Решение № 278 от 07.06.2017, Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

07.06.2017

Дупница

Номер Година Град

В ИМЕТО НА

НАРОДА

VII

Районен съд – Дупница състав

26.05.

2017 на Година

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

Росица

Кечева

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

Гражданско

1648

2016 дело № по описа за г.

А.А.А.,

ЕГН **********,*** село, К.А.А., ЕГН **********,***, В.К.А., ЕГН **********,***, К.Й.П., ЕГН **********,***, В.Й.В., ЕГН **********,***, Д.М.Д., ЕГН **********,***,

Р.Б.Х., ЕГН **********,***, З.К.И., ЕГН **********,***, Б.Н.С., ЕГН **********,***,

Р.Н.Х., ЕГН **********,***, И.Т.Т., ЕГН **********,***, са предявили срещу В.С.П.,

ЕГН **********,***, И.Н.К., ЕГН **********,***, Й.Н.П., ЕГН **********,***, Ж.Й.Н.,

ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1

ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците като наследници на А. *** П. са собственици на ½ ид. ч. от УПИ X-271 /парцел десети отреден за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и едно/, в квартал 15 по регулационния план на село Големо село, с урегулирана площ от 766.87 /седемстотин шестдесет и шест цяло и осемдесет и седем/ кв. м., при граници и съседи: улица с осеви точки от 39 до 45, УПИ ІІІ-267, УПИ ІХ-272, УПИ II-269, УПИ І- за селкоп; на основание чл.537, ал.2 от ГПК е направено искане да бъдат отменени до размера на ½ идеална част нотариален акт № 182, том III, рег. № 3347, дело № 372/2015 г. на нотариус Стефан Сотиров и нот. акт № 97, том I, рег. № 1083, дело № 85/2016 г. на нотариус С. Милева.

Твърди се, че ищците са наследници на А. *** П., а ответниците са наследници *** *** П..

Наследодателите им притежавали в съсобственост по ½ идеална част УПИ X- 271 /парцел десети отреден за имот с планоснимачен номер двеста седемдесет и едно/, в квартал 15 по регулационния план на село Големо село, с урегулирана площ от 766.87 /седемстотин шестдесет и шест цяло и осемдесет и седем/ кв. м., при граници и съседи: улица с осеви точки от 39 до 45, УПИ ІІІ-267, УПИ ІХ-272, УПИ II-269, УПИ І- за селкоп.

През

2015 г. ответниците В.С.П., И.Н.К. и Й.Н.П. се снабдили с нотариален акт № 182, том III, рег. № 3347, дело № 372/2015 г. на нотариус Стефан Сотиров за собственост върху целия имот, придобита по давност. На 05.04.2016 г. описаният имот бил продаден на ответницата Ж.Й.Н. с нот. акт № 97, том I, рег. № 1083, дело № 85/2016 г. на нотариус С. Милева.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, които оспорват иска като неоснователен. Твърдят, че описаният в исковата молба имот е отчужден за мероприятие, което не е реализирано; с решение № 135 от 07.07.1998 г. на кмета на Община Бобов дол е отменено отчуждаването на процесния имот и *** *** П.

/наследник на *** *** П./ възстановил за своя сметка цялото получено от А. *** П. и *** *** П. обезщетение. От 1998 г. *** *** П. и неговите наследници /първите трима ответници/ владеят имота със знанието и без противопоставянето на останалите наследници, както на *** *** П., така и на А. *** П.. Поради това са придобили собствеността по давност в периода от 1998 г. до 2015 г.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 21/25.05.2016 г. на община Бобов дол, А. *** П. е починал на 12.06.1975 г., като част от неговите наследници по закон са ищците по настоящото производство /удостоверението е на три страници, приложени в обратна последователност, и на третата страница също е отбелязано «продължава», като не са посочени евентуалните наследници на *** ***; наследници по закон са и лица, които не са ищци – *** *** ***, *** *** А., *** *** А./. Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 23/17.06.2016 г. на община Бобов дол, *** *** П. е починал на 11.05.1950 г., като негови наследници по закон са В.С.П., И.Н.К. и Й.Н.П. /съответно съпруга и деца на сина му *** *** П., починал на 09.04.2013 г./.

С нот. акт № 182, т.ІІІ, д. № 372/2015 г. на нотариус Ст. Сотиров на 25.09.2015 г. В.С.П., И.Н.К. и Й.Н.П. са признати за собственици, в качеството на наследници на *** *** П.,*** по регулационния план на село Големо село. С нот. акт № 97, т.І, д. № 85/2016 г. на нотариус С. Милева, на 05.04.2016 г. посочените ответници са продали на четвъртия ответник Ж.Й.Н. процесния поземлен имот.

Представен е протокол от 24.04.1972 г. за оценка на места и подобрения, отчуждавани за читалище и улица по регулационния план на с.

Големо село, сред които и 768 кв. м. от имот пл. № 271 на А. и *** ***и ***. С решение № 135 от 07.07.1998 г. на кмета на Община Бобов дол на основание чл.1 и чл.2 от Закона за възстановяване собствеността върху отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е възстановена собствеността върху част от имот пл. № 271, кв.15 по регулационния план на с. Големо село, състояща се от 768 кв. м., собственост на братя А. *** П. и *** *** П., отчуждена с протокол от 24.04.1972 г.; определен е 2-месечен срок за връщане на полученото парично обезщетение в размер на 2470 лв.

Ответниците са представили разписка за внесени на 12.10.1998 г. от *** *** П. 2470 лв. за „възстановена собственост върху отчужден имот в с.

Големо село”. От своя страна ищецът В.А. е представил разписка от 21.08.1998 г. за внесени от наследници на А. *** П. *** дол 2470 лв. за „възстановяване на собственост върху имот”.

Свидетелят *** *** сочи, че е живял в съседство с имота на А. *** П. в центъра на селото. Твърди, че в периода от 1998 г. до сега многократно е виждал внука на А. *** П. – ищеца А.А.А., да почиства парцела от храсти и акации. През миналата година е видял и ответницата В.С.П. също да почиства парцела. Свидетелят е виждал в парцела и ищцата З.К., нейния съпруг и ищеца В.К.А.. На свидетеля не му е известно между страните да е имало пререкания за имота.

Свидетелят *** *** твърди, че е виждал бащата на ответниците И.Н.К. и Й.Н.П. в процесния имот, както и В.С.П. и съпруга й, но също така е виждал в имота и ищците А. *** П. и В.К.А..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По иска с правно основание чл.124, ал.1, предл.2 от ГПК:

Предявен е положителен установителен иск за собственост и ищците следва да докажат чрез способа на главното и пълно доказване качеството си на собственици, съобразно твърдяното придобивно основание – наследство от А. *** П.. Наследниците, предявили иск за защита на право, притежавано от техния наследодател, са обикновени, а не необходими другари, тъй като всеки другар има самостоятелно материално-правно положение /Решение № 221 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1190/2011 г., I г. о., ГК/. С предявения от част от сънаследниците иск е въведен спорен предмет относно техните материални права. Неупражненото от останалите сънаследници право не е процесуална пречка за разглеждането на иска по същество и неговото уважаване, респективно отхвърляне следва да касае само правата на тези сънаследници, поискали установяване правото им на собственост /Решение № 953 от 26.11.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1115/2000 г., II г. о./.

Другарите помежду си не са обвързани от силата на пресъдено нещо. Те са обвързани от констатациите, които съдът е направил в мотивите, относно общите факти. Ето защо, при успешно проведен иск за собственост от наследниците на един наследодател против лицето, което неоснователно владее имота, не може да се счита, че споровете между сънаследниците относно участието им в съсобствеността и дяловете им са преклудирани от силата на пресъдено нещо на решението по иска за собственост, след като тези отношения не са били предмет на спора /Решение № 50 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6235/2013 г., II г. о., ГК/, какъвто е и конкретният случай /в този смисъл и Решение № 247 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 449/2011 г., I г. о., ГК/.

Предявеният иск е допустим, предвид извършеното разпореждане с процесния имот от първите трима ответници в полза на четвъртия - с това правно действие тези ответници оспорват и отричат правото на собственост на ищците, като конкретно отричат правомощието им да се разпореждат със собствената им вещ; ищците имат правен интерес да установят правото си на собственост както срещу приобретателя на вещта, така и срещу праводателя му /т.3б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК/.

Неоснователно е възражението за произнасяне със сила на пресъдено нещо по спора по гр. дело № 777/2016 г. по описа на ДРС – производството по него е приключило с определение за прекратяване на основание чл.129, ал.3 ГПК, т.е. липсва произнасяне по съществото на спора.

С доклада по делото е прието за безспорно, че процесният имот е бил съсобствен при равни права на А. *** П. и *** *** П. – наследодатели съответно на ищците и ответниците по делото. През 1972 г. имотът е отчужден за читалище и улица по регулационния план на с. Големо село, като с решение № 135 от 07.07.1998 г. на кмета на Община Бобов дол на основание чл.1 и чл.2 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС е възстановена собствеността върху него. Видно от посочения административен акт, с него изрично собствеността е възстановена в полза на двамата съсобственици - А. *** П. и *** *** П., респ. – на техните наследници, съгласно чл.1, ал.1 от закона. Ирелевантно за правата върху реституирания имот е обстоятелството, кой от наследниците е върнал полученото парично обезщетение, тъй като самото връщане не е част от фактическия състав за отмяната на отчуждаването, а се явява законна последица от възстановяването.

Ответниците са възразили, че В.С.П., И.Н.К. и Й.Н.П. са придобили процесния имот по давност в периода след възстановяването му през 1998 г. до 2015 г., когато е издаден нот. акт № 182, т.ІІІ, д. № 372/2015 г. на нотариус Ст. Сотиров. Този нотариален акт се оспорва от ищците до размер от ½ ид. част от гореописания имот и не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост /Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/.

Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.

В конкретния случай е безспорно установено, че с решение № 135 от 07.07.1998 г. на кмета на Община Бобов дол собствеността е възстановена в полза на двамата съсобственици - А. *** П. и *** *** П.. Следователно основанието, на което е установена фактическата власт от техните наследници, показва съвладение.

Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. *** *** П., а впоследствие – наследниците му В.С.П., И.Н.К. и Й.Н.П. са започнали упражняването на фактическата власт като държатели на идеалната част на другия съсобственик.

За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици.