Решение № 1752 от 13.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 13796/2024
- Вид
- Решение № 1752
- Подписан
- 13.05.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 72 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал. 1, т. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 72, ал.2, т. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 74, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 354а · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 3 или 5 · Наказателен кодекс
- чл. 354а, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл.207 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1752 гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20241110213796 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72 от ЗМВР.
Предмет на оспорване в настоящето производство е заповед за задържане на лице № 228зз1173/08.09.2024 г. за задържане на жалбоподателя А. Н. Н., съставена от ответника М.
Г. Ц. на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ, СДВР.
В подадената от адв. К. М. жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на заповедта за задържане и се моли за нейната отмяна. Твърди се, че задържането не е преследвало легитимна цел и докато е бил задържан, с жалбоподателя не са извършвани никакви процесуално-следствени действия. Допълнено е, че жалбоподателят не е привлечен към наказателна отговорност по образуваното ДП.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Представлява се от своя упълномощен процесуален представител адв. М., който поддържа жалбата. В пледоарията си адв. М. моли за отмяна на заповедта за задържане като незаконосъобразна, поради малозначителност на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК. Изтъква, че по време на задържането му не са извършвани никакви действия с участието на жалбоподателя. Излага съображения за отмяна на заповедта в писмени бележки, където моли и за присъждане на заплатените разноски за адвокатска защита.
Ответникът по делото - М. Г. Ц. на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ, СДВР, не се явява и не изпраща роцесуален представител. От юрисконсулт Г са депозирани писмени бележки с молба за потвърждаване на заповедта.
След като се запозна с оспорената заповед за задържане и материалите по делото, 1
Съдът намира следното от фактическа страна:
Около 22:00 ч. на 08.09.2024 г., ответникът по делото М. Ц. и негов колеги от сектор „Охранителна полиция“ към 08 РУ, СДВР изпълнявали служебните си задължения в района на гр. София. Двамата били изпратени на сигнал за скандал в района на бл. 22 на бул. Гоце Делчев. Като пристигнали на мястото двамата видели двама мъже (жалбоподателят Н. и СС) да стоят наблизо. При установяване на самоличността им и след служебна справка, полицейските служители установили, че жалбоподателят е осъждан за разпространение на наркотични вещества. Докато разговаряли с жалбоподателя Н. за пререканията с подалата сигнала жена, полицейските служители забелязали на около метър от двамата мъже захвърлен полиетиленов плик, съдържащ бяло прахообразно вещество. И Н. и С отрекли да е техен. На място била извикана дежурна огледна група от 04 РУ СДВР, която извършила оглед на местопроизшествието и иззела полиетиленовия плик, с което първо действие по разследването било образувано и ДП № 1930/2024 г. по описа на 04 РУ. Н. и С били задържани по ЗМВР в 22:20 часа и отведени в сградата на 04 РУ СДВР.
В сградата на 04 РУ СДВР ответникът М. Ц. на длъжност „старши полицай“ в група „ООР“, сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ, СДВР издал заповед за задържане на А.
Н. с рег. № 228зз1173/08.09.2024 г. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР с посочено фактическо основание за задържането „във връзка с чл. 354а от НК – притежание на НВ“.
Жалбоподателят подписал връчената му заповед.
В последствие в служебно помещение на 04 РУ СДВР бил извършен обиск на Н. и С по реда на НПК и от жалбоподателя били иззети мобилен телефон и електронна везна.
Обискът му бил извършен от 23:55 часа до 00:15 часа на 09.09.2024 г. А на следващия ден, за времето от 12:55 до 13:15 часа и от 13:40 до 13:55 часа жалбоподателят бил отведен до ползвани от него имоти, където в негово присъствие било извършено претърсване и изземване, без да се открият относими вещи. На 09.09.2024 г. докато бил задържан, жалбоподателят отказал да дава обяснения по случая, включително и в разпита му като свидетел, приключил в 18:15 часа.
Междувременно по делото като свидетели били разпитани полицейските служители, включително и ответника Ц., поемните лица, приятелката на жалбоподателя и СС /който в разпита си споделил, че е видял А. Н. да хвърля полиетиленовото пликче на земята в близост до пейката, на която седели и изказал съмнение, че това са наркотични вещества – амфетамини, които жалбоподателят ползвал/. Според изготвена на 09.09.2024 г. експертна справка, иззетото бяло вещество представлява амфетамин в 2 обекта с общо тегло 3.50 грама. Жалбоподателят бил освободен на 09.09.2024 г. в 18:15 часа, незабавно след приключване на разпита му като свидетел по ДП.
Към датата на провеждане на съдебното заседание по настоящето дело, не е била изготвена назначената ФХЕ на наркотичното вещество по ДП и жалбоподателят не е бил привлечен към наказателна отговорност.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК -заповед за задържане на лице, протокол за личен обиск, удостоверение от отдел "Човешки ресурси" – СДВР; както и преди всичко материалите по ДП № 1930/2024 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 39596/2024 г. на СРП и др.
2
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От материалите по ДП, всички изготвени по време на задържането на Н. се установява причината за неговото задържане, свързана с подозрението, че именно той е изхвърлил свивката, съдържаща вероятно наркотично вещество. От същите материали се установява и неоснователността на твърдението на адв. М., че по време на задържането му не са извършвани процесуално-следствени действия с жалбоподателя.
Напротив – първоначално му е бил извършен обиск по реда на НПК, а след настъпване на следващия ден и при спазване на правилата на НПК са били извършени претърсвания на два ползвани от него имота, отново в негово присъствие, като накрая Н. е разпитан и като свидетел. А през останалото време са извършени множество други действия по ДП, макар и без участието на задържания.
На 12.09.2024 г. в СРС била подадена жалбата срещу заповедта за задържане на Н. от адв. М., като делото е образувано след предоставяне на административната преписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
149, ал. 1 АПК срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
По същество, същата е неоснователна.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган, съдът следва да провери съществуването на петте основания за законосъобразност на оспорения административен акт - наличие на компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на съответните административно-производствени правила при издаване на акта; спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми на порока - и нищожен.
Съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, а именно полицейски орган в сектор „Охранителна полиция“ към 04 РУ, СДВР, в рамките на неговата материална, темпорална и териториална компетентност, което се установява от представеното удостоверение от СДВР.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и е подписана от лицето, посочено за неин автор, както и от задържания. Видно от заповедта, задържането на Н. е продължило от 22:20 часа на 08.09.2024 г. до 18:15 часа на 09.09.2024 г., което е в рамките на максималния срок по ЗМВР.
Съдът също така намира, че заповедта за задържане на лице съдържа всички законови реквизити, като в нея е посочено правното основание за нейното издаване, а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Заповедта съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като при издаването й е спазена и разпоредбата на чл. 72, ал.2, т. 2 ЗМВР, изискващ посочване на фактическото основание за задържане на жалбоподателя Н..
Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са извършили престъпление. В заповедта е посочена правната квалификация на евентуално извършеното престъпление „чл. 354а от НК“/, а като 3 описание на фактическото основание за задържането е посочено „притежание на Н.В.“.
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която има за цел да прекрати противоправното деяние или да съдейства за разкриването на престъпление, вероятно извършено от лицето. При налагането й административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Заповедите, постановени по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са актове, за постановяването на които е достатъчно да има данни за поведение на лице, което да осъществява на пръв поглед признаците на престъпление.
Действително, с оглед спецификите при издаване на заповеди за задържане на лица в условията на незабавност, не може да се очаква или изисква посочване на всички признаци на евентуално престъпно деяние, както например в постановлението за привличане към наказателна отговорност или обвинителния акт. Действително, поради бланкетния характер на заповедта за задържане и условията на незабавност, в които се съставя, не може да се очаква в нея да се изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито изисквания поставя наказателния процес. Достатъчно е да се установи, че в случая са били събрани данни, че лицето е извършило престъпление, като същото бъде описано със своите основни характеристики. Понятията „данни за извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла на чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при издаване на заповед за задържане на лице не поставя изискване вината му да е несъмнено доказана по предвидения в НПК ред. Стандартът относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и абстрактно. Именно поради това е необходимо в заповедта за задържане да се посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.
В случая, съдът намира, че описаното в заповедта за задържане от фактическа и правна страна е достатъчно за осигуряване на правото на задържания да разбере каква е причината за задържането му, а именно подозрение за извършено престъпление по чл. 354а от НК, свързано с притежание на наркотични вещества. Съдът счита, че използването на съкращението Н.В. и посочения текст от НК не е довело до неяснота за задържания, като отчете, че скоро преди деянието Н. е бил осъден именно за престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК – разпространение на амфетамини.
Освен това, съдът намира и че фактически доводи за основанието за задържане на лицето могат да бъдат изведени и от документите по ДП, които са съставени в присъствие на жалбоподателя, а именно протоколите за неговия обиск, за претърсване и изземване от обитавани от него имоти, както и протокола за неговия разпитДоколкото жалбоподателят е присъствал на намирането на полиетиленовото пликче близо до него и лично е заявил пред полицейските служители, че то не е негово, той очевидно е имал и информацията за конкретния предмет на разследваното престъпление. А с оглед липсата на информация какво конкретно вещество се съдържа в свивката, не е било възможно в заповедта да се посочи вида на наркотичното вещество, но заради вида и начин на опаковане на същото е съществувало основателно подозрение, че това е именно наркотично вещество.