелят му бил помагал. Заявява, че през периода 2010 г. – 2013 г., когато се е връщал в селото, не бил виждал другия брат О.. Не знаел дА. той се е връщал в България и дА. се е грижел за майка си. През 2013 г. - 2020 г. също не бил виждал О. в имота, не го бил засичал и по време на ремонта. За първи път го бил видял в селото по време на пандемията през 2020 – 2021 г.

През последните години го бил засичал за по 4 – 5 дена или най-много 10. По отношение на заплащаните сметки за ток и вода свидетелят твърди, че Ю. му бил казал, че сметките са общи за целия имот. Електромерът бил в голямата къща и от там имало прокарани кабел, по който се подавало ток за малката къща, а чешмата била обща на двора.

Назначената в настоящата фаза на процеса съдебно-техническа и оценъчна експертиза (л.122-139 от делото), изготвена въз основа оглед на място в процесния делбен имот, индивидуА.зира построените в имота сгради, представляващи самостоятелни обекти – жилищни и второстепенни, както следва (т.ІІІ.2 от основното заключение):

„Жилищна сграда с идентификатор *** – представлява едноетажна паянтова постройка без сутерен. Разположена е на около 14.00 м западно от уличната регулационна линия. Състои се от входно антре, три стаи, килер и баня. Външно и вътрешно постройката е измазана. Дограмата е дървена, а покрива е от дървена конструкция, покрита със старобълграски керемиди.

Жилищна сграда с идентификатор *** – представлява едноетажна

2 паянтова постройка без сутерен. Разположена е на около 3.00 м от уличната регулационна линия, източно от жилищна сграда с идентификатор ***. Състои се от две преходни помещения. Прозорците са дървени, а покрива е от дървена конструкция, покрита със старобълграски керемиди. Външно и вътрешно сградата е измазана, като северната стена е измазана с кал.

В двора има стопанска постройка и външна тоалетна, долепена до нея, които нямат идентификатори и не са отразени в кадастралната карта. Стопанската постройка е в лошо физическо състояние, а тоалетната е ремонтирана.“

Според експертното заключение, допуснатия до делба имот не е реално поделяем съобразно правата на страните и техническите правила и норми на ЗУТ и не може да се състави проект за разделителен протокол. В този смисъл е и становището на главния архитект на Община Исперих, дадено по реда на чл. 201 ЗУТ по отношение на поземления имот. В с.з. вещото лице уточнява, че в първата сграда има само баня, но не и тоалетна, а във втората сграда няма санитарни помещения и за нея не може да се каже, че е жилище.

Поради тази причина не могат да се обособят две самостоятелни жилища съобразно правата на страните, отговарящи на изискванията на ЗУТ.

Експертизата определя пазарна оценка на допуснатия до делба недвижим имот в размер на 38 400 лв.

По отношение на претендираните от ответника строително-ремонтни работи експертът посочва, че същите са извършени в имота така както са посочени в молбата. По делото са представени документи от 2022 г. за закупени материА., но не и за заплатен труд.

Стойността на действителните разходи към 2022 г. за извършване на констатираните подобрения, съобразно вложените средства за материА. и труд, по средни пазарни цени към момента на извършването, възлиза на 2 265.40 лв.

В заключение вещото лице посочва, че в резултат на извършените в имота подобрения от ответника пазарната му стойност се е увеличила с 864.00 лв.

Заключението е прието без възражения от страните и се кредитира изцяло от съда.

Въз основа на приетата експертиза, в последното с.з., преди приключване на съдебното дирене, ищецът направи признание на претенциите по сметки, предявени от ответника досежно извършените в имота подобрения, но до размера, с който се е увеличила стойността на имота, както и претенцията относно заплатените данъци.

Въз основа на гореизложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Законодателят регламентира различни способи за прекряване на съсобствеността в делбеното производство, като основният критерий за избора на способ е дА. броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.

В процесния случай делбената маса включва единствен жилищен имот, който сам по себе си е неподялем съобразно правата на съделителите и без възможност от този имот да бъдат образувани реални дялове за всеки един от тях. Неподеляемостта на жилищния Поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него две жилищни сгради, е категорично установена с оглед становището на Главния архитект на Община Исперих и заключението на съдебно-техническата експертиза, съобразно обективните дадености на имота и изискванията на закона – чл.201, ал.2 във вр. с чл.19 от ЗУТ за минимално установените размери за лице и повърхност на урегулираните поземлени имоти и с оглед разположението на съществуващите в имота сгради, както и чл. 203 от ЗУТ за самото жилище и другите самостоятелни обекти в имота, поради което съдът изцяло възприема становището на експертизата за неподеляемост на същите като компетентно и обосновано.

Възлагателна претенция, с оглед неподеляемостта на този имот, предявяват и двамата съделители, като същата има своето правно основание в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК.

Като своевременно заявени, от надлежни страни по производството, претенциите са допустими. Разгледани по същество – основателна е само претенцията на ищац О. К..

Правото да иска възлагане в дял може да се реА.зира в делбения процес, ако за претендиращия съделител-наследник са нА.це всички материалноправни предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК. Условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някой от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител.