Присъда № 37 от 04.06.2024, Районен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №37 от 04.06.2024 Г. ПО НОХД №

19/2024 Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-Видин, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Т. С. М., ЕГН **********, роден на 16.08.1991 г. в гр. Видин, с постоянен адрес: с. Иново, обл. Видин, ***, българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен, осъждан , в това, че на 11.01.2023 г. в с. Иново, общ. Видин, обл.

Видин на *** се заканил с убийство на Георги Ваньов Милков от същото село с думите „Щете запаля, ще те заколя, ще изнасиля жена ти и майка ти и ще заколя детето ти“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

Частният обвинител лично и чрез повереника си поддържа повдигнатото с обвинителния акт обвинение редом с представителя на държавното обвинение и пледира да осъдителна присъда.

Подсъдимият, лично и чрез защитника си, заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото обвинениезмоли да бъде оправдан по повдигнатото с обвинителния акт обвинение.

По делото не са конституирани граждански ищец и граждански ответник.

Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

На 11.01.2023 г. около 16:30 часа частният обвинител Милков бил на улицата пред дома си заедно с жената, с която живеел на семейни начала свидетелката П. М. П. В този момент към тях се приближил подсъдимият М. и се заканил на Милков с думите: „Ще те запаля, ще те заколя, ще изнасиля жена ти и майка ти и ще заколя детето ти!“. Тези думи били възприети от частния обвинител Милков като закана с убийство, и като годни да породят основателен страх за живота му, поради продължилите дълго време закани от страна на подсъдимия , който бил осъден с влезли в сила съдебни актове за това, и незабавно веднага позвънил на телефон 112, за да подаде сигнал за случилото се. Веднага след като видял, че Милков говори по телефона, подсъдимият се прибрал в дома си на ***.

Изреченото било възприето от свидетелката П. П., тя и пострадалия се прибрали в домът им, където споделили за случилото се със свидетелката Б. И. - майка на пострадалия Милков. Подсъдимият М. живее постоянно в с. Иново, ***. В съседство на ул. „Солун“ № 3 в селото била къщата на частния обвинител Георги Милков. Между Милков и подсъдимия М. имало дългогодишен конфликт, като последният 1 неколкократно през години се заканвал с убийство на частния обвинител.

Изготвено е заключение по съдебно-психиатрична експертиза от вещо лице – психиатър, от чието съдържание е видно, че към дата 11.01.2023 г.

Милков е бил в състояние на силен стрес и отправените заплахи и действия на Подсъдимия спрямо него са възбудили основателен страх за осъществяването им. Съдът има предвид и обсъжда експертизата с оглед установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на ОСНК, р.

№49/1987г., р.№339/1997г./.

Изготвено е заключение и по назначена техническа експертиза на приобщените по делото записи от телефонни обаждания до спешен номер 112, както й справки от приетите сигнали. Видно от изготвения протокол сигналът за осъщественото деяние е подаден в 16:43 ч. на 11.01.2023 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите П. П. Б. И. и на показанията на частния обвинител Георги Милков в качеството му на свидетел, както и от приетите писмени доказателства.

Между посочените гласни и писмени доказателства , както и заключенията на вещите лицаняма противоречия, същите взаимно се подкрепят и допълват, поради което Съдът ги кредитира.

Показанията на свидетелите Л. Н., К. С. – майка на подсъдимия М., Елвина Цанкова, Николай Иванов, Венцислав М., които не са очевидци да деянието по обвинителния акт, не са конкретизирани по време, поради което не могат да бъдат съотнесени към събрния доказателствен материал и взети предвид при решаване на делото по същество.

Подсъдимият М. не се признава за виновен, отрича да е извършил деянието по обвинителния акт. Обясненията му се възприемат от съда като противоречащи на безспорно и безпротиворечиво установената обективна истина по делото. Твърди, че е бил провокиран от частния обвинител Милков, което се явява изолирано твърдение, неподкрепено от каквито и да било доказателства по делото, поради което съдът не кредитира това негово твърдение. подсъдимият следва да говори истината в процеса, но ако не го стори законодателят не е предвидил санкция тза това. Съдът приема това негово твърдение, като формирано в синхрон с изградената му защитна теза.

Извършеното престъпление и участието на подсъдимия М. в него се доказва от показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно 2 времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

При това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия М. е осъждан, като деянието по настоящия обвинителен акт на Районна прокуратура – Видин е извършено в изпитателния срок на отложените на основание чл. 66, ал. 1 от НК, наказания лишаване от свобода за срок от една година по НОХД № 748/2020г., споразумение в сила от 14.07.2020г. по описа на ВРС и наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца по НОХД № 988/2020г., присъда № 235/2020г. в сила от 15.02.2021г. по описа на ВРС.

За съставомерността на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът да е имал намерение и възможност да изпълни отправената закана, не е необходимо и пострадалият действително да е изпитал страх за живота си, а единствено заканата да е била обективно годна да възбуди основателен страх.

В случая съдът намира, че оправените от подсъдимия закани са от естество да предизвикат основателен страх от осъществяването им. Решаващият мотив на съда да приеме, че отправените от подсъдимия закани са могли да предизвикат основателен страх у частния обвинител Милков от реализирането им, са предхождащите ги отношения между подсъдимия и пострадалия. От доказателствата по делото се установява, че преди датата на деянието по настоящото дело подсъдимият е проявявал многократно спрямо Милков агресия, за което е осъждат с влезли в сила съдебни актове, посочени по-горе, което е видно и от справката за съдимост на подсъдимия. Пред Милков подсъдимият е демонстрирал, че не зачита неприкосновеността на личността, което според съда е достатъчно, за да възбуди у него страх, който се преценява като основателен, че подсъдимият няма да се поколебае да реализира заканите си, като частният обвинител Милков е бил мотивиран именно от предходните случаи, в които подсъдимият е проявявал агресия спрямо него. Макар да не е необходим признак от обективната страна на деянието, в настоящия случай от заключението на съдебно – психиатричната експертиза и от показанията на свидетеля Милков се установява, че той е изпитал и реален страх за живота си.

От субективна страна подсъдимият М. е осъществил престъплението при пряк умисъл като форма на вината по см. на чл. 11 ал. 2 НК - съзнавал е общественоопасния характер на деянието си /че отправя закана за живота на свидетеля Милков/, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици /че заканата, изразена чрез думи, ще бъде възприета от свидетеля като реална и ще възбуди страх от осъществяването й/ и пряко е целял именно тяхното настъпване, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия М.

От обективна страна подсъдимият Т. С. М.,

3

ЕГН **********, роден на 16.08.1991 г. в гр. Видин, с постоянен адрес: с.

Иново, обл. Видин, ***, българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен, осъждан на 11.01.2023 г. в с.

Иново, общ. Видин, обл. Видин на *** се заканил с убийство на Георги Ваньов Милков от същото село с думите „Щете запаля, ще те заколя, ще изнасиля жена ти и майка ти и ще заколя детето ти“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК.

Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, слабите морално – волеви задръжки, перенебрежителното му отношения към добрите нрави в отношенията между хората и несъобразяването му с установения правов ред в страната, незачитане от страна на подсъдимия на неприкосновеността на личността.

За престъплението по чл. 144 ал. 3, във вр. ал. 1 НК се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок до шест години.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът прецени високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и че деянието е извършено в изпитателния срок на предходни две осъждания за такива престъпления на наказание лишаване от свобода,чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК, не е постигнат поправителен и превъзпитателен ефект, упражнен върху него и освен това се налага прилагането на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което не е налице изключението за прилагане на института на условното осъждане и отлагане изпълнението на наложеното наказание на основание чл. 66, ал. 1 от НК, а и при предходните осъждания същата разпоредба вече е била прилагана.

Подсъдимият не проявява никаква критичност към извършеното деяние и след извършването му не е осъзнал и оценил своите действия. Не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК – не се установиха нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най – лекото, предвидено в закона наказание, да би се явило несъразмерно тежко.

Поради кова съдът намира, че наказанието на подсъдимия следва да се индивидуализира на основание чл. 54 от НК в границите, указани в санкционната част на нормата, което следва да е от вида лишаване от свобода в размер на минимума от една година, отчитайки, че подсъдимият е млад човек, като съдът счита, че за поправянето му е необходимо подсъдимият М. да изтърпи реално наложеното му наказание, както и поради невъзможността за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Така определеното наказание съдът намира, че ще осигури постигане в пълнота на целите по чл. 36 от НК.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимият М. следва да бъдат възложени сторените в производството разноски. В полза на ОДМВР Видин следва да заплати направените по делото разноски за сумата от 58.88 /петдесет и осем лв. 88ст./ за техническа експертиза и 327.60 /триста 4 двадесет и седем лв. 60ст./ лв. за съдебно – психиатрична експертиза и в полза на Районен съд - Видин за заплати сумата от 60.00/шестдесет лв./ лв. изразходвана за вещи лица.

Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 54 от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като ПРИЗНАВА подсъдимия Т. С. М., ЕГН **********, роден на

16.08.1991 г. в гр. Видин, с постоянен адрес: с. Иново, обл. Видин, ул.

„Солун" № 11, българин, с българско гражданство, неженен, с основно образование, безработен, осъждан за ВИНОВЕН в това, че на 11.01.2023 г. в с. Иново, общ. Видин, обл. Видин на *** се заканил с убийство на Георги Ваньов Милков от същото село с думите „Щете запаля, ще те заколя, ще изнасиля жена ти и майка ти и ще заколя детето ти“ като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, за което и на основание чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК наказаниеследва да бъде осъден, като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година , която да изтърпи при строг режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС.