Решение № 478 от 27.07.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Ямбол, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й.Г.П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330103098 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, представлявано от юриск. С. П., срещу С. С. И. от с.К., обл.Я. Ищецът твърди, че между „Креди Йес" ООД и ответника е сключен на 16.08.2022 г. договор за потребителски кредит № *** за сумата 300 лв.. Ответникът се е съгласил да погаси задължението чрез 15 бр. анюитетни седмични вноски, всяка от които в размер на 30 лв. Падежът на последната вноска е на 29.11.2022 г..

Ответникът е внесъл 30 лв. Не е изпълнил задължението си за остатъка от дължимите вноски в общ размер на 448,11 лв., от които 281,06 лева главница, 150,58 лева – неустойка, 16,47 лева договорна лихва за период от 16.08.2022 г. до 29.11.2022 г. На 12.01.2024 г. между „Креди Йес" ООД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД е сключен Договор за цесия, по силата на който цедентът е цедирал вземането си по договора за потребителски кредит.

Съгласно Договора за цесия „Креди Йес" ООД е прехвърлило на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изискуеми парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора за цесия. С пълномощно от 12.01.2024 г. предишният кредитор „Креди Йес" ООД е упълномощил цесионера, да уведоми от негово име всички длъжници по цедираните вземания, като ответникът е уведомен чрез препоръчана поща с обратна разписка. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, каквато съдът е издал. Поради това от съда се иска да постанови решение, с което да бъдат приети за установени спрямо ответника земанията на ищеца за сумите: главница- 281,06 лева, представляваща главница по договор за паричен заем № *** от 16.08.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата за период от 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 150,58 лева, представляваща неустойка за период от 1

16.08.2022 г., сумата 16,47 лева, представляваща договорна лихва за период от 16.08.2022 г. до 29.11.2022 г г., за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ***РС.

В с.з. ищецът не изпраща представител. Поддържа исковете с писмена молба и иска присъждане на разноските по делото.

В срока за отговор ответникът не е подал такъв. В с.з. не се явява и не се представлява.

Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено заверено копие на Договор за паричен заем № ***/16.08.2022 г., сключен между „Креди Йес" ООД и ответника, за сумата от 300 лв., със срок на договора -15 седмици и брой на погасителните вноски -15 в размер на 21.25 лв., като лихвеният процент по кредита е месечен - 3,340 %, а ГПР – 49,053% като при изчисляването му са взети предвид допусканията: заемателят не трябва да прави и не дължи никакви допълнителни плащания /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и др./, които не са посочени в договора при неговото сключване, дори те да са поискани от лице, за което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя; заемателят ще изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; паричният заем се предоставя и ще бъде валиден за срока, уговорен в договора; паричният заем се погасява от заемателя с плащания, съобразно погасителния план към договора. При изчисляване на ГПР не се взимат предвид разходите, които заемателят плаща при неизпълнение на задълженията си по договора..

Общият размер на плащанията е 318,78 лв. Налице е погасителен план, съдържащ 15 вноски с последна дата на плащане 29.11.2022 г.. В чл.6 е уговорено договорът за заем да бъде обезпечен с гарант/и, отговарящи на условията на чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия - две физически лица, всяко от които да има нетен размер на осигурителен доход в размер над 1000 лева съгласно справочните данни на НОИ, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател по договор за заем, сключен със заемодателя, да няма неплатени осигуровки за последните 2 години, да няма кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен" както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ, а и с още едно от посочените обезпечения, по избор на заемателя- ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция, ценна книга, издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл.8, в случай че заемателят не предостави договореното в чл.6 в тридневен срок от сключването на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл.10, ал.2, т.1 и т.4 от Общите условия, заемателят дължи неустойка в размер на 131,22 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Погасителен план към договора за заем. В последния главницата, възнаградителната лихва и неустойката са платими на 15 броя месечни погасителна вноски, които заедно с неустойката са в размер на по 30 лв. .

Представен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.01.2024 г. от „Креди Йес" ООД като цедент и ищеца-цесионер, както и Потвърждение за извършената цесия на основание чл.99 от ЗЗД, Пълномощно на цесионера от цедента за съобщаване на цесията от 12.01.2024 г. с нотариална заверка на подписите и съдържанието. В Приложение 2

№ 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания, представено по делото, фигурира вземането към ответника. Представено е Уведомителение за прехвърляне на вземания изх. № *** от 31.01.2024 г. от страна на „Креди Йес" ООД чрез пълномощник - ищеца, с което се съобщава цесията, и Известие за доставяне от 11.03.2024 г., получено от сина на длъжника К.И..

Издадена е заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ***РС.

Издадената заповед е връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът претендира като цесионер вземанията по договор за кредит, сключен с ответника, за главница, възнаградителна лихва и неустойка.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По делото е установено сключването на договор за кредит. Установено е получаването на сумата от 300 лв., част от която длъжникът е заплатил доброволно, като с извършеното от него плащане е направил своеобразно признание за възникване на задължението му.

Вземанията са цедирани на ищеца и е извършено уведомяване на длъжника за цесията.

Съдът счита, че договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, за заплащане на възнаграждение под формата на лихва. Представен е писмен договор, съдържащ подписи на длъжника, т.е. съобразно чл. 180 от ГПК документът има формална доказателствена сила-че длъжникът е автор на волеизявлението в него и сделката е сключена между страните. Вземанията са с краен падеж, който е изтекъл. Т.е. същите са изискуеми. Заплатена е само една вноска. Поради това исковете за главница и възнаградителна лихва са основателни

Що се отнася до вземането за неустойка, тази клауза е нищожна. Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г., ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи за спазването на добрите нрави, които не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. В решението е прието, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, който изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес. Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите 3 нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и др.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди.

В случая е договорена неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Обстоятелствата, изложени в клаузите на договора, сочат, че кредиторът цели с неустойката да получи по-висок размер на плащанията по договора. Предоставен е кратък 3дневен срок за изпълнение на задължението, вкл. за намиране на достатъчно платежоспособен поръчител, с определен кредитен статус. Тези изисквания обуславят невъзможност за изпълнение на задължението и са индиция, че кредиторът цели да получи не обезпечение, а неустойка като допълнително обезщетение, което надхвърля размера на очакваните вреди от неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. В потвърждение на това е фактът, че задължението за неустойка е включено в погасителния план към основните задължения по кредита още при сключване на договоа. Тази неустойка се дължи, дори и ако длъжникът изпълни основното си задължение по договора да върне на уговорения падеж заетата сума, в който случай кредиторът не би претърпял никакви вреди.

Следователно клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави, като създаваща предпоставка за неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл е и практиката на ВКС (Решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., т. к., ІІ т. о., в което е прието, че неустойката има подчертано санкционен характер, н о присъждането й би довело до несправедлив правен резултат, несъвместим с добрите нрави, сочещ към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, доколкото още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване.) Предвид изложеното уговорената неустойка е недължима и на осн. чл. 26 ал.1 пр.3 вр. ал.4 от ЗЗД. Искът за плащането на сумата 150,58 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изхода от делото, искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК-съразмерно на уважената част от иска. На ищеца са дължими разноски за исковото производство в размер на 103,38 евро общо за заплатена ДТ и юрисконсулстко възнаграждение. Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.

4

Водим от горното ЯРС

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено по отношение на С. С. И. от с.К., ул.“***, че дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД- гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Панчо Владигеров №21, по Договор за паричен заем № ***/16.08.2022 г., сключен с „Креди Йес" ООД, главница в размер на 281,06 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 03.06.2025 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва от 16,47 лева за периода от 16.08.2022 г. до 29.11.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ***РС, а искът за сумата от 150,58 леванеустойка като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.