Решение № 4189 от 12.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4189 гр. София, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110130893 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от А. А. З. срещу [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 9 856,94 лева, представляваща останалата неизплатена главница от сума в общ размер от 21 378,26 лева, сумата от 6 249,19 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 14.08.2013 г. до 22.03.2023 г. и сумата от 1 175,55 лева, представляваща останалата неплатена част от съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 20.08.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд – С., въз основа на който е образувано и висящо изпълнително дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – С., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване по давност на правото за принудителното им изпълнение.

Ищцата твърди, че в хода на производството по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд С. в полза на [фирма] въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е издаден изпълнителен лист, с който А.

А. З. е осъдена да заплати на дружеството следните суми: 21 378,26 лева, представляваща главница по договор за кредит за текущо потребление от 09.02.2012 г., сумата от 2081,27 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2013 г. до 14.08.2013 г., сумата от 110 лева, представляваща заемна такса/такса управление по договора, законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 481,11 лева за държавна такса и 931,11 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Посочва, за събиране на удостоверените в изпълнителния лист вземания на 09.01.2013 г. е образувано изп. дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-С.. Поддържа се, че с постановление на съдебния изпълнител от 09.11.2014 г. изпълнителното дело е спряно на основание чл. 432, т. 2 ГПК, във връзка с постъпила молба от 04.11.2014 г. от новия кредитор на вземанията по изпълнителния лист 1

[фирма] с представено споразумение с длъжника А. З.. С това постановление дружествотоцесионер е конституирано като взискател по делото. Излага се, че изп. дело е възобновено на 15.02.2018 г., като на 21.03.2018 г. е наложен запор върху получавано от длъжника трудово възнаграждение, както и на всички банкови сметки на З., открити в [фирма]. Посочва се, че с молба от 12.12.2018 г. и с молба от 18.11.2019 г. взискателят е отправил искане към ЧСИ за налагане на запор върху открити банкови сметки на длъжника. На 07.08.2023 г. в хода на изпълнително дело е депозирана молба от ответното дружество [фирма] за конституирането му като взискател, предвид придобиване на вземанията по процесния изпълнителен лист по договор за цесия. С тази молба дружеството посочило, че общият размер на цедираното към него вземане възлиза на сумата от 17 281,67 лева, от които 9856,94 лева главница, 6249,19 лева законна лихва върху главницата и 1175,55 лева съдебни разноски. С исковата молба ищцата оспорва дължимостта на така претендираните вземания с довод за погасяването им по давност. Счита, че последната е започнала да тече след 26.06.2015 г. Намира, че изп. дело следва да се счита за прекратено по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като перимирано – поради липсата на поискани от взискателя конкретни изпълнителни действия в продължение на две години и конкретно на 05.11.2016 г. Сочи, че всички изпълнителни действия, извършени след прекратяване на изпълнително дело губят своята валидност и са незаконосъобразни, съответно не водят до прекъсване на давността за вземанията, освен когато не са извършени в рамките на нов изпълнителен процес. Предвид това, процесните оспорени от А. З. вземания, са недължими като погасени по давност, съответно с петгодишна по отношение на главницата и тригодишна такава по отношение на лихвата за забава. Ищцата посочва, че дори и да се приеме, че изпълнителното дело не е прекратено по перемция, то давността също е изтекла към настоящия момент. С тези съображения отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез пълномощника си юрк. Стоянова, оспорва предявения иск, намирайки същия за процесуално допустим, но по същество неоснователен. Посочва, че между [фирма], като кредитор и ищцата по делото А. А. З., като кредитополучател, е сключен договор за текущо потребление от 09.02.2012 г., като поради допуснато от същата неизпълнение на задължението за връщане на отпусната в заем парична сума, е предприето принудително такова и е образувано изп. дело № 48/2013 г. по описа на ЧСИ П.М.. Поддържа се, че давността за процесните вземания е прекъсната първоначално с молбата за образуване на изпълнителното дело с възложени правомощия на съдебния изпълнител по чл. 18 ЗЧСИ.

Изтъква се, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземания по изпълнителни дела, образувани до 26.06.2015 г. Давността започва да тече именно след този момент, като в случая е прекъсвана многократно с конкретни изпълнителни действия, осъществени след възобновяване на спряното изпълнително дело, съответно на 21.03.2018 г,. 09.07.2018 г., 14.09.2018 г., 12.12.2019 г., 05.10.2020 г., 27.05.2021 г., 23.12.2021 г. и 05.10.2023 г. С отговора на исковата молба ответното дружество посочва, че настъпилата перемция на изпълнително дело е без правно значение за давността, като обезсилването по право на изпълнителните действия по перимирано дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 22.08.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 925/2013 г. по описа на Районен съд – С. на основание заповед от 20.08.2013 г. за изпълнение на парично 2 задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК – извлечение от счетоводните книги на заявителя към 14.08.2013 г. относно задълженията по договор за текущо потребление от 09.02.2012 г., длъжникът А. А. Б. (ищцата по настоящото дело) е осъдена да заплати на [фирма] следните суми: 21 378,26 лева, представляваща главница по договор за текущо потребление от 09.02.2012 г., 2081,27 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 25.01.2013 г. до 14.08.2013 г., 110 лева, представляваща заемна такса/такса управление по договора, законна лихва върху главницата, считано от 14.08.2013 г. до окончателното плащане и съдебни разноски в размер на 481,11 лева за държавна такса и на 931,11 лева за юрисконсултско възнаграждение

Не е спорно между страните, а и от доказателствата по делото следва, че въз основа на този изпълнителен лист и за събиране на материализираните в него вземания по молба на [фирма] с вх. № 00065/20.12.2013 г. и въз основа на постановление на съдебния изпълнител от 09.01.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2013***0400048/2013 г. по описа на ЧСИ П.М. с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-С.. От съдържанието на молбата (приета като част от приобщения препис от изпълнителното дело) се изяснява, че дружеството – взискател е поискало образуване на изпълнително дело за събиране на присъдените суми, като е възложило на частния съдебен изпълнител извършването на действията по чл. 18 ЗЧСИ.

От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че в хода на същото до длъжника А. А. З. е изпратена покана за доброволно изпълнение от 30.06.2014 г. за заплащане на сумите по изпълнителното дело в общ размер от 29 282,92 лева, която покана е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК.

Установява се, че с молба с вх. № 12312/04.11.2014 г. [фирма] отправя искане за конституирането му като взискател по изпълнителното дело, с оглед придобиване на вземането на [фирма] от А. А. З., произтичащо от договор за кредит от 09.02.2012 г., по силата на договор за покупко – продажба на вземания от 30.07.2014 г., за което е изпратено уведомление до длъжника.

С молба от същата дата с вх. № 12311/04.11.2014 г. [фирма] отправя искане за спиране на изпълнително дело № 48/2013 г. на основание чл. 432, т. 2 ГПК, с изключение на сумите по разпределение, предвид постигнато на 13.10.2014 г. извънсъдебно споразумение с длъжника за доброволно погасяване на дълга чрез ежемесечен превод на погасителна вноска съгласно приложен към споразумението погасителен план, ведно с дължимите такси по съдебното изпълнение. Към молбата е приложен заверен препис от споразумение от 13.10.2014 г. между [фирма], като кредитор и А. З., като кредитополучател, с което страните приемат, че остатъчният размер на задълженията по договор за кредит от 09.02.2012 г., за които са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 22.08.2013 г. и е образувано изп. дело № 48/2013 г., към датата на подписване на споразумението възлиза на сумата от 26 253,21 лева. Съгласно клаузите на споразумението и на основание чл. 365 ЗЗД страните са постигнали съгласие за погасяване на дълга на три вноски от по 1000 лева, 33 раlни месечни вноски от по 800 лева и една последна погасителна вноска от 777,38 лева съгласно погасителен план – приложение към споразумението, с краен срок за погасяване 10.11.2017 г. Съгласно клаузата на чл. 2, ал.

1 от последното кредиторът се задължава да подаде писмена молба по чл. 432, т. 2 ГПК пред ЧСИ за спиране на принудителното изпълнение по изп. дело № 48/2013 г. и да не предприема действия по същото в случай, че кредитополучателят изпълнява точно поетите ангажименти. Предвидено е, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от условията на споразумението, в т. ч. забава в плащането на която и да е погасителна вноска, кредиторът има право да възобнови спряното изпълнително дело – чл. 3, ал. 1, в който случай споразумението отпада и изпълнението продължава при условията на възобновеното изпълнително производство – чл. 3, ал. 2.

3

Изяснява се, че с постановление от 09.11.2014 г. на ЧСИ П.М. на основание чл. 429, ал.

1 и чл. 432, т. 2 ГПК, въз основа на постъпилите молби от [фирма] от 04.11.2014 г. дружеството е конституирано като взискател по делото, в качеството му на частен правоприемник на [фирма], като е постановено спиране на изпълнителното производство по изп. дело № 20133***0400048.

Материалите по приобщеното изпълнително дело сочат, че в рамките на същото, с разпореждане на съдебния изпълнител от 15.02.2018 г. и въз основа на молба на взискателя с вх. № 02420/12.02.2018 г. производството по изпълнителното дело е възобновено. В молбата си [фирма] отправя и искане за извършване на справка в *** за открити банкови сметки на името на длъжника и при налични такива да бъде наложен запор; за извършване на справка в НАП за наличие на трудови договори на длъжника и при наличие на такъв за налагане на запор на трудовото му възнаграждение. Отправено е искане за насрочване на опис на движимите вещи, находящи се на постоянния адрес на длъжника, при неоткриване на имущество спрямо което да бъде насочено изпълнението.

Изяснява се, че по разпореждане на съдебния изпълнител от 21.03.2018 г. и със запорно съобщение с изх. 4157/21.03.2018 г., адресирано до третото задължено лице [фирма] и получено от адресата на 26.03.2018 г. (видно от известието за доставяне) е наложен запор върху вземанията на длъжника А. З. по банковите й сметки, открити в търговската банка. С писмо с вх. № 05130/30.03.2018 г. r на основание чл. 508 ГПК [фирма] уведомява съдебния изпълнител, че откритата сметка на длъжника в търговската банка е блокирана до пълния размер на дължимата сума от 38 026,16 лева, като по последната няма авоар.