Решение № 2690 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2690 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.ова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело № 20221100503217 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20220164/08.12.2021г по гр.д. № 16446 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 179-ти състав „З.“ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, бул .“**** е осъдено да заплати на А. Т. М., ЕГН ********** с адрес: гр. София, бул. **** сумите в размери и на основание, както следва: на основание на чл. 200 от КТ сумата от 18 000лв., ведно със законната лихва от 02.09.200020г. до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука , настъпила на 02.09.2020г., установена с акт № 29899/24.09.2020г. На НОИ-София; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 77,40лв., като За.“ЕАД е осъдено да заплати по сметка н а СРС 930лв. разноски за държавна такса и за вещи лица, като неоснователен е отхвърлен иска за горницата над 18000лв. до 30 000лв., предявен като частичен целият за 50 000лв., като А. Т. М. е осъден да заплати на З.“ЕАД на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдебни разноски от 600лв.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25178341/20.12.2021г. по регистъра на СРС, от ответника по исковете 1

„З.“ЕАД, ЕИК **** , в частта, в която исковете са уважени за горницата над 5000лв. до 18 0000лв. и за лихва върху тази горница. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.

Посочило е, че присъденият размер на обезщетението за неимуществени вреди бил необосновано висок, не отговарял на справедливостта, неправилно били кредитирани показанията на свидетеля А., която с оглед на отношенията с ищеца била заинтересована от изхода на делото. В случая възрастта на ищеца близка до пенсионната такава и не предполагала интензивни ежедневни действия, икономическата конюнктура, характера и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, липсата на засягане на жизненоважни органи и системи не обосновавали извод, че дължимото обезщетение е над 5000лв. Следвало да се съобрази и че ищецът бил алергичен към обезболяващи и този му каузален принос следвало да се отчете при определяне на размер на обезщетението, за този причинен процес по отношение на болките ответникът не носел отговорност. Претендирал е разноски.

Въззиваемият- ищец А. Т. М., ЕГН ********** е оспорил жалбата.

Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно. Установено било по делото че при трудова злополука получил прорезни рани на дясна предмишница и длан, прерязани мускули и сухожилия на бицепс, спешно оперативно лечение, гипсова шина, възстановителен период от 45-60 дни, развило се усложнение удължил срок на възстановяване с 30 дни, загрозяващ характер на белези, които ще останат до края на живота му, постоянни болки за в бъдеще при натоварване на ръката и влошаване на времето, невъзможност да се обслужва сам за 2 седмици, притесненията му, ограничен обем на движение на ръката. Правилно били кредитирани показанията на св.

А. като неопровергани от останалите доказателства по делото. В срока за отговор на исковата молба не било направено възражение че ищецът допринесъл за болките поради алергия към обезболяващи лекарства, а и това не било проява на груба небрежност . Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на насрещната страна за разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 22006283/23.03.2021г. на А. Т. М., ЕГН ********** срещу „З.“ЕАД, ЕИК **** ,с която е поискала от съда да осъди ответника на основание на чл. 200 от КТ и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумите, както следва: сумата от 30 000лв.-частичен иск, целият за 50 000лв, ведно със законната лихва от 02.09.2020г до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждания, причинени при трудова злополука, настъпила на 02.09.2020г. , установена с разпореждане № 29899/24.09.2020г. на НОИ. Навел е твърдения, че работила при ответника по трудов договор като „сметосъбирач“ , на 02.09.2020г. Претърпял трудова злополука, при която получил прорезни рани в областта на предмишницата, претърпял хирургична операция, при която бил зашит мускул и сухожилие на бицепса, останал в болницата 7 дни, но в последствие отново постъпил за лечение поради мекотъканен дефект в областта на дясна предмишница и претърпял нова операция, изписан бил на 25.09.2020г., продължил лечението в домашни условия. През време на болничен престой и на лечение в последствие приемал болкоуспокояващи, имал неспокоен сън от силни болки, приемал противосъсирващи лекарства с инжекции в корема, ежедневни превръзки, имало залепнала кожа за рана, което правело процеса болезнен, възстановителен период бил 4 месеца.

Дясната му ръка била водеща, не можел да си служи с нея в бита, налагало се да му помагат близките в ежедневието, към момента последиците не били преодолени, имал изтръпване и намаляване на мускулна маса, следвало да се въздържа от натоварвания. По време на възстановяването се изолирал, ограничил социални контакти, бил депресиран. Претендирал е разноски.

Ответникът „З.“ЕАД, ЕИК **** в предоставения му срок за отговор е оспорил исковете. Посочил е, че разпореждането на НОИ за установяване на трудовата злополука не му било връчено и не било влязло в сила, претенцията била завишена по размер. Ищецът имал кратък престой в болницата, изписан бил с подобрение, като посочени период на възстановяване бил 15 дни.

Претендирал е разноски.

По делото са приети декларация за трудова злополука, Разпореждане № 29899/24.09.2020г. На НОИ, писмо от НОИ № 1079-21-11682Н1/30.09.2021г., съгласно които на 02.09.2020г. ищецът е претърпял трудова злополука при която по време на изпълнение на трудовите му задължения при ответника за 3 длъжността „сметосъбирач“ при събиране и транспортиране на едрогабаритен отпадък в следствие на вдигане на стъкло и порязване ищецът е получил открита рана на мишницата на дясната ръка, което е прието за трудова злополука, разпореждането не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила на 15.10.2020г.

По делото са приети Епикриза от 09.09.2020г., Епикриза от 25.09.2020г.

Издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, болнични листове от

17.09.2020г., от 13.10.2020г., от 10.11.2020г. От 10.12.2020г., от 12.01.2021г.

Съгласно които ищецът е постъпил в болница на 02.09.2020г. За 7 дни, поставена е диагноза „открита рана на мишница“, установена е прорезна рана в областта на дясна предмишница, направена е операция при която е извършен обилен лаваж, дебридман на рана, зашити са мускул и сухожилие на бицепса, проведена е обезболяваща терапия, предписана е терапия с медикаменти за 20 дни, на 21.09.2020г. Отново постъпва в болница поради мекотъканен дефект в областта на дясна предмишница, направена е операция за отстраняване на некротични тъкани, предписано е лечение в домашни условия с медикаменти, , бил е в отпуск поради болест зарази тези увреждания от 02.09.2020г. до 31.01.2021г.

Разпитан по делото св. Т. А. е заявила, че е съпруга на ищеца, на 02.09.2020г. Ищецът и се обадил че е в Пирогов, защото се бил ударил, отшила в болницата към 14,30-15,00ч. Била със снаха си, ищецът бил в операционната , чакали около 20 часа, видяла ищеца след операцията, била оперирана цялата му ръка, видяла го на следващия ден, бил упоен. Заявила е, че в болницата ищецът бил една седмица и го изписали, останал вкъщи, ищецът не можел да работи с тази ръка, свидетелят му слагала инжекции и сменяла превръзките, ищецът 2 месеца не станал от леглото, не можел да се обслужва, възстановил се за 6 месеца. Първите 2 месеца били ужасяващи, ищецът не можел да приема болкоуспокояващи, защото бил алергичен, не можел да ходи до тоалетната, свидетелят го къпела на стол в банята, хранела го, обличала го, понякога на ищеца му било некомфортно, защото тя го придружавала. Ищецът се притеснявал, защото идвали снахи, внуци а свидетелят постоянно била с него, свидетелят бързала да се върне от работа, 4 защото не можела да остави снахите да ходят с ищеца до тоалетната и да го събличат. За разреждане на кръвта всяка сутрин свидетелят му поставяла инжекции в корема. При контролния преглед ръката му пускала сълзичка, направили му нова операция, като изрязали това, което сълзи, на третата операция вече му направили пластична операция. Три пъти бил в болница за по една седмица. В момента ищецът се оплаквал от болки, не можел да си вдига ръката нагоре, не можел да работи. Заявила е, че с ищеца работят заедно – миели прозорци по обектите, той изкарвал лепенки, а свидетелят миела прозорците, полагала му, защото ищецът не можел самичък, сега не можел да вдига тежко. Заявила е, че ищецът и досега имал проблеми със съня, викал на сън, сънува случилото се, тресял се, скачал в съня си. Сега ищецът не правел нищо, само си седял, свидетелят правела всичко вкъщи, не можел да гушка 5годишната внучка. Ищецът имал проблем с нервите, децата я питали как го търпи, ищецът и сега бил нервен, защото не можел да свърши никаква работа, притеснявал се, не пиел никакви лекарства.

С приетото по делото заключение по съдебно-медицинската експертиза вещото лице след запознаване с документите по делото и преглед на ищеца на 13.09.2021г. е посочил, че при злополуката от 02.09.2020г. ищецът е получил прорезна рана на дясна предмишница в горната трета с прерязване на мускул и сухожилие на двуглавия мускул /бицепс/ на дясната ръка, прорезна рана на дясна предмишница в долната трета и прорезна рана на дясната длан.

Посочил е, че при прегледа установил белези от 17см. по предно-външна повърхност на десен горен крайник в горна трета, който в горна част е неравен и възловат; белег от 13,5см. По предна повърхност на дясна предмишница в долна трета ; белезникав белег от 6см. По предна повърхност на дясна длан, има лекостепенна намалена сила на захвата на дясната ръка при запазен мускулен обем на двете ръце. За лечението на тези травми ищецът претърпял две операции, поставена била и гипсова шина, в общия случай възстановителен период бил 45-60 дни, но при ищеца се получило усложнение – тъканен дефект, и така период бил удължен с 30 дни за първичното лечение. Силни болки били изпитвани от ищеца първите 3- 5 дни, постепенно стихващи след оперативно лечение и особено след обездвижване с шина, средни до слаби болки изпитвал до края на възстановителния период.

Останалите белези били загрозяващи, но не променяли значимо ръката , нямало обезобразяване, не можело да се изключи поява на пожизнени болка , 5 особено при натоварване . Обездвижването при ищеца за повече от 30 дни довело до препятстване на свИ.ията на ръката в областта на пръстите, имало и болка особено в първоначалния период, който намалявал движенията.

Белезите ще останат за цял живот, те били свързани с т.нар сраствания, тоест в областта на травмата е работено хирургично и има сраствания, които допринасяли за постоянния характер на болките, които се появяват при повисоко степенно натоварване на ръката, при влошаване на времето. Предвид характера на травмата за пълностепенно възстановяване не можело да се говори.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо.

По правилността на решението в обжалваната част: