Решение № 806 от 21.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 806 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20221001000463 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба вх. №274502/14.03.2022 година от Община Севлиево против решение № 26116/14.02.2022 г. по т.д.№ 1519/2019 г. по описа на СГС, ТО, VI-11 състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Община Севлиево искове срещу „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД, ЕИК 831914037 и „АРТИС СТУДИО“ ЕООД, ЕИК 201503000 и двамата съдружници в ДЗЗД „ЦЕРБ ЕАД-АРТИС ЕООД“, както следва:

1/срещу „АРТИС СТУДИО“ ЕООД, ЕИК 201503000 за разликата над 3,36 лева с ДДС до предявения размер за сумата от 650.56 лв. с ДДС по фактура 18/ 2018г. , 805.78 лв. с ДДС по фактура 23/ 2018г., 3.57 лв. с ДДС разлика между актувани и изпълнени СМР, за разликата над 0,11 лева до размера от 44.21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. до 02.08.2019г.

2/ срещу „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД, ЕИК

831914037 за разликата над 69,65 лева до предявения размер от 12 360.57 лв.

1 с ДДС по фактура № 18/ 2018г. , 15 309.74 лв. с ДДС по фактура 23/ 2018г., 69.65 лв. с ДДС разлика между актувани и изпълнени СМР, за разликата над 2,11 лева до предявения размер от 839, 97 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 16.04.19г. – 02.08.19г. , както и в частта, с която е осъдено да заплати разноски на „АРТИС СТУДИО“ ЕООД в размер на 129,67 лева, а на „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД разноски в размер на 2445,30 лева.

Твърди се в жалбата, че решението е неправилно, тъй като съдът първо не е преценил правилно доказателствата по делото като е следвало да съобрази приетото заключение на инж.Ц. от което се установява, че извършените дейности биха били необходими като съпътствуващи ако е спазено изискването за 60% енергийни спестявания, но събраните писмени доказателства сочат, че е достигнат по-нисък процент енергийна ефективност.

На второ място, съдът не е тълкувал правилно договора като е следвало да тълкува разпоредбата на чл.5, ал.5 от договора във връзка с разпоредбата на чл.11в, ал.3 от договора, съгласно която всички санкции, наложени от общински или държавни органи във връзка с осъществените СМР по този договор са за сметка на изпълнителя. След като Община Севлиево е санкционирана и не е извършвано верифициране на разходите, същите следва да останат за сметка на изпълнителя. Претендира се отмяна на решението и постановяване на решение по съществото на спора, с което исковата претенция да бъде уважена, както и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Против жалбата е подаден писмен отговор от „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД, ЕИК 831914037 и „АРТИС СТУДИО“ ЕООД, ЕИК 201503000 и двамата съдружници в ДЗЗД „ЦЕРБ ЕАД-АРТИС ЕООД“, в който се моли решението в тази му част да бъде потвърдено.

Твърдят, че правилно, съдът е приел, че се установява безспорно че сградите постигат енергийна ефективност, както и, че дейностите, за които е отказано верифициране са такива, които са заложени в договора и са необходими за да се извърши пълно изпълнение на възложените СМР, както и, че такива дейности подлежат на компенсиране от безвъзмездната помощ само ако за обекта се постигне над 60% енергийна ефективност след извършване на възложените СМР. Експертизите показват, че са постигнати над 70% енергийна ефективност, при което не е отпаднало основанието за получаване 2 на възнаграждението по договора, който е такъв за изработка и съобразно който в чл.6 вр. с чл.32 стойността на разходите следва да се поеме от ищеца.

Обстоятелството, че разходите не са верифицирани не означава, че не са извършени, а само, че са недопсутими до финансиране със средства от тази програма и следва да се поемат от бенефициента.Моли да се приеме клаузата на чл.5, ал.5 за нищожна, както и да не се тълкува верифицирането като санкция.Моли да се присъдят направените разноски.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба от 06.08.2019 година ищецът Община Севлиево излага, че на 19.05.2017 година е сключил договор с ДЗЗД „ЦЕРБ“ ЕАДАРТИС“ ЕООД за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Инженеринг-проектиране, СМР и авторски надзор във връзка с реализацията на проект „Прилагане на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради в гр.Севлиево“. Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.5 от текста на договора дружеството-изпълнител се е задължило, в случай, че управляващият орган не верифицира платените от възложителя разходи, констатирани като неправомерно изплатени суми, да възстанови съответните дължими суми в срок от 5/пет/работни дни от получаване на искане за това.

Съгласно ал.6 на същия член, в случай, че изпълнителят не възстанови изисканите суми в упоменатия срок възложителят има право на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за забава.

На дата 27.03.2019 година Община Севлиево е получила решение РД02036-416/27.03.2019 година на управляващия орган на оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020“, с което се отказва на Община Севлиево верифициране на сумата от 29199,97 лева, от които сумата 13011,13 лева по фактура 18/21.02.2018 година като недопустим разход, както и сумата от 16115,52 лева неверифицирана сума по фактура 23/02.02.2018 година като недопустим разход, както и сумата от 73,32 лева –сума по фактура 18/21.02.2018 година, представляваща установена разлика между актуваните и реално изпълнените разходи. На основание чл.5 и чл.6 от сключения договор Община Севлиево е изпратила покана за доброволно плащане, с което е дала срок на изпълнителя да възстанови на Община Севлиево сумата от 29 199,97 лева, като видно от обратната разписка за връчване поканата е получена от представител на дружеството на 08.04.2019 година. Моли съда да 3 постанови решение, с което осъди „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД и „АРТИС СТУДИО“ ЕООД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „ЦЕРБ ЕАД-АРТИС ЕООД“, както следва: „АРТИС СТУДИО“ ЕООД да заплати разликата над 3,36 лева с ДДС до предявения размер за сумата от 650.56 лв. с ДДС по фактура 18/ 2018г. , 805.78 лв. с ДДС по фактура 23/ 2018г., 3.57 лв. с ДДС разлика между актувани и изпълнени СМР, за разликата над 0,11 лева до размера от 44.21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 16.04.2019г. до 02.08.2019г, а „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД, за разликата над 69,65 лева до предявения размер от 12 360.57 лв. с ДДС по фактура № 18/ 2018г. , 15 309.74 лв. с ДДС по фактура 23/ 2018г., 69.65 лв. с ДДС разлика между актувани и изпълнени СМР, за разликата над 2,11 лева до предявения размер от 839, 97 лева, представляващо обезщетение за забава за периода 16.04.19г. – 02.08.19г.

Претендира се и обезщетение за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Ответниците „ЦЕНТРАЛНА ЕНЕРГОРЕМОНТНА БАЗА“ ЕАД и

„АРТИС СТУДИО“ ЕООД са подали писмен отговор, в срока по чл.131 ГПК, в който оспорват предявените искове като твърдят, че ищецът претендира връщане на парични суми, които не са констатирани като неправомерно платени. Възложителят не може едностранно да определя такива суми, а същите следва да са признати от съдебен орган при противоречие с договора или закона. Обстоятелството, че УО е отказал да верифицира разходите не означава, че същите са неправомерни, а само че са недопустими за финансиране от европейската програма и следва да бъдат финансирани със собствени средства. Задължено за заплащането им се явява Община Севлиево като възложител по договора за обществена поръчка за изпълнение на СМР и при общите правила на договора за изработка по ЗЗД. Ответниците твърдят, че са изпълнили качествено и в срок и в съответствие с договореното възложените им СМР, поради което не е налице основание същите да бъдат задължени да заплатят разходите за изпълнението им на Община Севлиево.

Изпълнените СМР са приети и актувани от възложителя, поради което същият дължи заплащането им.

Твърдят, че разпоредбите на чл.5 и чл.6 от договора са нищожни поради противоречие с императивна норма на закона, заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, както и поради липса на основание по 4 следните съображения:

Съгласно параграф 2 от ДР към ЗУСЕСИФ „При предоставяне на финансова подкрепа под формата на възстановима помощ в документите по чл.26, ал.1 се определят и условията, при които тя подлежи на пълно или частично възстановяване от бенефициента. При необходимост от възстановяване на средства бенефициента е този, който по закон дължи възстановяването им“. Касае се за отказ от верифициране на разходи т.е. разходите не са изплатени от управляващият орган, поради което и не подлежат на възстановяване и тъй като не е възникнало задължение за възстановяване липсва и основание да се претендира заплащането им от страна на изпълнителя. Разпоредбата на чл.5, ал.5 от договора противоречи на закона и на чл.266, ал.1 ЗЗД, съгласно която възложителят трябва да заплати на изпълнителя възложената работа и цели постигане на неправомерен резултат-постигане на неоснователно обогатяване на Община Севлиево със стойността на изпълнените СМР, тъй като ако изпълнителят бъде задължен да възстанови получените парични суми по причина, че същите не отговарят на условията по чл.57 ЗУСЕСИФ и са отказани за плащане от европейската програма то изпълнителят ще бъде ощетен със стойността на същите, а Община Севлиево ще се обогати със стойността на същите, тъй като ще получи собствеността върху изпълнените СМР без да е заплатила стойността им. Клаузата на чл.5, ал.5 от договора противоречи и на параграф 2, ал.2 от ДР към ЗУСЕСИФ, тъй като според закона задължен за възстановяването на средствата е възложителят, а не изпълнителят, като тази клауза противоречи и на добрите нрави защото има за пряка и непосредствена последица съществено нарушаване на еквивалентността на престациите на двете страни.

Задължението да заплати недопустимите разходи произтича от ДБФП, по който изпълнителят не е страна, поради което не е налице основание за разместване на имуществените престации по начина, по който е посочено в договора. ДБФП, от който произтича задължението на възложителя за заплащане на непризнати разходи е административен договор, който е изрично волеизявление на ръководителя на управляващия орган за предоставяне на финансова подкрепа със средства на ЕСИФ, по силата, на което и със съгласието на бенефициента се създават за бенефициента права и задължения по изпълнението на одобрения проект. Административният акт не предвижда възможност за поемане на задължения от трето лице, различно от 5 адресата на акта, то и уговарянето на такова задължение в друг договор се явява нищожно поради противоречие със закона. Твърди, че липсва проследимост и е налице несъответствие с посочените разходи за СМР, описани в Решение РД-02-36-416/27.03.2019 година на УО и посочените суми и фактури в исковата молба, а и основанията, посочени в решението /чл.57, ал.1, т.3 ЗУСЕСИФ/ на които УО е отказал да одобри за плащане разходите по решението не са относими към отговорността на изпълнителя. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото разноски.

С допълнителна искова молба от 03.12.2019 година ищецът е посочил, че сумата по фактура 18/2018 година представлява недопустим разход поради факта, че от представените енергийни характеристики на жилищна сграда, находяща се на ул.“Видима“, 14-16-18 е видно, че изпълнените енергоспестяващи мерки не са достигнали енергийно спестяване за сградата в размер на 60%, а тези по фактура 23/02.02.2018 година са недопустим разход поради факта, че от представените енергийни характеристики на жилищна сграда, находяща се на ул.“Равна гора“, бл.2, вх.А и Б е видно, че изпълнените енергоспестяващи мерки не са достигнали енергийно спестяване за сградата в размер на 60%, а сумата от 73,32 лева е поради установена разлика между актуваните и реално изпълнени разходи. Горното се установява от протокол на МРРБ от юли, 2018 година за измерване на реално изпълнение и сертификати за енергийни характеристики на жилищните сгради.