Решение № 309 от 18.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 309 гр. София, 17.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20211100512592 по описа за 2021 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответниците – Л. Д. Д., с ЕГН **********, и Г. Н. Д., с ЕГН **********, чрез назначен процесуален представител адв.Е. Г. , срещу решение №20028457 от 01.02.2021г., постановено по гр.д.№33566/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, в частта, в която са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД като е признато за установено по отношение на жалбоподателите - Л. Д. Д., с ЕГН **********, и Г. Н. Д. , с ЕГН **********, че дължат разделно по равно на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, следните суми: сумата от 2610.5 5 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в град София, ж.к."*******-2", бл******* аб.№286502, за периода м.12.2016г. до 30.04.2019г. ; сумата от 37.6 9 лв., представляваща цената на услугата "дялово разпределение" за периода м.02.2017г. до 30.04.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници , считано от 13.02.2020г.

(датата на подаването в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК) до окончателното плащане; както и сумата от 341.0 8 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2017г. до 30.01.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 19.02.2020г. по ч.гр.д. №7676/2020г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав; както и са осъдени 1 жалбоподателите - Л. Д. Д., с ЕГН **********, и Г. Н. Д. , с ЕГН **********, да заплатят на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 768.9 3 лв., представляваща деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.

В жалбата са инвокирани доводи за недопустимост, както и за незаконосъобразност и неправилност на решението на СРС в обжалваните части, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд е разгледал недопустими искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, за част от вземанията за главница и лихва за забава, тъй като не са били подадени възражения по чл.414 ГПК относно вземанията, които не са погасени по давност за периода м.12.2016г. до 30.04.2019г.. В тази връзка се поддържа, че решението на СРС в частта, в която са уважени предявените искове за главница и лихва за забава за периода м.12.2016г. до 30.04.2019г. е недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено. Излага се още, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл по исковете, с които е бил сезиран, при наличие на предпоставки за отвод на съдебния състав по чл.22, ал.1 от ГПК, което е довело до постановяване на неправилно решение. Поддържа се още, че решението на СРС е неправилно и в частта, в която е уважена исковата претенция за признаване за установено на дължимост на суми за цената на услугата "дялово разпределение" за периода м.02.2017г. до 30.04.2019г., тъй като в случая топлофикационното дружество предявява чужди права по отношение вземането за услугата "дялово разпределение", което вземане се дължи от потребителя на топлинна енергия на трето лице – в случая третото лице – помагач - „Т.С.“ ЕООД, извършващ услугата "дялово разпределение", но не и на ищеца. Излага съображения, че чл.36 от Общите условия е нищожна клауза, ако се приеме, че чрез нея се предвижда плащане на трето лице, а не на това което е извършило услугата "дялово разпределение". Твърди се, че в клаузите на договора между ФДР и ЕС е уговорено, че плащания се извършват на ФДР, а не на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, поради което в случай, че се приеме за основателна претенцията на топлофикационното дружество за дължимост на суми за услугата "дялово разпределение" ще е налице хипотеза на лошо плащане и ответниците ще дължат повторно плащане на сумите на правилния кредитор - „Т.С.“ ЕООД, извършващ услугата "дялово разпределение". Предвид на изложеното молят съда да постанови съдебен акт, с който да обезсили, евентуално да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго решение, с което да прекрати производството по предявените недопустими искове, евентуално да отхвърли в уважените им части предявените срещу жалбоподателите при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД .

Претендират присъждане на направени разноски пред двете съдебни инстанции. В депозирана молба на 16.11.2023г. е обективиран списък по чл.80 от ГПК за претендирани разноски във въззивното и първоинстанционното производство.

Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, не депозира писмен отговор, в молба от 15.11.2023г. е взето становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение на СРС като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД не изразява становище по подадената 2 въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *******, срещу Л.

Д. Д., с ЕГН **********, и Г. Н. Д. , с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която са уважени предявените срещу ответниците при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД , като е ангажирана тяхната разделна отговорност в размер на по 1/2 част от исковите суми за всеки от ответниците. Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу ответниците при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е влязло в сила като необжалвано.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.д.

№7676/2020г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 156-ти състав, въззиваемият -ищец"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 13.02.2020г. и е постановена на 19.02.2020г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжниците - Л.

Д. Д. и Г. Н. Д., за заплащане на сумите, посочени в заявлението. В срока по чл.414 от ГПК са подадени поотделно от длъжниците - Л. Д. Д. и Г. Н. Д. възражения, поради което дължимите от тях суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

На първо място следва да се разгледа релевираното във въззивната жалба оплакване за частична недопустимост на предявените искове, което настоящият състав счита за неоснователно. Изрично във възраженията, подадени от длъжниците - Л. Д. Д. и Г. Н. Д. срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 3

ГПК от 19.02.2020г. по ч.гр.д.№7676/2020г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав , е посочено, че не се прави възражение, но не се признават вземанията в останалата част, която според ответниците не е погасена по давност. Отделно от това в подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК както в пункт I, така и в пункт II, не е уточнен конкретен размер на вземанията, за които е посочено, че се оспорват като погасени по давност, съответно и на вземанията, за които се сочи, че не се подава възражение. Следователно се налага извода, че в случая подадените от длъжниците възражения по чл.414 от ГПК по ч.гр.д.№7676/2020г. по описа на СРС, II Г.О., 156-ти състав не са ясни и точни по отношение на оспорената част от вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК. До този извод въззивният съд достига, тъй като за да се приеме, че е налице индивидуализация на дадено вземане, същото следва да е уточнено както по размер, така и по период – в случая длъжниците в пункт I са посочили, че не дължат изпълнение по издадената заповед за изпълнение досежно вземанията за главница, която е погасена по давност, за периода от 01.05.2016г. до 30.11.2016г, така и за лихва върху погасената част от главницата, които вземания не са индивидуализирани по размер. При това положение след като оспорените от длъжниците вземания по пункт I в подадените от тях възражения по чл.414 от ГПК са неясни, доколкото не е конкретизирана действителната воля на длъжниците в коя част оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение, следва да се приеме, че след като е попълнен образец по чл.414 ГПК е налице възражение срещу цялото задължение – в този смисъл са разясненията, дадени в т.5б от ТР №4 от 18.06.2014г. по тълк.д ело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС. По тези съображения въззивният съд приема, че предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове за дължимост от ответниците на сумите, посочени в заповедта на изпълнение по чл.410 от ГПК, са допустими. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която са уважени предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу ответниците - Л. Д. Д. и Г. Н. Д. , първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия за периода от м.12.2016г. – 30.04.2019г. , както и за цена на услугата "дялово разпределение" за периода м.02.2017г. – 30.04.2019г. , са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответниците топлоенергия, както и поради доказаност на извършване на услугата "дялово разпределение", а относно предявените искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД е прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия е срочно ответниците са изпаднали в забава и дължат мораторна лихва за исковия период от 15.09.2017г. до 30.01.2020г. . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение следва да се добави и следното: