Определение № 1024 от 15.01.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 15.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно частно гражданско дело № 20251100513883 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 48520/09.12.2025 г. от „ЕЛДРОН ТЕХНОЛОДЖИ“ ЕАД /с предишно наименования „Мъни Плюс Корп” ЕАД и „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД/ срещу Определение №

43773/21.10.2025г., постановено по гр.д.

№ 71291/2023 г. от СРС, ГО, 118-и с-в, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решение № 6563/11.04.2025 г., в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство. Намира, че при изход на спора в полза на ищеца съдът е следвало да присъди изцяло заплатените разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 800 лв. (по 400 лв. за всяко), тъй като искът е отхвърлен единствено поради плащане в хода на процеса, а ответницата е осъдена за разноски. Посочва се, че съдът неправилно е приел липса на правна и фактическа сложност и е омаловажил реално извършения труд на процесуалния представител, включващ продължителни преговори, кореспонденция, сключване на споразумение с направена отстъпка и признание на задължението от ответницата. Оспорва се намаляването на хонорара под минималния, тъй като съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение при материален интерес до 1000 лв. е 400 лв., приложимо и за заповедни производства, а чл. 78, ал. 5 ГПК допуска намаляване само до този минимум. Поради това се иска присъждане на пълния заплатен размер от 800 лв.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на процесното решение в частта за разноските.

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба от ответната страна М.С.П. с доводи за прекомерност на разноските на насрещната страна. Твърди, че е правела настоятелни постъпки да се споразумее с насрещната страна за дължимите суми, но не е получавала съдействие. Сочи, че ищецът не искал да уредят взаимотношенията си извънсъдебно, за да може да събере претендираните от него адвокатски хонорари в голям размер.

Моли ако съда да потвърди присъдените от първоинстанционния съд разноски на насрещната страна в минимален размер.

Софийски градски съд, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, 1 намира, че частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ АД (с предишно наименование „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД), с ЕИК 203037835 с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация по чл. 143 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, против М.С.П. за установяване дължимостта на сумата от 85,50 лв., представляваща сума, заплатена на 28.11.2019 г. от ищеца в качеството му на поръчител по договор за поръчителство с „А1 България“ ЕАД, с ЕИК 131468980, за цена по договор за продажба на изплащане, сключен на 02.05.2018 г. с „А1 България“ ЕАД, за устройство Samsung Galaxy S9 Midnight Black DS Mat 30 със сериен № 357171091827301, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.06.2023 г., както и сумата от 18 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.05.2021 г. до 01.06.2023 г., за които вземания е издадена заповед № 461 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч. гр. д. № 894/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 118 състав.

Ищецът е претендирал за присъждане в размер на по 25 лева – държавна такса и по 400 лева – адвокатско възнаграждение за заповедното и за исковото производство.

Представен е списък на разноските на ищеца по чл. 80 ГПК в срок.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 30.05.2023 г., по силата на който „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ АД възлага на адв. И. Л. да му указва правно помощ и представителство в спора му с М.С.П. в заповедното производство по делото пред СРС, като е договорено възнаграждение в размер на 400 лв., платено в брой преди подписване на договора.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 10.11.2023 г., по силата на който „МЪНИ ПЛЮС КОРП“ АД възлага на адв. И. Л. да му указва правно помощ и представителство в спора му с М.С.П. в производството по реда на чл. 422 ГПК по делото пред СРС, като е договорено възнаграждение в размер на 400 лв., платено в брой преди подписване на договора.

С молба от 10.12.2024 г., ответникът е релевирал възражение по за прекомерност на разноските на ищеца на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е молба от 16.05.2025 г. от процесуалния представител на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 6563/11.04.2025 г., постановено по същото дело, в частта за разноските.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответната страна е изразил становище по молбата за изменение, като моли съда да я остави без уважние.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в случай че страната не е доволна от постановеното решение в частта му за разноските, следва да поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил, допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част.

В решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС е прието, че чл. 101, § 1 от ДФЕС, във вр. с чл. 4, § 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Прието е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на 2 посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

От така даденото разрешение по преюдициалното запитване, което е задължително за съдилищата – чл. 633 ГПК, следва, че при направено искане за намаляване поради прекомерност на размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 78, ал. 5 – in fine ГПК, с което – чрез посочения там чл. 36 ЗАдв – се препраща към наредбата. Размерът на разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъде определен в тези случаи, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има предвид и че установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност на тези разноски е израз на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Производството за издаване на заповед по чл. 410 и сл. е опростена съдебна процедура за събиране на безспорни вземания – цели бързина и проверка дали претендираните права се оспорват от длъжника. За изявленията на страните и актовете на съда са съставени образци, които се попълват, поради което заявителят е облекчен в оформянето и създаването на сезиращия съда акт.

В случая заповедното производство се е развило по типичен за масовите такива производства – формално и без усложнения, не разкрива над средната фактическа и юридическа сложност на подобен вид претенции. Търговското дружество-ищец е финансова институция, което подава множество еднотипни заявления с идентично съдържание, каквото е и настоящето. Исковото производство също не разкрива фактическа и юридическа сложност, напротив – установява се под средната за такъв вид дела сложност – представени са с исковата молба писмени доказателства и не са формулирани допълнителни доказателствени искания, проведено е едно открито съдебно заседание, в което представител на ищеца не е взел участие, не е представена писмена защита, не са налице процесуални усложнения от субективна или обективна страна. Предвид обема на дейността по установяване на фактите и излагане на правните съображения от процесуалния представител на ищеца съдът намира, че делото е с ниска правна и фактическа сложност, за което допринася и извършеното плащане в хода на процеса от ответника. Би могло да се приеме, че сумата на възнаграждението за адвокат на търговското дружество ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на § 101, параграф 1 от ДФЕС, каквато преценка трябва да направи националният съд, съгласно решение на Съда на ЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С428/16 и решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22. Ограничаваща конкуренцията би била правна уредба, предвиждаща размер на възнаграждение, което е необосновано високо и несъответно на извършените фактически и правни действия от адвоката и защитавания интерес, имащо за последица затруднен достъп на физическите и юридическите лица до адвокатски услуги. В този смисъл е и тълкуването на Съда на Европейския съюз – да се съобразяват конкретните условия на всеки отделен случай. Справедлив и икономически обоснован с оглед предмета на делото и достойното заплащане на извършения квалифициран юридически труд от процесуалния представител адвокат се явява възнаграждение за заповедното производство в размер на 50 лв. и 100 лв. за исковото производство. Определеното адвокатско възнаграждение от настоящия въззивен съдебен състав съответства на редуцираното от първоинстанционният състав.

В настоящото производство страните нямат право на разноски, тъй като в 3 производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което чл. 81 ГПК не намира приложение.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а частната жалба да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 43773/21.10.2025г., постановено по гр.д. № 71291/2023 г. от СРС, ГО, 118-и с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4