Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 865 от 04.05.2026, Административен съд - Търговище

Съд
Административен съд - Търговище
Дело
Административно дело 106/2026
Вид
Решение № 865
Подписан
04.05.2026
В сила
04.05.2026
Състав
Красимира Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 172, ал. 2, предл. последно · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 13 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150,ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.165 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 2а, б. а · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172 ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 17, ал. 1 · Правилник за издаване на българските лични документи

РЕШЕНИЕ

№ 865

Търговище, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Търговище - I състав, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

КРАСИМИРА ТОДОРОВА

При секретар СТОЯНКА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА ТОДОРОВА административно дело № 20267250700106 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 172 ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д. Ф. М., с [ЕГН] и постоянен адрес: с. Горско Село, обл. Търговище, действащ чрез адв. Ст.А. от АК – Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1323289/08.02.2026 г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР – Търговище, РУ – Омуртаг.

В жалбата се твърди, че с НП № 24-0308-000629/10.06.2024г. издадено от ОДМВ Г Търговище, РУ Омуртаг влязло в законна сила на 05.11.2024г. и след отнемане на всички контролни точки водача не е върнал СУМПС НОМЕР - ********* в сектор ПП при ОДМВР Търговище, поради което е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС на ЛА БМВ 316 с рег.номер [рег. номер] на собственика, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, за срок от 6-месеца. Твърди, че посоченото не отговаря на истината. В същата Заповед в противоречие на твърдяното е посочено, че притежава СУМПС издадено от Р.Австрия.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът, чрез пълномощник гл.юрк. - Л.Ж., оспорва жалбата. В съдебно заседание, поддържа становище за законосъобразност на оспорената ЗППАМ. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. Не претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С атакуваната заповед, спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП и е отнето – СРМПС-*********.

В обстоятелствената част на оспорената заповед, наказващия орган приема, че М. е водач, на когото са отнети всички контролни точки и независимо от факта, същият управлява МПС.

Видно от НП 21-0308-000179 на РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище, влязло в законна сила на 30.03.2021 г., са отнети 6 контролни точки на основание Наредба 1з-2539/2012г. на МВР;

С НП 21-1292-000667 на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Търговище, влязло в законна сила на 15.06.2021 г., са отнети 6 контролни точки на основание Наредба 1з-2539/2012г. на МВР;

С НП 21-0321-000523 на РУ-Попово при ОДМВР- Търговище, влязло в законна сила на 22.11.2022 г. , са 6 контролни точкина основание Наредба 1з-2539/2012г. на МВР;

С НП 22-0308-000120 на РУ-Попово при ОДМВР- Търговище, влязло в законна сила на 16.04.2022 г. , са 6 контролни точкина основание Наредба 1з-2539/2012г. на МВР;

С НП 24-0308-000629 на РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище, влязло в законна сила на 05.11.2024 г. , са отнети 22 контролни точкина основание Наредба 1з-2539/2012г. на МВР.

Видно от горното, на 05.11.2024г. с влизане в сила на последното НП № 24-0308-000629/10.06.2024г. на РУ-Омуртаг при ОДМВР-Търговище, водачът е изчерпил лимита си от 39 контролни точки.

Налице е влязла в сила ЗППАМ № 25-0308-000109/16.10.2025 г.

Към доказателствата са приобщени Писмо с рег. № 363р-26519/23.10.2025 г. на ОДМВР- Търговище ведно с декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, Докладна записка с рег. № 308р-17935/29.10.2025 г. , Сведение с № УРИ 308 000-671/09.02.2026 г. на ОДМВР- Търговище РУ-Омуртаг, СУМПС – изд. от Реп. Австрия, Справки по история на регистрацията и за собствеността на МПС; Справка от АИС АНД - Картон на водача; Справка от АИ АНД - Картон на НП № 20-1292-000027/24.02.2020 г.; НП № 20-1292-000357/23.03.2020 г. на началник група в сектор ПП; Справка от АИ АНД - Картон на НП № 20-1292-000357/23.03.2020 г.; НП № 20-0308-000668/15.09.2020 г. на началник РУ - Омуртаг; Справка от АИС АНД - Картон на НП № 21-0308-000179/11.03.2021 г.; Справка от АИС АНД - Картон на НП № 21-1292-000667/27.04.2021 г.; Справка от АИС АНД - Картон на НП № 22-0321-000523/10.08.2022 г.; Справка от АИС АНД - Картон на НП № 24-0308-000629/10.06.2024 г.

Въз основа на изложеното не е спорно в процеса, че водачът е изчерпил лимита си от 39 контролни точки и управлението на МПС е след влизане в сила на цитираната ПАМ. Основният довод е наличие на валидно свидетелство за правоуправление издадено в РАвстрия.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка и тези, приобщени в хода на съдебното дирене, които са последователни, взаимно обвързани и допълващи се, и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

Така установената фактология, налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на акта, и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, прилагани с индивидуален административен акт, като съгласно чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ.

Според разпоредбата на чл. 172 от ЗДвП "Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица". Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП.

Обжалваната заповед, предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП и приложените с преписката: Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № ЗбЗз- 1773/05.09.25 г. на ВПД Директор на ОДМВР- Търговище, Удостоверение рег.№ 363000-9934/17.04.2026 г. за заемана към 08.02.2026 г. длъжност в ОДМВР - Търговище за издателя на административния акт, Удостоверение рег.№ 363000-10484/22.04.2026 г. за заемана длъжност от служител на ОДМВР – Търговище, е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираните заповеди за упълномощаване - правомощия. Налице е функционална и териториална компетентност на издателя на Заповедта с оглед на отразеното място на извършване на нарушението, констатирано при проверката.

Съдът намира, че е спазена и формата на заповедта за прилагането на ПАМ с оглед изискването на разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП тази заповед да е мотивирана. Спазена е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК от страна на административния орган. Съдът счита, че в заповедта са посочени изчерпателно установените от прилагащия мярката обстоятелства, които се свеждат до постановения резултат. В конкретният случай е разпореден правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и който се вписва в нормата на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

Заповедта е издадена при спазване на съществените административно-производствени правила, гарантиращи принципа на истинност по чл. 7 от АПК. Съществено е онова нарушение на административно-производствените правила, проявлението на което може да повлияе на издаването на съответния административен акт или на съдържанието му, като в случая съдът не констатира проявата на такова нарушение.

Въз основа на събраните в производството доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява, че ответника е ангажирал доказателства, въз основа, на които правилно е издадена ЗППАМ. Осъществени са материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ.

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За да може да бъде наложена мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е необходимо да са налице в своята съвкупност кумулативно дадените предпоставки, а именно : 1. Да е установено, че е налице управление на автомобил, като при това управление водачът, управляващ МПС а) не е правоспособен; б) не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство; с) лишен е от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред; д) свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Процесната ПАМ е спрямо собственика на МПС-то за управление на МПС като неправоспособен водач.

Съгласно чл.150,ал.1 ЗДвП – право да управлява МПС има само лице с валидно СУМПС. Отделно съгласно чл.151 , ал.7 от същя закон - едно и също лице може да притежава само едно свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено от държава - членка на Европейския съюз. В случая лицето е лишено от правоспособност и това действа независимо от наличието на документ издаден в друга държава – член на ЕС, защото то доказва придобитата правоспособност, а не отменя лишаването от правоуправление. Лишаването засяга правоспособността, а не издадения документ. Представеното свидетелство не „възстановява“ правото, предвид законовото изискване да се притежава един документ. Материалният закон е приложен правилно и притежаването на друго СУМПС, издадено от друга държава е ирелевантно.

Действително в заповедта, вместо датата на издаване на НП, е посочена датата на връчване, но същото е приложено по делото. Видно е, че е влязло в сила и с него са отнети 22 контролни точки.

Заповедта е съответна и на преследваната законова цел. Прилагането на мярката цели легитимен резултат - отстраняването на опасността от движение на превозни средства през отворените за обществено ползване пътища, когато се управляват от неправоспособни лица или от лица, чиято правоспособност е поставена под основателно съмнение.

Тъй като в конкретният случай е приложен минимално предвиденият в нормата на чл. 171, т. 2а, буква " а" от закона срок, липсата на изложени мотиви за продължителността му не съставлява нарушение нито на формата на акта, нито на административно производствените правила.

По изложените съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Разноски не се претендират и съдът не присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Ф. М., с [ЕГН] и постоянен адрес: с. Горско Село, обл. Търговище, действащ чрез адв. Ст.А. от АК – Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 1323289/08.02.2026 г. на младши автоконтрольор към ОД на МВР – Търговище, РУ – Омуртаг.