Решение № 6009 от 04.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6009 гр. София, 04.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110141786 по описа за 2024 година

Производството е исково по молбата на А. П. З., с ЕГН **********, с адрес в гр.С/адрес/ и с адрес за книжа в гр.Д/адрес/, адв. С. спрямо „Р.“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в Г., общ.Г., обл.Ст/адрес/, представлявано от В. Т. К., с адрес за книжа в гр.С/адрес/ - Администрация на „Р.“ ЕООД.

Излага се, че ищцата е заемала длъжността „продавач-консултант“, в обект на работодателя - магазин, находящ се в гр.С/адрес/ на основание ТД с № 881/08.01.2016г. и ДС към него с № 63/09.01.2023г.

Сочи се, че е била с уговорено трудовото възнаграждение от 1000 лева.

Твърди се, че на 21.06.2024г. й е връчена Заповед с № 49/ 21.06.2024г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като на основание чл.

330, ал.2, т.6 от КТ е прекратено и трудовото й правоотношение с работодателя с дата връчване на заповедта.

Излага се, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно при следите съображения: сочи се, че уволнението е за системни нарушения на трудовата дисциплина, както следва: неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в Заповед за командировка № 2/03.01.2024г., 1 издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024г., което нарушение е било извършено на 04.01.2024г. с писмен отказ за изпълнение на заповедта, удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД гр.София - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ; неизпълнение законно нареждане на работодателя, обективирано в Заповед за командировка № 4/04.01.2024г., издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024г., извършено на 04.01.2024г. с писмен отказ за изпълнение на заповедта, отново удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД гр.София — нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ; неявяване на работа без основателна причина на 13.06.2024г., за което неявяване било докладвано от ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД гр.София, в който работила ищцата или нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1,т.1 от КТ и неизпълнение на законно нареждане на работодателя по Заповед за командировка № 47/17.06.2024г., издадена на основание чл.121, ал.1 от КТ, връчена на служителката при условията на отказ на 17.06.2024г., което е извършено, считано от 18.06.2024г. с неявяване в обекта, в който служителката е командирована, удостоверено с уведомление от същата дата за неизпълнение на заповедта и доклад на ръководителите на обектите на „Р.“ ЕООД в гр.София и гр.Пазарджик - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.7 от КТ.

Излага се, че за тези нарушения на трудовата дисциплина е изтекъл предвидения в чл.194, ал.1 от КТ срок, и са наложени извън законовоопределения такъв, а именно: нарушенията по т.1 и т.2 от заповедта са се осъществили на 04.01.2024г. като заповедта за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и прекратяване на ТПО е издадена на 21.06.2024г. или наложеното наказание за тях в срок повече от 4 месеца.

Навежда се, че командироването на ищцата със Заповед № 2/03.01.2024г. в обект на работодателя в гр.Пазарджик за периода от 08.01.2024г. до 19.01.2024г. по съществото си е промяна мястото на работа, което изменение на ТПО е недопустимо да се случи едностранно, а и не е била налице нужда за предприятието А. да бъде командирована в гр.Пазарджик – и двата щата – в Пазарджик, и в София са били запълнени към датата на командироването. И се навежда, че за един и същ период А. е била командирована в два различни града на две различни основания.

2

Оспорва се и наложеното наказание за неявяването й на работа на 13.06.2024г – нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 от КТ. Сочи се, че неявяването на работа, без основателна причина за един работен ден, не е основание за дисциплинарно уволнение – а само неявяване в два последователни дни по смисъла на чл.190 от КТ. Оспорва се и наложеното наказание за отказа й да получи Заповед за командировка № 47/17.06.2024г. като се излага, тази заповед не й е предадена, а отразеното от служителите, че заповедта е връчена при условията на отказ не е вярно.

Навежда се и, че заповедта е издадена и в нарушение на чл.193, ал.1 от КТ и в нарушение на чл.189 от КТ, както и че не са искани писмени обяснения от ищцата, както и че заповедта не е мотивирана, а и в случай, че се приеме, че е законосъобразна, то се твърди, че наложеното наказание е несъразмерно тежко с извършените нарушения като се претендира решение в този смисъл.

Оспорва се и искането на работодателя за заплащане на обезщетение на основание чл.221, ал.2 от КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение при наведени основания за отмяна на наказанието и като се ангажират доказателства се претендира решение в този смисъл, както се желае да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „продавачконсултант”; да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 6 000 лева като обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца за периода от 21.06.2024г. до 21.12.2024г. ведно със законната лихва върху уважения размер на претенцията по чл.225, ал.1 от КТ от датата на образуване на делото – 11.07.2024г. до окончателното изплащане, което е уточнено по реда на чл. 143, ал.2 от ГПК в с.заседание от 08.10.2024г. в размер на 3400 лева за периода от 21.06.2024г. до 01.10.2024г. Претендира се разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който не се оспорва наличието на ТД помежду им. Излага се, че наложеното наказание ‚уволнение“ е законосъобразно и е извършено в сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ – през периода от 05.01.2024г. до 12.06.2024г. ищцата е била в отпуск, през който тези срокове не текат. Оспорва се твърдението, че със заповедта за командироване в същност е изменено ТП досежно мястото на полагане на труд като се твърди, че преценката за командироване е изцяло на работодателя; оспорва се и твърдението, че са й връчени две заповеди за командироване за един и същ период в две различни населени места като се 3 излага, че това издаване на заповедите е било във връзка с претенции на ищцата за работа от друго населено място; оспорва се и твърдението, че неявяването й на работа за един ден не е основание за налагане на наказание ‚уволнение“, но се излага, че за този ден молбата й за отпуск е дошла в края на работния ден и за това и това неявяване е включено в нарушенията, за които й е наложено наказание. Навежда се, че е спазена процедурата за искане на обяснения, както и е наложено наказание с мотивирана за това заповед. С тези твърдения се оспорват заявените от А. искове и като се ангажират доказателства се претендира решение в този смисъл.

Исковете са с правно основание по чл. 344, ал. 1, т.1, предл. първо и второ, чл. 344, ал.1, т.2 от КТ, 344, ал.1, т.3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода на оставане без работа.

Съдът след преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява от приложения ТД с № 881/ 08.01.2016г. и допълнително споразумение към него от 09.01.2023г. с длъжностна характеристика към него, че за периода от 08.01.2016г. страните са били страни по трудово правоотношение помежду си, по което А. е изпълнявала при ответника „Р.“ ЕООД длъжността ‚продавач консултант“ първоначално със срок на изпитване за шест месеца, а след ДС безсрочно при последно възнаграждение от 1000 лева.

Страните нямат спор и се установява от Заповед с № 49/ 21.06.2024г., че А. е била с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за няколко нарушения на трудовата дисциплина, а именно:

Неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в Заповед за командировка №2/03.01.2024 г., издадена на основание чл.121 ал.1 от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024 г. Нарушението е извършено на 04.01.2024 г. с писмения отказ на З. от същата дата за изпълнение на заповедта и удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД в гр. София 4 нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187 ал.1 т.7 от Кодекса на труда;

Неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в Заповед за командировка №4/04.01.2024 г., издадена на. основание чл.121 ал.1 от КТ, връчена на служителката на 04.01.2024 г. Нарушението е извършено на 04.01.2024 г. с писмения отказ на З. от същата дата за изпълнение на заповедта и удостоверено с доклад на ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД в гр. София нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.7 от Кодекса на труда;

Неявяване на работа без основателна причина на 13.06.2024 г., за което е докладвано от ръководителя на обекта на „Р.“ ЕООД, находящ се в гр. София бул. „Илиянци“ №12 - нарушение на трудовата дисциплина по чл.187 ал.1 т.1 от Кодекса на труда и неизпълнение на законно нареждане на работодателя, обективирано в Заповед за командировка №47/17.06.2024 г., издадена на основание чл.121 ал.1 от КТ, връчена на служителката при условията на отказ на 17.06.2024 г.

Нарушението е извършено, считано от 18.06.2024 г. с неявяване в обекта, в който служителката е командирована, удостоверено с уведомление от З. от същата дата; за неизпълнение на заповедта и доклад на ръководителите на обектите на „Р.“ ЕООД в София и Пазарджик – нарушение по чл. 187, ал.1, т.1 и т.7 от КТ или наложеното наказание е за допуснати системни нарушения на трудовата дисциплина.

Заповедта е връчена на А. на 21.06.2024г., за което страните нямат спор, а и се установява от самата заповед.

Страните не спорят и това е видно от искане до А. от работодателя с основание по чл.193 от КТ с датата на връчване по това обяснение от 19.06.2024г. че за нарушенията, които са посочени в заповедта за налагане на наказанието от 21.06.2024г., са й били поискани обяснения – а именно за неизпълнение на законно разпореждане на работодателя във връзка с нейно командироване от 03.01.2024г,. за неизпълнение на законово разпореждане на работодателя от 04.01.2024г., за неявяване на работа без основателна причина от 13,06.2024г и отново за неизпълнение във връзка с командироване от 17.06.2024г.

Няма спор и това е видно от писмени обяснения на А., че е дала такива като от тях се установява, че по указаното й командироване със заповед от 03.01.2024г. тя не е отказала да бъде командирована, а просто е помолила тъй 5 като е в др. населено място, да бъде в друго време с цел да организира грижите по двете си малолетни деца. В подобна светлина са и дадените от нея обяснения и за командироването й с втората заповед във връзка с такова командироване във Варна. По вмененото и нарушение за неявяване на работа на 13.06.2024г. същата е споделила, че то е било свързано със здравословното й състояние и явяването и за преглед пред ТЕЛК по повод процедура по оспорване на представен от нея пред работодателя болничен лист, като е дала обяснения за и за другите нарушения по заповедта като е посочила в обобщение, че за срока, в който е следвало да бъде командирована, а тя е отказала, както и за неявяването й на работа, всъщност е била с две деца с навършени три и пет години, за които не е имало кой да поеме грижата, както и че страда от здравословни проблеми, за които е била уведомила работодателя.

От болничен лист от 05.01.2024г – л. 62 от делото, от 18.01.2024г. л. 63, от 26.01.2024г. , от 27.06.2024г и от 27.06.2024г. се установява, че А. за периода от 05.01.2024г. до 26.01.2024г. и после от 04.05.2024г. до 12.06.2024г. е била в отпуск по болест за това, че е следвало да се грижи за дете до 18 годишна възраст до 18.01.2024г., а след това е била с увреждане на здравето – изкълчване, навяхване и разтягане на кръстовидна ставна връзка при домашен режим на лечение с отпуск до 26.01.2024г. и след това със същата диагноза с отпуск в периода от 04.05.2024г