Решение № 139 от 20.10.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Варна, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора В. Ч. С. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20263000600352 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.

Образувано по искане на осъдения Е. Ш. Ф., чрез неговия процесуален представител-адв.Ж. В. ВАК за възобновяване на производството по НОХД №99/2026г. по описа на Районен съд-Дулово и отмяна на определението, с което е одобрено споразумение, по силата на което се отнема в полза на държавата ½ ид.ч. от л.а., негова собственост, придобит в режим на СИО, като Е. Ф. приема да заплати равностойността на останалата ½ ид.ч.- собственост на неговата съпруга, в размер на 2140,00евро.

Осъденият оспорва законосъобразността на постановеното определение в частта, досежно имуществената санкция. В жалбата са изложени подробни аргументи в подкрепа на твърдението, че постановеното определение противоречи на принципа за пропорционалност между тежестта на извършеното престъпление и наложената наказателна репресия, съгласно Хартата. Твърди се, че по този начин са засегнати правата на съпругата, която не е страна в наказателното производство. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на определението в частта досежно отнемане на МПС и определяне като имуществена последица пълната 1 стойност на автомобила, или алтернативно- връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Направено е искане за спиране изпълнението на определението до произнасяне на съда, по което съдът се е произнесъл с акта за насрочване на делото.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция осъденото лице редовно уведомен за датата на съдебно заседание се явява лично и се представлява от упълномощен защитник-адв.В.. Искането се поддържа на изложените основания.

Представителят на апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането, като предлага същото да не бъде уважено.

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на осъденото лице, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура, осъденото лице и неговия защитник и провери материалите по делото, направи следните констатации:

Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е подадено от легитимно лице и в изискуемия от чл.421,ал.3 от НПКшестмесечен срок, считано от деня на влизане в сила на определението.

Същото има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл.419,ал.1 и чл.422,ал.1,т.5 от НПК - определение, което не подлежи на проверка по касационен ред.

Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.

С определение №23 от 04.05.2026г. по НОХД№99/2026г. Районен съд– Дулово е одобрил споразумение, по силата на което на подс.Е. Ш. Ф. е било наложено наказание по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК от осем месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години и кумулативно наказание „глоба“, в размер на 255,64евро, като същия е лишен от право за управлява МПС за срок от 19 месеца, на осн. чл.37,т.7 от НК за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. Със същото определение съдът е отнел в полза на държавата ½ ид.ч. от л.а., негова собственост, придобит в режим на СИО, като Е. Ф. е приел да заплати равностойността на останалата ½ ид.ч.- собственост на неговата съпруга, в размер на 2140,00евро.

С разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК е въведено задължение за съда, в случаите на чл.343б,ал.1-4 от НК да отнеме в полза на Държавата на моторното превозно средство, собственост на дееца, послужило за извършване на престъплението, а когато дееца не е собственикравностойността му. Имуществената санкция по чл.343б,ал.5 от НК се налага при извършено престъпление и има за цел да санкционира извършителя за извършеното от него деяние.

2

По отношение съответствието на нормата с конституцията има произнасяне на КС с Решение №8 от 17.07.2025г., а досежно приложението на РР 2005/212- Решение на СЕС от 10.09.2026г. с което се приема, че нормата на чл.343б,ал.5 от НК не попада в материалния обхват на Рамковото решение, а от тук и конфискацията на превозното средство във връзка с наказването на такова престъпление не се урежда от правото на Съюза, респ. Хартата не намира приложение.

Престъплението по чл.343б от НК е типично формално, или безрезултатно. То е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, като не е необходимо настъпване на общественоопасни последици. Освен това законодателят в разпоредба на чл.343б,ал.5 от НК е предвидил, че в случаите по ал.1 – 4 съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик– да присъди равностойността му.

В настоящия случай е установено по категоричен начин, че и двете условия са изпълнени, тъй като реално МПС не е изключителна собственост на осъдения, както и че същото е "послужило" за извършване на умишлено престъпление, а именно такова по чл.343б,ал.1 от НК, за което Ф. е признат за виновен по силата на одобреното от съда споразумение с определение №23 от 04.05.2026г.по НОХД№99/2026г.на Районен съд–Дулово, по силата на което на подс.Е. Ш. Ф. е било наложено наказание по реда на чл.55,ал.1,т.1 от НК от осем месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за срок от три години и кумулативно наказание „глоба“, в размер на 255,64евро, като същия е лишен от право за управлява МПС за срок от 19 месеца, на осн. чл.37,т.7 от НК за извършено престъпление по чл.343б,ал.1 от НК. Със същото определение съдът е отнел в полза на държавата ½ ид.ч. от л.а., негова собственост, придобит в режим на СИО, като Е. Ф. е приел да заплати равностойността на останалата ½ ид.ч.- собственост на неговата съпруга, в размер на 2140,00евро.

Настоящият състав счита, че определението в частта досежно имуществената санкция е незаконосъобразно.

Моторното превозно средство, полужило за извършване на престъплението, не е изключителна собственост на осъдения, а СИО, като не е установен вписан режим на имуществени отношения между съпрузите, установено по делото/договор за продажба и удостоверение за сключен брак/.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, стойността на управляваното МПС е 4280,00евро. Тъй като се касае за бездялова собственост, при отнемане на ½ от л.а. би се нарушила нейната цялост, респ. ще се накърнят правата на другия съсобственик, доколкото същия не би могъл да се конституира като страна в процеса и да участва в производството, в 3 което се решава въпроса за отнемането на автомобила, като на практика е лишен от възможността да защити собствеността си. Отнемането на 1/2 от л.а. ще засегне правата и имуществената сфера на трето лице, което не е извършило престъпление, но отговаря имуществено за извършено от другиго престъпно деяние. На практика съсобственика ще бъде лишен от правото да ползва вещта по предназначение, като по този начин имуществено ще отговоря за деяние, което не е осъществил.

Ето защо настоящия състав намира, че при липса на законова възможност да се отнеме целия автомобил в хипотезата, когато не е изключителна собственост на виновното лице, то следва да се присъди неговата равностойност.

По изложените съображения настоящия състав намира, че първоинстанционния съд не е приложил правилно закона и са налице основания за възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

Тук следва да се обърне внимание на първоинстанционния съд за процедурата при произнасяне по чл.343б,ал.5 от НК.

Съгласно разпоредбата на чл.383,ал.2 от НПК, след като одобри постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, съдът се произнася по прилагането на чл.53 от НК по реда на чл.306,ал.1,т.1 от НПК.

Наред с това, нормата на чл.381,ал.5,т.1-6 от НПК урежда изрично и изчерпателно въпросите, по които страните задължително следва да постигнат съгласие в споразумението за решаване на делото, но сред тези въпроси не попада приложението на чл.343б,ал.5 от НК, респективно чл.53 от НК. Според текста на чл.306,ал.1,т.1 от НПК, към който препраща чл.383,ал2 от НПК, съдът може да се произнесе с определение по въпроса за прилагането на чл.53 от НК и това определение подлежи на обжалване и протестиране по реда на Глава XXI от НПК, според изричното предвиждане на чл.306,ал.3 от НПК. За разлика от него, определението на съда, с което се одобрява постигнато между страните в наказателния процес споразумение за решаване на делото е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране, съгласно изричната разпоредба на чл.382,ал.9 от НПК.

По своята правна природа следва да се отбележи, че предвидената санкция в нормата на чл.343б,ал.5 от НК не е наказание. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че отнемането по цитирания текст се прилага независимо и отделно от наказателната отговорност, въпреки че това винаги се осъществява само при извършено престъпление. Ето защо, същата не е подчинена на правилата за индивидуализация на наказанието и не е съобразена с тежестта на извършеното деяние. В този смисъл посочената 4 норма е едно своеобразно продължение на нормата на чл.53 от НК, макар да се различава и от него. Мерките по чл.53 от НК са със санкционни последици, които също се налагат независимо от наказателната отговорност, но имат други предпоставки и цел. Макар да имат санкционен характер, водещ е техния превантивен ефект- да се отнеме възможността за извършване на нови престъпления, или да се извлича облага от престъплението. Те са своеобразен отговор на държавата с елемент на държавна принуда при регулиране на определени обществени отношения.

Ето защо включването на санкционните мерки по чл.53 от НК в споразумението по реда на глава 29 от НПК е недопустимо, тъй като приложението им е ограничено до очертани в закона конкретни хипотези, разпоредбата на чл.53 от НК е императивна и приложението й не може да зависи от съгласието на страните по споразумението, а е поставено изцяло в правомощията на решаващия съд.

Допуснатото нарушение е съществено, тъй като се засягат основни принципи в наказателния процес и правото на защита, лишаване от инстанционен контрол на заинтересованите страни, които могат да обжалват акта. РС-Дулово е нарушил чл.381,ал.5, чл.383,ал.2 от НПК и чл.343б,ал.5 вр. чл.53 от НК при одобряване на споразумението, в частта относно произнасянето по чл.343б,ал.5 вр. чл.53 от НК с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът е разполагал с процесуалната възможност да предложи промени в споразумението, съобразно нормата чл.382,ал.5 от НПК и да открие процедура по чл.306,ал.1,т.1 от НПК по отношение отнемането в полза на държавата на моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението, като по този да преодолее нарушението на материалния закон.

В конкретния случай в частта относно приложение разпоредбата на чл.343б,ал.5 от НК, атакуваният съдебен акт действително не отговаря на изискванията на закона, противоречи на съдебната практика и обуславя претендираните от молителя нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 от НПК, което налага частична отмяна по реда на възобновяване на определението за одобреното споразумение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС –Дулово съобразно изискването на чл.383,ал.2 вр. чл.306,ал.1,т.1 от НПК вр. чл.53 от НК.

Водим от горното и на основание чл.425,ал.1,т.1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

5

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД №99/2026г. по описа на Районен съд-Дулово.

ОТМЕНЯ определение №23 от 04.05.2026г.по НОХД№99/2026г.на Районен съд–Дулово В ЧАСТТА, в която е отнета в полза на държавата 1/2 идеална част от лек автомобил „Ауди“, модел „А5“, с рег.№ СС 9554 АХ, собственост на подсъдимия, придобит в режим на СИО, а Е. Ф. е осъден да заплати в полза на държавата сума, в размер на 2140евро, представляваща равностойността на 1/2 идеална част, собственост на неговата съпруга.