Протокол № 191 от 19.02.2026, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 191 гр. Пазарджик, 19.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Петкова

Съдебни

ЛИЛЯНА К. ДОНЧЕВА заседатели: СВЕТЛА Д. А. при участието на секретаря Соня Захариева и прокурора Н. З. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от общ характер № 20245220201606 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият Д. М. М. – нередовно призован, доколкото по делото не е върнат отрязък от призовка, се явява лично и със защитника си адв. Л. Л. от АК-Пазарджик - редовно призован, надлежно упълномощен отпреди.

Свидетелят Я. С. З. – редовно призован, не се явява. От същия по делото е постъпило уведомление на ел.поща на съда, с което уведомява, че не може да се яви в насроченото съдебно заседание, тъй като поради служебни ангажименти работодателят не му е разрешил отпуск и освобождаване от работа за този ден и няма възможност да отсъства.

За РП - Пазарджик се явява прокурор Н. Т..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Л.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

ОПРЕДЕЛИ

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Не държа на непосредствения разпит на свидетеля З..

При съгласие от страна на подсъдимия и защитата считам, че показанията му от ДП могат да бъдат прочетени и не е необходим непосредствен разпит в съдебно заседание.

АДВ.Л.: Също не държим на непосредствен разпит. Считаме, че е възможно да бъдат четени показанията, за което даваме съгласие, като основанието за четене според мен е чл.281 ал.1 т.5 от НПК. Не следва да отлагаме делото само заради разпита на този свидетел.

На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК, а именно че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах какво ми разяснихте. Съгласен съм да се прочетат показанията.

Съдът, с оглед изразеното съгласие на страните и на осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.5 от НПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА показанията на свидетеля Я. С. З., дадени на ДП пред разследващ орган и отразени в протокол за разпит на свидетел от 07.11.2019г. на л.26 от ДП, както и показанията му, отразени в протокол за разпит на свидетел от 31.08.2023г. на л.93 от ДП.

Съдът ПРИКАНИ подсъдимия, ако желае, даде обяснения във връзка с обвинението.

ПОДСЪДИМИЯТ: Желая да дам обяснения.

Пристъпи се към изслушване на подсъдимия:

ПОДСЪДИМИЯТ: На 17-ти вечерта с тогавашната ми приятелка Г. бяхме заедно, решихме да отидем до бензиностанция в гр. Септември да заредя автомобила си, но на главен път „Освобождение“ се разминах с автомобила на Б. - сив „***“ комби, като бяха вътре М. Т. и забравих другия човек как се казва. При разминаването те ми присветнаха с фаровете и 2 обърнаха и започнаха да ме преследват. Бях се насочил и карах към посока гр.Септември, минерален комплекс „Топлата вода“. Те ме следваха, бяха доста близо зад мен. Виждах в огледалото как ми присветват, бях много притеснен.

Обадих се веднага на братовчед ми Г. Г.. Обясних му, че съм преследван и ми трябва помощ. Обърнах точно преди минералния комплекс „Топлата вода“, насочих се обратно към гр.Малко Белово. При пристигането братовчед ми беше там и ме чакаше, спрях точно преди неговата кола. Когато му се обадих, му съобщих да ме чака на главния път понеже Б. ме преследва и настоятелно ме кара да спра. При пристигането братовчед ми беше спрял на главния път под улична лампа. След моето спиране Б. веднага ме подмина и спря пред на братовчед ми автомобила и видях, че излизат трима човека от колата им, като М. Т. взе метална тръба. Аз също имах ключ за помагане на отвИ.е и подмяна на автомобилна гума. Метален ключ, който беше със заварено рамо за полесно отвИ.е на гумата. Този ключ беше на седалката, така мисля, не си спомням точно къде беше. Вътре в колата. Мисля, че в багажника беше. Беше доста отдавна, аз бях много уплашен тогава. Те бяха много повече на брой от мен, преди това бях получавал есемеси и телефонни обаждания със заплахи от тях, че ще бъда бит. Имах най-вече от Н. и от Б. такива заплахи. Нямам представа те откъде ми имат номера. С тогавашната ми приятелка - Г. А. й беше името към онзи момент, имах отношения. Б. и той имаше отношения с нея, но явно не е превъзмогнал това, че тя няма отношения само с него. Тя беше приключила отношения с него. Леко съм притеснен в момента, просто е минало много време. Заплахите бяха за това от Б., а от Н. бяха, защото са приятели. Аз нямам нищо общо с нито един от тях тримата. След спирането на автомобилите те, като излязоха тримата заедно с М., който взе тръбата, насочиха се и тримата към мен агресивно. Аз извадих ключа с тръбата, след като видях, че те имат тръба. В суматохата стана много бързо и те взеха тръбата, насочиха се към мен, аз взех моята и предупредих, че ще ударя, защото бях много уплашен. Братовчед ми Г. Г. хвана Б., също така Я. се опита да хване Н., но те бяха доста агресивни и се дърпаха непрестанно и ги изпуснаха един по един. В този момент Б. се насочи към мен, опита се да ме удари, избегнах удара и инстинкта ми за съхранение действаше и не съм гледал къде удрям, понеже бях уплашен, и ударих. Веднага по него търчеше и Н., също така се опита да ме удари, въпреки че бях ги предупредил няколко пъти, че ще ударя. Също така избегнах удара и ударих и него, бях много 3 уплашен, хвърлих тръбата и се качих в колата. М. Т., който държеше метална тръба, удари два пъти по прозореца на колата, не можа да се счупи и аз тръгнах за гр. Пазарджик. Г., като спряхме, спомням си, че слезе от колата, беше много уплашена също и тя, и спомням си, че каза да ни оставят. После си тръгнах сам за Пазарджик, нея я оставих там. Това е, което си спомням.

Нямам спомен за заканите с какво съдържание бяха.

Тогава бях около 20-21 години и около 60 кг. Б. и Н. тогава видимо бяха 20 кг по-едри от мен, също така са на години по-големи от мен, не мога да определя точно колко.

Бях твърде изплашен тогава, за да правя каквото и да било, от самата суматоха, която се случи и натиска, който бях получил. Просто исках това да приключи и да избягам от тази ситуация. И тръгнах за Пазарджик, защото живеех тука, прибрах се вкъщи. Нямам спомен дали имаше някой вкъщи.

Мисля, че сестра ми беше в апартамента и споделих на нея. На следващата сутрин бях в районното, дойдоха и ме потърсиха от полицията. На тях разказах абсолютно същото, което съм дал в обясненията и което и сега разказвам.

Ключът го хвърлих след втория удар, който нанесох. Хвърлих го на улицата и си тръгнах, после не съм го търсил. Питах моите приятели дали са го намерили, те казаха, че не са. Доколкото знам, полицията също го е търсила и не го е намерила. Цялата случка се случи на главния път. Не си спомням дали тогава е имало минаващи коли или пешеходци.

След като слязоха от автомобила на Б., започнаха, търчейки, да се приближават към мен. Имам спомен, че ми се заканваха и аз предупредих да не ме приближават, защото ще ги ударя.

Братовчед ми тогава е бил излязъл навън с Я. З. и Х. М.. След пристигането ми там тогава го разбирам от братовчед ми, че е бил със З. и с М.. Тогава по телефона потърсих помощ и не съм разпитвал с кой е. Като видях колата на Г., спрях, Г. ме чакаше отвън на автомобила, с него бяха Я. и Х.. Тримата бяха излезли вън от автомобила. Б. подмина моята кола и тази на Г. и спира пред на Г. колата.

Стигайки до братовчед ми и до неговите приятели, се опитаха да ги хванат – братовчед ми Г. хвана Б. мисля, че през кръста, опита се да го 4 задържи, но не успя. В същото време зад него беше Н., който Я. се опита да го спре, но също така не успя и двамата се насочиха към мен, както казах малко по-рано.

Б. и Н. се насочиха един по един към мен, след като не можаха Г. и Я. да ги задържат. Първо Б. дойде към мен и след това Н.. Не мога да кажа къде се е намирал Т. понеже бях твърде изплашен, за да гледам кой къде е. Бях уплашен от заплахите, които бях получавал преди това и заканите от страна на Б. и Н..

Бях получавал тези закани и заплахи, че ще бъда пребит от тях двамата, и от двамата.

Разминахме се с колите в Малко Белово пред хранителен супермаркет на главната улица. Аз се движех към гр. Септември, те се бяха насочили първоначално към Белово, но след разминаването те обърнаха и започнаха да ме преследват. Като време на мога да кажа колко са ме преследвали, разстоянието мисля, че е около километър, така мисля аз, не мога да определя.

Г. се возеше на предната седалка на моя автомобил. Те ме следваха на не повече от ръка разстояние. Абсолютно тяхната кола беше в опасна близост с моята, Г. го виждаше това. Коментирахме го с нея това близко каране.

Не си спомням дали на отИ.е към „Топлата вода“ или на връщане се обадих на Г. Г..

Братовчед ми Г. тогава беше на 21 години, и той горе-долу с моето телосложение. Нямам отговор защо не продължих към районното в Септември или не се обадих на тел.112, вместо да звъня на Г.. Бях твърде уплашен.

Нямам спомен дали съм предоставил тогава на полицията да видят тези заплахи, които бях получавал. Не ги пазя тези закани сега.

Съдът констатира, че са налице съществени противоречия в обясненията на подсъдимия, дадени в днешното съдебно заседание, и дадените на ДП пред разследващ полицай в присъствие на защитник по отношение на обстоятелствата кой от двамата свидетели - Б. В. или Н. И., е първият, който е нападнал подсъдимия, както и кой от неговите приятели е хванал всеки от нападателите му, както и по отношение на това имало ли е поведение или действия насочени към подсъдимия от страна на пострадалите, кой е държал в ръцете си тръба както и за други факти и обстоятелства.

5

С оглед на горното и на осн. чл.279 ал.2, вр. с ал.1 т.3 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА обясненията на подсъдимия Д. М. М., дадени на ДП пред разследващ полицай в присъствието на защитник и отразени в протокол за разпит на обвиняем от 07.02.2024г. на л.104 от делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Тогава може би не съм споменал, че М. държи тръбата, бях доста уплашен от самата случка. Слушах разпитите на свидетелите.

Понеже те казваха, че М. е държал тръбата, затова и аз днес така казах. Искам да отбележа, че мина доста дълго време и не си спомням кой първи е тръгнал към мен – Н. или Б.. Придържам се към казаното пред разследващия орган.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме доказателствени искания.

На основание чл. 283 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: СМЕ №174/2019г. на л.12-14, СМЕ №181/2019г. на л.15-16, епикриза от Клиника по лицево-челюстна хирургия към УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр.Пловдив - л.17, протоколи за предупреждение на л.18-20, характеристична справка на л.112, справка за съдимост на л.113.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което ОПРЕДЕЛИ

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Поддържам изцяло внесения пред Вас ОА. Считам, че всички доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, са в подкрепа на обвинителната теза. Считам, че по несъмнен начин се установи както факта на извършеното престъпление, така и неговото авторство. Също така, считам, че фактическата обстановка, описана в ОА, кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства. Следва да се отбележи, че проведеното съдебно следствие, а и на ДП, от защитата и от самия подсъдим се акцентира на това, 6 че той е бил нападнат от пострадалите лица, като при защитата си е причинил телесно увреждане на нападателите си. От събраните доказателства е безспорно установено, че поведението на подсъдимия не е непосредствен резултат от предизвикалия го повод, а именно провокативното и неправомерно поведение на пострадалия в някоя от формите му. Безспорно по делото се установи, че подсъдимият е нанесъл ударите, с който е причинил съставомерния престъпен резултат. Основният предмет на доказване е дали и от кого са били причинени телесните повреди на двамата пострадали. От заключението на ВЛ на пострадалия И. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, а на В. – счупване на костите на скулите, горната челюст и ябълчната кост, наложило оперативно наместване и фиксация, причинило счупване на горна челюст за 45 дни от датата на травмата. Експертът беше категоричен, че това се е случило при директни удари в областта на главите на двамата пострадали, както заяви и пред Вас в съдебно заседание. Същият заяви, като отговор на зададен въпрос, че ако нанесените удари са с по-голяма интензивност и сила биха довели до летален изход за пострадалия. Зоната, в която са нанесени, е жизненоважна, а именно главата на двамата пострадали.