Решение № 21 от 03.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. А.А при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно наказателно дело № 20231110213144 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на М. В. В., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-4332-004547/23.03.2023 г., издадено от Началник - сектор към ОПП - СДВР, с което на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП.

С жалбата се изразява несъгласие с наказателното постановление.

Навеждат се възражения за нарушения в процедурата по връчването му.

В съдебно заседание жалбоподателят М. В., редовно уведомен, се явява лично и моли за отмяна на наказателното постановление. Заявява, че към датата, посочена в наказателното постановление, е имал валидно СУМПС, но то не е било в него.

Наказващият орган - Началник - сектор в ОПП - СДВР, редовно уведомен, не се явява и не изпраща представител. След съдебното заседание, в което е приключено съдебното следствие и е даден ход на съдебните прения, са постъпили писмени бележки, заведени с вх. № 355567/11.12.2023 г. от гл. юрк. Б. Страхинов, с пълномощно от наказващия орган, в които се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Навежда се, че извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин и че в административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прави се искане 1 обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР и в условията на евентуалност се навежда възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова. С писмените бележки се представят и доказателства за компетентност на наказващия орган.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и от легитимирано лице. Съгласно отбелязването на наказателното постановление същото е връчено на 24.07.2023 г. на основание чл. 58 ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила на 07.08.2023 г. Разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН урежда хипотеза на фингирано връчване на наказателно постановление, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен, като съгласно цитираната разпоредба в този случай наказващият орган отбелязва тези обстоятелства на наказателното постановление и същото се счита връчено от деня на отбелязването.

Предвидената възможност за връчване представлява санкция срещу недобросъвестното поведение на нарушителя, който е променил адреса си и не е изпълнил задължението си да заяви новия си адрес. За да се приложи тази разпоредба обаче, следва да са установени кумулативно предвидените предпоставки: нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и едновременно с това новият му адрес да не е известен, като съгласно трайната съдебна практика приложимостта на чл. 58 ал. 2 ЗАНН не се обуславя от инцидентно ненамиране на жалбоподателя на адреса, а от положителното установяване, че същият е променил трайно местопребиваването си.

В случая в АУАН е посочен адрес на жалбоподателя гр. Т., общ. С., ул.

„А.С.“ № 57. След издаване на атакуваното наказателно постановление на 23.03.2023 г. същото е изпратено за връчване чрез Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С. на посочения в АУАН адрес. На този адрес наказателното постановление не е било връчено, като резултатите от посещението на адреса са обективирани в докладна записка, в която е посочено, че адресът е посетен от младши инспектор при РУ – Т. на 23.04.2023 г. На адреса е установена майката на жалбоподателя, която е посочила, че не поддържа връзка със сина си, знае, че се намира на територията на град София, но не може да посочи адрес и телефон за връзка.

Към докладната е приложено и саморъчно сведение от Виолетка В.а – майка на жалбоподателя. В докладната записка е отразено, че е направена справка „Граничен контрол“, от която е установено, че жалбоподателят няма регистрирано напускане на страната. Наказателното постановление е изпратено за връчване по настоящ адрес на жалбоподателя – гр. София, ул.

„ххххххххх“ № 26 чрез 06 РУ – СДВР. Наказателното постановление не е било връчено и на този адрес, като за резултатите от посещението на адреса е изготвена докладна записка от младши полицейски инспектор при 06 РУ – СДВР, в която е посочено, че адресът е посетен на 24.07.2023 г., на мястото 2 жалбоподателят не е бил установен, разговаряно е със собственика на имота, която е посочила, че В. не живее на адреса. Предвид горното наказващият орган е приел, че наказателното постановление е връчено на 24.07.2023 г. на основание чл. 58 ал. 2 ЗАНН и е влязло в сила с изтичане на срока за обжалването му – на 07.08.2023 г.

От приложеното към жалбата удостоверение, издадено от Началника на Затвора – София, се установява, че за периода от 08.04.2023 г. до 18.08.2023 г. жалбоподателят М. В. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца. Предвид горното съдът намира, че наказващият орган неправилно е приел наказателното постановление за връчено по реда на чл. 58 ал. 2 ЗАНН. Налице са категорични доказателства, че жалбоподателят не е бил намерен на известните адреси (а и към датите, когато адресите са били посетени в опит да бъде връчено наказателното постановление, В. се е намирал в затвора – гр. София), но не е налице втората, предвидена в разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАНН предпоставка – жалбоподателят да е променил адреса си и местонахождението му да не е известно. Видно от обсъдените докладни записки, в опит да му връчат наказателното постановление органите на МВР са извършили служебни справки в АИС „Граничен контрол“ и АИС – БДС. По идентичен начин органите на МВР са могли да извършат проверка дали жалбоподателят не се задържа в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, при което биха установили, че той се намира в затвора – гр. София по изтърпяване на наложено му наказание. Ето защо съдът прие, че наказващият орган неправилно е приложил чл. 58 ал. 2 ЗАНН, поради което и предвид липсата на редовно връчване, жалбата срещу наказателното постановление следва да се счете за допустима и да бъде разгледана по същество.

Единствено за пълнота съдът ще посочи, че подадената жалба срещу наказателното постановление не следва да се счита и като молба за възстановяване на срок по чл. 186 ал. 2 НПК, тъй като може да се иска възстановяване на срок, който е бил пропуснат, т.е. същият е започнал да тече, но поради уважителни причини – такива, които са настъпили за страната след постановяването на акта, подлежащ на обжалване, и които обективно, извън волята й, са препятствали възможността й да го атакува в предвидения от закона срок, независимо че са отпаднали в един по-късен момент, в който този срок е изтекъл, е бил пропуснат. В настоящия случай и доколкото съдът приема, че липсва редовно връчване на наказателното постановление, то срокът за обжалването му не е започнал да тече и не е бил пропуснат.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят М. В. В. бил правоспособен водач на ППС с 3 категории "В", "М" и "АМ", като от ОДМВР - С. му било издадено СУМПС № хххххххххххх, издадено на 11.09.2018 г., валидно до 11.06.2022 г. На 02.09.2020 г. жалбоподателят М. В. депозирал декларация вх. № 2895/02.09.2020 г. в 03 РУ - СДВР, в която посочил, че на 02.09.2020 г. е установил липсата на портфейла си, в който съхранявал личната си карта, СУМПС № хххххххххххх, издадено на 11.09.2018 г. от ОДМВР - С. и парична сума. Въз основа на подадената декларация СУМПС № хххххххххххх, издадено на 11.09.2018 г. от ОДМВР - С., било обявено за невалидно.

На 26.01.2022 г. жалбоподателят подал в ОДМВР - С. документи за подновяване на СУМПС, като представил карта за медицински преглед. На 01.02.2022 г. от ОДМВР - С. на жалбоподателя В. било издадено СУМПС № ххххххххххх, валидно до 01.02.2032 г.

На 28.02.2023 г. в 14:39 часа жалбоподателят М. В. управлявал лек автомобил марка "БМВ", модел "316", с рег. № ххххххххххх, собственост на В.С., на територията на град София, по бул. "Сливница" с посока на движение от ул. "Г. С. Раковски" към бул. "Васил Левски". Жалбоподателят М. В. не носел в себе си издаденото му СУМПС № ххххххххххх, издадено на 01.02.2022 г. от ОДМВР - С., валидно до 01.02.2032 г. До № 206 на бул.

"Сливница" жалбоподателят В. бил спрян за извършване на проверка от служители на СДВР - Г. К. - старши полицай в сектор 04 "Охрана на обществения ред и оперативни обекти" при СДВР и свидетеля К. П.. При извършената му проверка жалбоподателят не представил СУМПС, а единствено доказателства, че е подал заявление за издаване на ново СУМПС, като заявил на служителите на СДВР, че все още не е получил същото.

Полицейските служители извършили справка в автоматизираната информационна система на "Пътна полиция" и установили, че издаденото на жалбоподателя СУМПС № хххххххххххх, издадено на 11.09.2018 г. от ОДМВР - С., било обявено за невалидно.

Предвид горното на 28.02.2023 г. Г. К. - старши полицай в сектор 04 "Охрана на обществения ред и оперативни обекти" при СДВР съставил АУАН серия G A № 814430/28.02.2023 г., в който посочил, че жалбоподателят не представя СУМПС, че издаденото му СУМПС № хххххххххххх е обявено за невалидно (изгубено или откраднато) от 03 РУ - СДВР на 02.09.2022 г., и с който повдигнал против жалбоподателя административнонаказателно обвинение затова, че управлява МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено - нарушение на чл.

150а ал. 1 ЗДвП. Актът за установяване на нарушението бил съставен в присъствието на свидетеля К. П. и на жалбоподателя М. В., бил предявен на последния за запознаване и му била връчен екземпляр от акта. При съставяне на акта за установяване на нарушението жалбоподателят посочил, че няма възражения. Не направил такива и в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на съставения АУАН на 23.03.2023 г. Д.Д. - началник сектор в ОПП - СДВР, издала обжалваното наказателно постановление № 234 4332-004547/23.03.2023 г., с което на основание чл. 177 ал. 1 т. 2 ЗДвП наложила на жалбоподателя М. В. административно наказание "глоба" в размер на 300,00 /триста/ лева за нарушение на чл. 150а ал. 1 ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля К. П., както и писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - декларация вх. № 2895/02.09.2020 г., депозирана в 03 РУ - СДВР, справка - картон на водача, АУАН серия G A № 814430/28.02.2023 г., наказателно постановление № 234332-004547/23.03.2023 г., удостоверение № 294/2023 г./18.08.2023 г., издадено от Началник на Затвора - София, докладна записка от мл. полицейски инспектор при 06 РУ - СДВР, сведение от Виолетка В.а от 23.04.2023 г., докладна записка от мл. инспектор при РУ - Т. към ОДМВР С., писмо от началник на 03 сектор "Административно обслужване" при ОПП - СДВР до Началника на сектор "Охранителна полиция" при 06 РУ - СДВР рег. № 4332р-22163/20.07.2023 г., писмо от началник на 03 сектор "Административно обслужване" при ОПП - СДВР до Началника на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - С. рег. № 4332р-22163/30.03.2023 г., заповед № 8121к-13318/23.10.2019 г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, копие на СУМПС № ххххххххххх, издадено на 01.02.2022 г. от ОДМВР - С..