Решение № 171 от 15.09.2025, Районен съд - Троян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. Троян, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Ив. Иванова при участието на секретаря Е.ия П. Петрова като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело № 20254340100327 по описа за 2025 година

Съдебният акт се постановява при условията на чл. 237 от ГПК – признание на иска.

Предявена е искова молба от К. Т. Я. от гр.Т., с адрес на призоваване и кореспонденция ***, адв. Е. Ц. от АК-Т., против Ц. С. Д. от ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за обявяване нищожността на нот. акт №75, том 14, дело №2904/08.09.2022г. на СВ при РСТроян, с който ответникът се легитимира като собственик на целия имот с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на Р. Г. Т. /М./, б.ж. на ***, починала на *** год. / баба на ищцата по бащина линия/.

Сочи се, че Р.Г.Т. /М./ е придобила описания по-горе имот по силата на Протокол от 01.07.1943 год. по гр.д.№69/1940 год. за съдебна делба на наследствени имоти, в който под т.ІІ е записано, че Р. Г. М. получава „Дворно място „*" от 921 кв.метра, при съседи - от две страни път, Д.П.К. и М. В.", като в скоби е записано - „/парцела 1-565/". Така споменатата парцела I - 565 е съгласно кадастралния и регулационен план на с.***, одобрен със Заповед №2239/16.06.1934 год. и Указ №175/09.06.1934 год. Парцелът е с площ от около 1800 кв.метра и Г. Г.Т. /М./ е получила в дял 1/2 /една втора/ идеална част от имота с площ от около 921 кв.метра. Другата 1/2 /една втора/ идеална част от същата парцела е получил непълнолетния син на В. М. З. - М. В., което е видно от описаното в t.IV на същия Протокол, а именно - „На В. М. З. като 1 законен представител на непълнолетния си син М. се дава в дял - дворно място „*", 921 кв.метра, със съседи - Р. Г. М., Г. М., път и Д. К.. Непълнолетният тогава М. е наследодател на Ц. В. М., който през 1975 год. по силата на Протокол за доброволна делба по гр.д.№ 193/1975 год. е получил в дял „половината идеална част от дворно място, представляващо парцел - I, пл.

№565, в квартал 149, цялото около 1800 кв.метра.

Твърди се, че парцел 1-565, квартал 149 по плана от 1934 год ина на с.

*** е бил съсобствен на Р. Г. Т. /М./ и М. В., всеки с по 1/2 идеална част, по силата на Протокол от 01.07.1940 година, по гр.д.№69/1940 година по описа на Троянския районен съд.

Излага, че в последствие, от този парцел се обособяват два поземлени имота с идентификатори *** /собственост на Р. Т. /М./ и *** /записан на Ц. В. М./.

Сочи, че границите, описани в Протокол от 01.07.1943 год ина по гр.д.

№69/1940 год. на ТРС са актуални и понастоящем - спорния имот граничи от две страни с път, с имот на Д. К. и имот с идентификатор *** на Ц.

В. М., като наследник на М. В., съгласно Протокол от 01.07.1943 год. по гр.д.

№69/1940 год. на ТРС и Протокол за доброволна делба от 07.10.1975 год. по гр.д.№193/1975 год.

Твърди, че описаният по-горе имот бил владян от бащата на ищцата - Т.

Г. М. до смъртта му през 1996 година, а след неговата смърт описаният имот е владяла само и единствено ищцата К. Я., като го стопанисвала, обработвала и поддържала в добро състояние.

Излага, че имотът винаги е бил заграден и от както се помни и до сега , границите му и оградата не са променяни. Твърди, че никой никога не е оспорвал собствеността на описания имот, нито някой е предявявал претенции за него.

Твърди се, че в края на 2022 год. случайно ищцата узнала, че ответникът Ц. С. Д. се е снабдил с нотариален акт №75, том 14, дело №2904/08.09.2022 год. на СВ при PC Троян за собственост на описания по-горе имот по обстоятелствена проверка.

Излага, че не го познава, никога не го е виждала в имота, както и че нито той лично или чрез някого е предявявал претенции за собственост върху същия.

Твърди, че ответникът неправомерно се е сдобил с нотариален акт за собственост на процесния имот, тъй като в нито един период от време не е владял или демонстрирал собственическо поведение върху същия.

Ищцата посочва, че е собственик на този имот по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, което е непрекъснато и спокойно и към днешна дата.

Моли съдът да признае по отношение на ответника Ц. Д., че ищцата е собственик по наследство и давностно владение на Поземлен имот с 2 идентификатор *** по КККР на с. ***, общ.Троян, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-44/01.06.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота - ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, с площ 975 /деветстотин седемдесет и пет/ квадратни метра, номер по предходен план - 55 /петдесет и пет/, квартал - 42 /четиридесет и две/, парцел - V /пет римско/, при съседи – ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и

ПИ №***.

При предвидената процедура по реда на чл. 131 , ал. 1 от ГПК, в законовия месечен срок ответникът, чрез адв.Р. С. от АК - Л. депозира писмен отговор, с който излага аргументи за основателност и доказаност на претенцията. С отговора е изразено становище, че не оспорват собствеността на ищцата и на основание чл.237 от ГПК признават иска.

В съдебно заседание ответникът Ц. С. Д., редовно призован не се явява, представлява се от упълномощен защитник - адв.Р. С. от АК-Л., който заявява, че доверителят му признава исковата претенция.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което той се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува, което пък води до съвпадение на насрещните позиции на страните. Ето защо и с оглед заявеното признание, съдът прекрати съдебното дирене и преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения. Това налага да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора, респ. искът следва да бъде уважен така, както е предявен, като e достатъчно да се укаже в мотивите, че решението се основава на признание на иска в който смисъл е и съдебната практика по реда на чл. 290 от ГПК.

В случая предявените искове са допустими, а признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237 ал. 3 от ГПК. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда лично от нея, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, предявеният иск не е брачен, нито иск по гражданско състояние или за поставяне под запрещение, поради което съдът следва да зачете извършеното признание, уважавайки претенцията на това основание.

С оглед горното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло, ведно с последиците от това.

Съдът се позовава на разпоредбата на чл. 237, ал.2 от ГПК, поради което не излага мотиви по посоченото по-горе решение.

По разноските:

В проведеното на 20.08.2025г. открито съдебно заседание, 3 процесуалният представител на ищцата - адв. Е. Ц. заявява, че претендира заплащане на разноски в размер на 1550.00 лева.

Процесуалният представител на ответника – адв. С. моли съда на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, да не осъжда ответника да заплаща разноските на ищеца.

Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски в размер на 1550 лева, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Искането е допустимо, като настоящия съдебен състав намира, че направените по делото разноски следва да се уредят по правилата на чл. 78, ал.1 от ГПК. Признанието на ответника не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като не са налице кумулативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ГПК, а именно: с поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признава.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по отношение на Ц. С. Д. от ***, ЕГН **********, че К. Т. Я. от *** , ЕГН **********, е собственик по наследство и давностно владение на

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на с. ***, общ.Троян, обл.Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-44/01.06.2009 год. на Изп.директор на АГКК, с адрес на имота - ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - незастроен имот за жилищни нужди, с площ 975 /деветстотин седемдесет и пет/ квадратни метра, номер по предходен план - 55 /петдесет и пет/, квартал - 42 /четиридесет и две/, парцел - V /пет римско/, при съседи – ПИ №***, ПИ №***, ПИ №*** и ПИ №***.

ОТМЕНЯ изцяло, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 48, том IV, peг. № 4516, дело № 593/2022 г. на Нотариус Д. К., peг. № 525 в НК, с район на действие РС-Троян, вписан в Служба по вписванията гр. Троян с Вх. peг. № 3540, Акт № 75, т. XІV, дело 2904/08.09.2022 година.

ОСЪЖДА Ц. С. Д. от ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на К. Т. Я. от ****, ЕГН ********** направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер на 1550.00 – хиляда петстотин и петдесет лева, съгласно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

Решението е постановено при признание на иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението, същото подлежи и на вписване съгласно чл. 115, ал.2 от ЗС в 6-шест месечен срок.

4

Съдия при Районен съд – Троян: _______________________ 5