Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 438 от 12.04.2024, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3741/2023
Вид
Решение № 438
Подписан
12.04.2024
В сила
18.09.2026
Състав
Силвия Георгиева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 164, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 77, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.95 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.96, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.25, ал.8 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Плевен, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. Даскалова при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело № 20234430103741 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от В. И. Й., ЕГН **********, от гр. Плевен, чрез адв. Г. Г. от АК-Плевен, с посочено правно основание – чл.422 ГПК, против С. Т. Д., ЕГН ********** от гр.Плевен, обл.Плевен, жк. „***“ №***, вх.***, ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК, че същият дължи на ищеца сумата общо в размер на 6785.21 лева, от която 4 105.32 лева- лихва за забава за период от 30.11.***. до 01.06.2022г. /остатък след плащането от 16.06.2023г./, 1158.44 лева- лихва за забава за период от 01.06.2022г. до 27.09.2022г., 449.69 лева- лихва за забава за период от 27.09.2022г. до 29.11.2022г., 1061 лева - лихва за забава от 29.11.2022г.

/датата на депозиране на заявлението до 28.04.2023г. датата на заплащане на сумата от 19500 лева- част от присъдената главница/, 12.88 лева- лихва за забава от 28.04.2023г. до 05.05.2023г. /датата на изплащане на сумата от 3900 лева- част от присъдената главница/ и 2.63 лева- лихва за период от 05.05.2023г. до 09.05.2023г. /датата на заплащане на сумата от 1900 лева- част 1 от присъдената главница/, считано от дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда – 29.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №***/2022 г. по описа на РС-Плевен, по което е издадена заповед за изпълнение за следните суми: 25295.25 /двадесет и пет хиляди двеста деветдесет и пет лева и двадесет и пет стотинки/леваглавница, сумата от 11437.50 лева- лихва за период от 30.11.***. до 01.06.2022 г. сумата от 1158.44 лева- лихва за период от 01.06.2022г. до 27.09.2022г., сумата от 449.69 лева- лихва за период от 27.09.2022г. до 29.11.2022г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в това число заплатено адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че след подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК, на заявителя е указано с Разпореждане №5766/19.05.2023г. да предяви иск.

В исковата молба се твърди, че ищецът В. Й. е предоставил на ответницата С. Д. като заем сумата в размер на 45000 лева. Сочи се, че за обезпечаване на вземането е учредена договорна ипотека, обективирана в нотариален акт Вх. №***/*** г., Акт №*** том *** дело №***/19г. по описа на Службата по вписванията при Районен съд Плевен, в който изрично е посочено начина на изпълнение в т.ч. и по коя банкова сметка в „Инвестбанк“ АД следва да се преведе заетата сума. Твърди се, че срокът за връщане на заетата сума е уговорен до 30.11.***., а в точка четири от нотариалния акт е уговорена лихва при неплащане в срок- в размер на БЛП на БНБ до пълното издължаване на сумата. Твърди се, че на 01.06.2022г. ответницата е превела по банкова сметка на ищеца сумата в размер на 9954.75 лева, а на 27.09.2022г. сумата в размер на 9750 лева. Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК неизплатената сума възлизала на 25295.25 лева, представляваща главница. Твърди се, че поради неизплащане в срок на предоставената в заем сума ответницата дължи и лихва, както следва:

11437.50 лева за период от 30.11.***. /датата на падежа/ до 01.06.2022г.

/датата на получаване на първата вноска/; 1158.44 лева, начислена върху разликата от предоставената и платена сума на 01.06.2022г. за период от 01.06.2022г. до 27.09.2022 г./датата на получаване на втората вноска/ и 449.69 2 лева начислена върху разликата от остатъка от дължимата сума и платената сума на 27.09.2022г. за период от 27.09.2022г. до 29.11.2022 г. /датата на депозиране на заявлението/.

Сочи се, че предвид издадения изпълнителен лист, по молба на ищеца е образувано изпълнително дело №***/2023г. по описа на *** - гр. Плевен.

Изложени са доводи, че твърденията на ответника в депозираното възражение по 414 ГПК за пълно издължаване на сумите, е неоснователно.

Излагат се доводи, че след издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист /30.11.2022г./ по ч.гр. дело №***/2022г. по описа на PCПлевен, ответникът С. Д. е изплатила следните суми:

На 28.04.2023г. сумата в размер на 19 500 лева; На 05.05.2023г. - сумата в размер на 3900 лева; На 09.05.2023г. сумата в размер на 1900 лева; На 16.06.2023г. сумата в размер на 9204 лева или общо 34504 лева. Ищецът сочи, че със заплащане на сумите от 19500лв., 3900 лева и 1900 лева е напълно погасено вземането за главница. Сочи се, че с последното плащане от 9204 лева са погасени разноски в размер на 1871.82 лева и част от сумата от 11 437.50 лева, лихва за забава за периода от 30.11.***. до 01.06.2022г.

Твърди се, че изплатените суми на 08.09.2020г. в размер на 1900 лева и на 15.04.2021г. в размер на 5000 щатски долара, касаят други отношения между същите страни и нямат никакво отношение към заема от 45000 лева. В подкрепа на това твърдение се сочи, че тези суми /платени на 08.09.2020г. и на 15.04.2021г./ са преведени по съвсем различна банкова сметка в различна банка- „Райфайзенбанк“, а всички останали суми, заплатени във връзка със задължението, касаещо учредената договорна ипотека /заявеното вземане по ч.гр.дело №***/2022г. по описа на PC- Плевен/, са заплащани от длъжника в т.ч. и след 30.11.2022г., именно по посочената в нотариалния акт сметка в „Инвестбанк“ АД, като в основанията за превод наредителят изрично е и посочвал точно индивидуализиращите белези на нотариалния акт- номер, дата и т.н, а като основание за последното плащане е цитиран изходящия номер на поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело, а именно № *** от 05.05.2023г.

Твърди се, че дължимите от ответницата суми към датата на депозиране на настоящия иск са в общ размер на 6785.21 лева, от които:

4105.32 лева- лихва за забава за период от 30.11.***. до 01.06.2022г. /остатък 3 след плащането от 16.06.2023г./, 1158.44 лева- лихва за забава за период от 01.06.2022г. до 27.09.2022г., 449.69 лева- лихва за забава за период от 27.09.2022г. до 29.11.2022г., 1061 лева - лихва за забава от 29.11.2022г.

/датата на депозиране на заявлението до 28.04.2023г. датата на заплащане на сумата от 19500 лева- част от присъдената главница/, 12.88 лева- лихва за забава от 28.04.2023г. до 05.05.2023г. /датата на изплащане на сумата от 3900 лева- част от присъдената главница/ и 2.63 лева- лихва за период от 05.05.2023г. до 09.09.2023г. /датата на заплащане на сумата от 1900 лева- част от присъдената главница/.

Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Д. депозира отговор чрез пълномощник адв. Р. М. от АК-Плевен. Излагат се доводи, че предявеният иск е неоснователен.

Сочи се, че на ***г. между ищеца В. И. Й. и ответника С. Т. Д. е сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите, съгласно който първият отпуска на втората паричен заем в размер на 45000 лева, със срок до 30.11.***. В договора е предвидено обезпечение -апартамент в гр.Плевен, собственост на Д., върху който е учредена договорна ипотека. Уточнено е, че договорът и ипотеката са вписани - вх.рег. №***/***г., акт №*** том *** дело №***/***. на Службата по вписванията -Плевен.

Излагат се доводи, че на 30.11.***. С. Д. не връща взетите в заем пари и заемодателят В. Й. е имал възможност да се удовлетвори като извади изпълнителен лист и чрез изпълнително производство изнесе апартамента на публична продан. Твърди се, че неговото желание обаче е да получава лихва вместо да си получи о***но парите, като непрекъснато притиска Д. по телефона и с есемеси да му плаща суми, които надхвърлят дължимата такава от нея. Твърди се, че тъй като ответникът през този период от време е работила в ***, на 27.07.2020г. заверила в посолството в гр. *** пълномощно и декларации по чл.264, ал. 1 от ДОПК и по чл.25, ал.8 от ЗННД, като упълномощила ищеца Й. да продаде апартамента и с цената да се погаси вземането за главница и лихва до този момент. Твърди се, че ответникът Д. е предала на ищеца пълномощното и ключ за апартамента, за да може да води потенциални купувачи. Твърди се, че ищецът Й. умишлено не продава апартамента, тъй като целта му е да получава законната лихва. През този 4 период лихвата по банковите депозити е № 0 %. Ответницата счита, че В. Й., в качеството си на кредитор, е в забава, по смисъла на чл.95 от ЗЗД, тъй като не оказва необходимото съдействие длъжника С. Д. да изпълни задължението си към него. В тази връзка ответникът се позовава на чл.96, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че с писмо изх.№***/05.05.2023г., по изп.д.№***, С. Т. Д. е уведомена за пръв път, че дължи на В. И. Й. главница в размер на 21833,40 лв., законна лихва в размер на 145,78лв., за периода 28.04.2023г.-19.05.2023г., 3427,90 лв. -такси по тарифата към ЗЧСИ, и публични вземания в размер на 30 лв., на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№****** на PCПлевен. Сочи се, че по така отправената покана същата е направила възражение до *** вх.№14733/11.05.2023г., към което е приложила седем броя платежни нареждания, с които твърди, че е заплатила на В. И. Й. преди уведомлението, че срещу нея има издаден изпълнителен лист, по реда на чл.417 от ГПК, сумата 55084,51 лв., с която е изплатила напълно главницата и законната лихва за забава на главницата.

Твърди се, че С. Д. е подала и възражение до PC-Плевен на 10.05.2023г., по ч.гр.д. №***/2022г., че вземането по изпълнителния лист е погасено чрез плащане на дължимата сума както следва:

1 .На 08.09.2020г. с банков превод за сумата 1900 лв., 2. На 15.04.2021г. с банков превод 5000 щ.долара с левова равностойност 8150 лв.,

3. На 01.06.2022г. с банков превод 5105 евро с левова равностойност 9984,51лв.

4. На 27.09.2022г. с банков превод 5000 евро с левова равностойност 9750 лв.,

5. На 28.04.2023г. с банков превод 10000 евро с левова равностойност 19500 лева,

6. На 04.05.2023г. с банков превод 2000 евро с левова равностойност 3900 лв.

7. На 09.05.2023г. с банков превод 1900 лева.

Уточнява се, че горепосочените парични суми са изплатени за погасяването на получена в заем парична сума в размер на 45000лева, за която е учредена договорна ипотека с нот.акт вх.рег. №***/***г., акт №*** том *** дело №***/***. на Службата по вписванията - Плевен, на основание 5 на който е издаден изпълнителния лист, ведно с лихвите за забава.

Твърди се, че на 16.06.2023г. Д. е превела на В. Й. още 4720 евро, с левова равностойност 9750 лева, с което общо платената от нея сума по договора за заем е в размер на 64834,51 лева. Ответницата С. Д. счита, че е погасила и надплатила всички задължения, включващи главница, законна лихва за забава и деловодни разноски за издаване на изпълнителен лист, и за воденото изпълнително дело. Твърди се, че ответницата Д. заплаща и лихвата и разноските въпреки, че не е била длъжна, тъй като ищецът Й. е бил в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД.

Твърди се, че възражението на Й., че плащанията на 08.09.2020г. в размер на 1900 лева и на 15.04.2021г., в размер на 5000 щатски долара, с левова равностойност 8150 лева са на друго основание, е невярно. Твърди се, че между страните не е имало сключени други договори, по които да се дължат тези суми и в негова тежест е да докаже, че тези суми са изплатени на друго основание.

Ответникът Д. развива съображения, че задължението по договора за заем, в размер на 45000 лева, със срок 30.11.***. е погасено, както следва:

Законната лихва от 01.12.***. до 15.04.2021г.,върху 45000лв. е 6275 лв. С първите две плащания общо в размер на 10050 лв. е погасена лихвата в размер на 6275 лв. и част от главницата, в размер на 3775 лв.

От 15.04.2021г. до 01.06.2022г., законната лихва върху главница от 41225 лв. е 4718лв. С плащането в размер на 5105 евро, с левова равностойност 9984,51 лв. е погасена изтеклата до момента законна лихва и част от главницата в размер на 5266,51 лв.