Решение № 200 от 08.07.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Д. Щерева при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Търговско дело № 20252100900168 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на „Тим билд 1“ ООД с ЕИК 205382619, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул.

„Мария Луиза“ № 29, представлявано от управителя М.И.Д., против „АМД резидънс“ ООД с ЕИК 205473660, със седалище и адрес на управление: гр.

Бургас, ж. к. „Славейков“ бл. 193, вх. среден, ет.1, представлявано от управителя П.Ш., и „Мар естейт“ ЕООД с ЕИК 207480575, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ***, вх. А, ет. 3, ап. 6, представлявано от управителя М.И.Г., за обявяване за недействителен по отношение на „Тим билд 1“ ООД на договор за цесия, сключен на 06.12.2024 год. между „АМД резидънс“ ООД с ЕИК 205473660 и „Мар естейт“ ЕООД с ЕИК 207480575, с който са прехвърлени вземания на „АМД резидънс“ ООД за заплащане на остатък от продажна цена по общо 24 нотариални акта към физически и юридически лица – купувачи на обща стойност 226 534,36 лв.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на първия ответник с вземания, установени с влезли в сила решения, за които се е снабдил с изпълнителни листи. Твърди, че било образувано изп.дело №85/25 год. по описа на ЧСИ Ст.Николова, задълженията по което към датата на депозиране на исковата молба възлизат на 642 701,89 лв.

Заявява се, че с цел да се удовлетвори в принудителното производство, ищецът поискал да бъдат наложени запори върху вземанията на първия ответник към негови контрагенти, на които бил прехвърлил правото на 1 собственост върху недвижими имоти преди да бъде изплатена в цялост продажната им цена.

Установило се, че тези трети лица-купувачи са били уведомени от „АМД резидънс“ ООД като техен кредитор, че вземанията за последните вноски по договорите са цедирани на втория ответник, а уведомленията за цесия били връчвани чрез ЧСИ Бакалов в периода март – април 2025 год.

Ищецът поддържа, че са налице предпоставките на чл.135 ал.1 от ЗЗД за уважаване на отменителния иск. Поддържа, че е кредитор на първия ответник с вземания, които са възникнали преди извършените увреждащи действия, обективирани в уведомленията за цесия, както и че тези действия са извършени единствено с цел да го увредят. Твърди, че действието е увреждащо, тъй като с него първият ответник ефективно намалява имуществото си. Ищецът поддържа, че първият ответник е знаел за увреждането, като най-напред се е разпоредил със свои имоти се в полза на втория ответник – дружество, регистрирано на 07.08.23 год., след завеждане на т.д.№241/23 год., което според ищеца налага извод, че е създадено само с цел придобиване на имуществата. Твърди се, че приобретателят, запознавайки се с нотариалния акт за собственост на първия ответник, се е запознал и с неустоечните клаузи в същия, а оттам – и за увредата на праводателя на продавача, т.е. ищеца. Освен това посочва, че по партидата на придобития от „Мар естейт“ ЕООД имот е била вписана възбрана, следователно този ответник е бил запознат с търговските спорове на ищеца и първия ответник и въпреки това сключил процесния договор за цесия.

Ответникът „Мар естейт“ ЕООД е депозирал отговор, с който оспорва иска.

Оспорва се твърдението на ищеца, че договорите за цесия са извършени единствено с цел осуетяване удовлетворяването на кредиторите.

Заявява се, че към датата на сключване на договора за цесия ищецът все още не е имал качеството на кредитор на първия ответник. Твърди се, че ответникът закупил вземанията още на 06.12.2024 год., когато те не са били обект на някаква мярка, нито е било влязло в сила някое от съдебните решения, като ищецът се бил снабдил с изпълнителен лист по реда на чл.404 ал.1 т.1 от ГПК. Със сключването на договора на 06.12.2024 год. ответникът придобил възмездно вземанията, извършил плащане съм цедента и започнал да уведомява длъжниците след като настъпила тяхната изискуемост, т.е. след издаване на акт обр.16 за сградата.

Заявява се, че е напълно ирелевантно кога дружеството е учредено и дали новорегистрираното дружество е в състояние да плати продажната цена.

Оспорва се, че прехвърлените вземания по договора съществуват, като 2 някои от лицата били заплатили оставащите им вноски от продажната цена още преди сключването му, а други заплатили вноските си директно на ЧСИ.

Твърди се, че претенцията е неоснователна, тъй като кредиторът не е имал вземане към длъжника към релевантната дата 06.12.2024 год., както и „Мар естейт“ ЕООД не е знаел, че с придобиването на вземането уврежда кредитор на цедента.

Депозиран е отговор и от „АМД резидънс“ ООД, с който претенцията се оспорва.

Заявява се, че ищецът няма интерес от воденето на иска, тъй като към датата на предявяването му и към датата на сключване на атакувА.та цесия /06.12.2024 год./ вземането му не е било окончателно установено и влязло в сила, а законът изисква за Павловия иск кредиторът да има установено вземане. Поддържа се, че решението на АС Бургас е било обжалвано и е образувано к.т.д.№635/25 год. по описа на ВКС.

Ответникът заявява, че предметът на иска не е конкретизиран в достатъчна степен, ищецът описва най-общо договор за цесия, но не посочва дали става въпрос за един или повече договори, техните дати, страни и пр., вклчючително атакувания договор не е представен пред съда и е невъзможно да се установи дали съществува.

Оспорва се твърдението, че договорът за цесия уврежда кредитора и се поддържа, че поради възмездния му характер

„АМД резидънс“ ООД е получил пълно плащане, т.е. липсва намаляване на актива му.

Твърди се, че липсва знание за увреждане у съкентрагента – втория ответник. Заявява се, че цесионерът не е страна по договорите за учредяване право на строеж и за строителство и всякаква информация в тази връзка не е равносилна на знание за увреждане.

Бургаският окръжен съд, с оглед събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С отменителния иск по чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, като обявената относителна недействителност възстановява в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е служело за общо удовлетворение на кредитора по арг.от чл.133 от ЗЗД.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, необходимо е ищецът да притежава действително вземане, възникнало преди атакуваното действие, действието да има увреждащ характер, както и да е 3 налице определено субективно отношение – знание за увреждането, което при възмездно разпореждане следва да бъде доказано от ищеца по отношение на двамата съдоговорители. Дори и ищецът да твърди, че договора за цесия е бил сключен с намерение за неговото увреждане, последното не е необходимо като елемент от хипотезиса на правната норма на чл.135 ал.1 от ЗЗД и е достатъчно само доказване на знание за увреждащия характер на договора и у двете страни.

Вземанията, с които ищецът се легитимира като кредитор на първия ответник, са съдебно установени с решение №209/23.07.2024 год., постановено по т.д.№241/23 год. по описа на БОС, потвърдено с решение №95/10.12.2024 год. по в.т.д.№140/24 год. по описа на БАС, последното – недопуснато до касационно обжалване с определение №1866/12.06.2025 год. по т.д.№635/25 год. І т.о. ВКС, както и с решение №138/16.05.2024 год. по т.д.

№353/23 год. по описа на БОС, потвърдено с решение №96/12.12.2024 год. по в.т.д.№147/24 год. по описа на БАС, влязло в сила на 23.05.2025 год., когато с определение №1576/23.05.25 год. по ч.т.д.№ 710/25 год. е потвърдено разпореждане на БАС за връщане на касационната жалба на „АМД резидънс“ ООД.

С първото от горните решения „АМД резидънс“ ООД е било осъдено да заплати на ищеца две неустойки в размер съответно от 44 000 лв. и 16 166,67 лв. за забавата на ответника при изпълнение на задължението му по нотариален акт №28, том І, рег.№774, дело №23 от 23.01.2019г., да завърши цялото строителство с подписан от всички участници в строителния процес Акт обр.15 на сграда със смесено предназначение в УПИ ХІІІ-171, кв.11 по плана на ПЗ“Север“ гр.Бургас, поземлен имот с идентификатор *** и идентификатор ***, като първата неустойка е дължима за 8 месеца и 24 дни за периода 01.03.2022г.- 24.11.2022г., а втората - за 3 месеца и 7 дни, за периода 01.03.2022г.- 07.06.2022г.

С второто решение първият ответник е осъден да заплати на ищеца общо 38 неустойки, всяка по 5 000 евро, за нарушение на задължението му по нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 28, том I, рег. № 774, дело № 23 от 23.01.2019г. да не надвишава допустимите 50 % от общата застроена площ на самостоятелните обекти, придобити по цитирания по – горе нотариален акт в трите секции/сгради описани в него, които има право да продаде преди снабдяването на секциите/сградите с Акт обр. 15 и без писмено съгласие на собственика – учредител (ищеца).

От съдържанието на съдебните актове се установява, че материалните права на ищеца са възникнали преди сключването на атакувания договор за цесия:

4

По първото от водените търговски дела вземанията за неустойка са дължими за периодите на забавата, всеки от които предшества договора за цесия с повече от две години. По второто от делата вземанията за неустойка са възникнали в момента, в който първият ответник е нарушил поетото задължение по нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство № 28, том I, рег. № 774, дело № 23 от 23.01.2019г. да не надвишава допустимите 50 % от общата застроена площ на самостоятелните обекти при извършване на разпоредителни сделки, като всяко едно от нарушенията, описани с номера и датата на нотариалния акт за разпореждане в полза на трети лица предшества договора за цесия (основно са сключени през 2022 и 2023 год.).

От това се налага извод, че макар и съдебно установени в по-късен момент, материалните права на ищеца са съществували към датата на сключване на договора за цесия, посочена в самия договор, което е достатъчно да го легитимира като кредитор на първия ищец. Вземанията съществуват и към момента, което се установява от представеното удостоверение, издадено по изп.дело №85/25 год. по описа на ЧСИ Ст.Николова – обстоятелство, обосноваващо активната легитимация на „Тим билд 1“ ООД за воденето на настоящия процес.

Съдебната практика със задължителен характер приема, че действието на длъжника уврежда кредитора когато длъжникът се лишава от свое имущество, имуществото му намалява или в случаите, когато длъжникът не се обеднява, но с действието си затруднява удовлетворяването на кредитора си.

Съдебната практика приема, че възмездното отчуждаване на имущество затруднява удовлетворяването на кредиторите, защото получената насрещна престация лесно може да бъде укрита (напр. решение № 64 от 7.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2549/2020 г., IV г. о., ГК ВКС).

В конкретния случай обезпечените с ипотеки вземания на първия ответник срещу крайните приобретатели на построените обекти в общ размер от 226 534,36 лв. са били продадени с един договор на втория ответник за цена от 160 000 лв., като дори и само поради наличието на тази съществена разлика между номинала на вземанията и получената цена действието е увреждащо за кредитора, който междувременно е бил насочил принудителното изпълнение върху вземанията и е получил отговори от някои от длъжниците, че вземанията са прехвърлени (напр. на л.183 от делото).

Отделно от това, цената е била заплатена на 08.04.2025 год. с два превода по сметка на адв.П. (въпреки изразената готовност в съдебното заседание на 03.02.2026 год. не се представи договор за адвокатска сметка по чл.39 от ЗА), а не на дружеството, което определено затруднява кредитора да се удовлетвори от получената цена.