Решение № 187 от 11.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Пловдив, 11.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330206058 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 7 7 6 0 3 7 – F752309/ 26.06.2024 г. на Зам. директор на ТД на НАП Пловдив, с което на „ НОРДИКС“ ООД на основание чл.182 ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7526,75 лв. за нарушение на чл.78 ал.4 от ЗДДС вр. чл.66 ал.1 и ал.2 от ППЗДДС.

С жалбата, в съдебно заседание и с допълнителна писмена молба се поддържат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, действаща чрез юр. З. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като ангажира становище за неоснователност на жалбата и като такава моли същата да бъде оставена без уважение.

Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна.

Съображенията за този извод са следните:

АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически 1 параметри:

Като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател на бъдеща доставка на захар, по която е извършено авансово плащане с доставчик „Керастеа“ ЕООД, ЕИК 200220297, „Нордикс“ ООД не е извършило корекция на ползван данъчен кредит в размер на 7 526,75 лв. във връзка с издадена фактура за авансово плащане № 1463/02.06.2023г. на обща стойност 63 332,50 лв., от които данъчна основа - 52 777,08 лв. и ДДС - 10 555,42 лв., като не е сторило това в законоустановения срок от 01.07.2023 г. до 14.07.2023 г. вкл. за данъчния период, включително за данъчния период през който частично е развалена доставката, а именно: за данъчен период на м. 06.2023 г., което е довело до определяне на резултат - ДДС за внасяне за м. 06.2023г. в помалък размер със сумата от 7 526,72 лв.

На 02.06.2023 г. „Нордикс“ ООД е превело към „Керастеа“ ЕООД авансово сума в размер на 63 332,50 лв., за което от доставчика е издадена фактура № 1463/02.06.2023г. с данъчна основа 52 777,08 лева и ДДС - 10 555,42 лв., общо на стойност 63 332,50 лв. с предмет: „авансово плащане“. По така издадената фактура № 1463/02.06.2023г. „Нордикс“ е ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72 от ЗДДС през данъчен период м.

06.2023г.

Сделката във връзка с която е извършено авансовото плащане е частично развалена 20.06.2023г., видно от отбелязването в издадено от доставчика Кредитно известие 1477/20.06.2023 г. поради несъответствие на част от доставената захар за сумата от 45 160,51лв., от които данъчна основа 37 633,76 лв. и ДДС - 7 526,75 лв.

На датата на развалянето на доставката - 20.06.2023 г. за „Нордикс“ ООД е възникнало основание на извърши корекция по реда на чл. 78, ал. 4 от ЗДДС на ползвания данъчен кредит общо в размер на 7 526,75 лв. по фактура № 1463/ 02.06.2023 г., като в 5-дневен срок от датата развалянето на доставката, а именно от 20.06.2023г. - до 25.06.2023г., дружеството е следвало да издаде протокол по чл. 66, ал. 1 от ППЗДДС с данъчна основа „минус“ 37 633,76 лв. и ДДС - „минус“ 7 526,75 лв., който да отрази в дневника си за покупки със знак „минус“ и в справка - декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив, с вх.

16005534111/14.07.2023г. за данъчния период, през който е развалена доставката, а именно за данъчен период м. 06.2023 г.

„Нордикс“ ООД не е издало протокол по чл. 66 ал. 1 от ППЗДДС, за корекция на ползвалия данъчен кредит по развалената доставка, респективно не е коригирало резултата за данъчен период м. 06.2023г., в посока намаление със сумата от 7 526,75лв. чрез отразяване на протокола в дневника си за покупки и справката-декларация по ЗДДС за м.06.2023г., а е посочило издаденото от доставчика кредитно известие № 1477/20.06.2023г. в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив, с вх.

№ 16005603231/14.09.2023г. за данъчен период м. 08.2023г.

Несвоевременното извършване на корекция на ползвания данъчен кредит по фактура № 1463/02.06.2023г. чрез издаването на протокол по чл. 66 ал. 1 от ППЗДДС от страната „Нордикс“ ООД и отразяването на този протокол 2 в дневника за покупки и в справката- декларация на лицето, е довело до деклариране на данъчен резултат за м. 06.2023г. - ДДС за внасяне в размер на 42 233,70 лв., вместо следващия се данъчен резултат - ДДС за внасяне в размер на 49 760,45 лв. при своевременно извършване на следващата се корекция.

Нарушението е извършено на 17.07.2023г. /15.07 и 16.07 неработни дни, когато е изтекъл срока за подаване на дневника за покупките и справкадекларация за м. 06.2023г./ в гр. Пловдив и е открито на 19.10.2023 г. при представяне на документи в отговор на ИПДПОЗЛ № П-16001623183754-040 001/13.10.2023 г. във връзка извършване на проверка за установяваме на факти и обстоятелства с РИП № П-16001623183754-0РП-001/27.09.2023г.

На база изложеното администрацията приела, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл.78, ал.4 ЗДДС във връзка с чл. 66 ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са описание на фактическите признаци на нарушението, посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН. В този смисъл са и задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г., ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на наказаното лице.

Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на ОСНК на ВКС, следва на основание чл. 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към неговото съдържание.

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма 3 и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН, ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин съставомерните фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване, конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат, ведно с всички необходими факти за преценка съставомерността на деянието).

Точно до тази яснота не е достигнато в настоящия случай.

Както вече беше отбелязано дружеството е санкционирано на основание чл. 182, ал. 1 ЗДДС, за нарушение по чл. 78, ал. 4 ЗДДС вр. чл. 66, ал. 1 и ал. 2 ППЗДДС, затова че не е издало протокол по чл. 66, ал. 1 ППЗДДС , респективно не е коригирало резултата за данъчен период м. 06. 2023 г. чрез отразяване на протокола в дневника за покупки и справката–декларация, подадени в ТД на НАП – Пловдив за същия данъчен период, а вместо това посочило издаденото от доставчика кредитно известие № 1477/ 20.06.2023 г. в дневника си за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП Пловдив с вх. № 16005603231/14.09.2023 г. за данъчен период м. 08.2023г.

В аспект на гореизложеното е необходимо да се каже, че неиздаването данъчен документ /за случая по чл. 66, ал. 1 ППЗДДС / би довело до нарушение по първото предложение на чл. 182, ал. 1 ЗДДС , а неотразяването на издаден данъчен документ /за случая по чл. 66, ал. 2 ППЗДДС / би довело до съвсем друго нарушение - по второто предложение на чл. 182, ал. 1 ЗДДС.

Въпросният протокол съгласно чл. 66, ал. 1 ППЗДДС е следвало да бъде издаден не по-късно от 5 дни от развалянето на доставката, като в случая от описанието на нарушението и от едновременното посочване и на ал. 1, и ал. 2 на чл. 66 ППЗДДС, не става ясно дали такъв протокол въобще не е бил издаден или е бил издаден, но не е бил отразен в дневника за покупки и справка– декларация за съответния период.

Каза се - доставката е развалена на 20.06.2023 г. Следователно, ако въобще не е бил издаден протокол, няма как нарушението да е извършено на 17.07.2023 г., тъй като нарушението на чл. 66, ал. 1 ППЗДДС би било довършено с изтичането на срока за издаване на протокола, който е 25.06.2023 г. В случай обаче, че такъв протокол е бил издаден, то същият е следвало да бъде отразен в справката-декларация за м. 06.2020 г., която се подава до 14.07.2023 г., като неотразяването обаче, както се каза, в този случай би представлявало нарушение на друга разпоредба – тази на чл. 66, ал. 2 4

ППЗДДС.

Съгласно чл. 182, ал. 1 ЗДДС /в действащата към момента на твърдяното адм. нарушение редакция/ „Регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“ В тази норма са установени три състава, при чието осъществяване може да бъде ангажирана административно наказателна отговорност, като субектът на административно нарушение е един и същ регистрирано лице по ЗДДС, предвиденият вредоносен резултат също нарушението да води до определяне на данъка в по-малък размер, а разликата е в изпълнителното деяние и че при първия състав изпълнителното деяние е неиздаване на данъчен документ /за случая на чл. 182, ал. 1 пр. 1 вр. чл. 66, ал.

1 ППЗДДС/, при втория - неотразяване на издадения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период /за случая – чл. 182, ал. 1, пр. 2 – ро вр. чл. 66, ал. 2 ППЗДДС/ и при третия - неотразяване на получен данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период /което би било трето различно нарушение на чл. 182, ал. 1, пр. 3 ЗДДС /. В случая описанието на нарушението е такова, че не сочи ясно и конкретно към някой от различните състави на нарушения, тъй като са посочени различни задължения, които евентуално не са били изпълнени от жалбоподателя, при което се установява сериозна неяснота и двусмислие в описанието на нарушението и дори смесване на различни състави /които ясно са разграничени с думата „или“/ на административни нарушения по чл. 182, ал. 1 ЗДДС. По този начин се е стигнало до нарушаване на правата на санкционираното лице, което е поставено в положение да не може да разбере ясно фактическите рамки на повдигнатото обвинение срещу което следва да организира защитата си.