Решение № 3004 от 27.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3004 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Й Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от Н.Й Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20221110134303 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството.

Ответниците Р. К. Б. и Н. К. Й. оспорват предявените искове. Не оспорват факта, че са наследници на Р. А., но твърдят, че много години преди смъртта си наследодателят е дарил процесния имот на Й. Н. Й.. Оспорват да е налице забава в плащането. Правят възражение за изтекла погасителна давност.

Ответникът Й. Н. Й. оспорва предявените искове по основание. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава. Не оспорва количеството и цената на претендираната топлинна енергия, но възразява, че част от задълженията са погасени по давност.

1

Третото лице помагач на страната на ищеца взима становище за основателност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

Предявеният иск е за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия и такси дялово разпределение.

Следва да се установи възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества и задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г. / потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл. 150, ал.

1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобР. от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).

В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

С договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ Р. Й. А. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот апартамент 102, находящ се в гр. С.. с абонатен № ... След смъртта на Р. Й. А., видно от представеното удостовеР.е, нейни наследници по закон са синът й – Й. Н. Й., както и двамата й внуци по силата на правото на заместване – Р. К. Б. и Н. К. Й.. В същото време от представения нотариален акт за даР.е на недвижим имот се установява, че на 02.07.1987 г. Р. А. и съпругът й – Н. А. са дарили собствеността върху процесния имот на ответника Й. Й., поради което следва да се приеме, че същият е единствен собственик на имота и исковете срещу другите ответници следва да се отхвърлят поради липса на 2 облигационна връзка с ищцовото дружество по повод на процесния апартамент.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – е. собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - е. собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - е. собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - е. собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на "Т. С." ЕООД, съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици и сключения въз основа на тях договор от 2002 г. с топлинния счетоводител.

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, поради което съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между ищеца и ответника Й. Й. по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества за топлоснабден имот – апартамент 102, находящ се в гр. С.. с абонатен № .., съответно задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за извършваната услуга за дялово разпределение за предявения размер от 8,91 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № ../06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – е. собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

Направеното в срок правопогасяващо възражение на ответниците за погасяване на претенциите по давност е частично основателно.

Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011 г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са 3 налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условя падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. "в" ЗЗД. В Общите условия, действащи през исковия период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45 –дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.

114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни – както вече бе отбелязано според общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. за погасени по давност следва да се считат всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата подаване на исковата молба/заявлението – 28.06.2019 г., като се отчете обаче, че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /, т.е. преди 21.04.2019 г., или вземането за доставена ТЕ до 28.02.2019 г., като непогасено по давност в случая е вземането за доставена ТЕ за периода 01.03.2019 г. - 31.04.2020 г., което е на стойност 842,02 лв. Предвид така установеното и с оглед претендираните от ответника Й. Й. 2/4 от дълга, искът срещу него следва да се уважи до размера 421,01 лв.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи наличието на главен дълг. По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с оглед на което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна. Към исковия период приложение намират Общите условия на ищеца от 12.07.2016 г. В чл. 32, ал. 3 от същите е посочено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.

3 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от ОУ е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно 4 дължимите суми настъпва в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят /съгласно чл. 33, ал. 1/, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ за потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, т. е. ответниците не дължат мораторна лихва върху задълженията по месечните /прогнозни/ фактури, а само за задължението по общите /изравнителни/ фактури. Тези фактури обаче се издават в края на юли месец /31. 07/, а 45 - дневният срок след края на отчетния период /последният изтича на последното число на месец април на съответната година/ изтича на 14. 06., т. е. средата на юни месец на съответната година. Или с други думи задължението за заплащане на стойността на реално потребената топлинна енергия в ОУ от 2016 г. е регламентирано като срочно, но срокът, който кани, изтича преди изравнителното вземане на топлофикационното дружество по общата фактура да е възникнало, както по основание, така и по размер. Няма как длъжникът по едно задължение да изпадне в забава преди за него да е ясно, какво дължи и това да влече неблагоприятните последици от забавата за него. Ето защо посочените разпоредби на общите условия от 2016 г. следва да се тълкуват в смисъл, че длъжникът изпада в забава с изтичане на 45 дневният срок от издаването на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки, или от 15.09 на съответната година.