Решение № 2336 от 05.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2336 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Теодора Анг. Карабашева като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно гражданско дело № 20231100504351 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Софийска вода“ АД с ЕИК: **** срещу Постановление за разноски от 10.03.2023 г., постановено по изпълнително дело № 20238510400336 по описа на ЧСИ М.П. с рег.№ 851 и район на действие СГС, с което е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, за таксата за издаване на изпълнителен лист и за банков превод – 10.91 лв., и в частта, с която е приета за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваните действия са незаконосъобразни и претендира отмяната им. Оспорва начислените такси за издаването на изпълнителен лист и таксата за банков превод, както и по т. 31 и т. 4 от тарифата, тъй като таксата по т. 31 се дължи за допълнителни разходи, но следва да бъде издаден документ по Закона за счетоводството, какъвто не е налице, а таксата по т. 4 се дължи за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа, но в случая обжалваното уведомление е връчено по електронен път. Ето защо, моли да бъде отменен отказът на ЧСИ М.П. да не възлага в тежест на жалбоподателя таксата за издаване на изпълнителен лист и за банков превод, по т. 31 от тарифата, както и да бъде отменено обжалваното постановление в частта, с която се приема за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от тарифата.

Ответникът по жалбата – „Г.С.М.П.“ ЕООД, оспорва жалбата, като считат, че 1 следва да бъдат присъдени разноски по изпълнителното дело така, както ЧСИ П. ги е определил. Претендират разноски в настоящото производство.

В депозираните по делото мотиви ЧСИ М.П. е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна. Твърди, че се дължат определените такси за изпълнителния лист и таксата за банков превод, както и таксите по т. 31 и т. 4 от тарифата, защото е издадена сметка за таксата по т. 31, а дължимостта на таксата по т. 4 е обусловена от изпращане на уведомление до длъжника.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 27.03.2023 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 10.03.2023 г., връчено на длъжника на 16.03.2023 г. Следователно, жалбата е подадена в срок. С оглед посоченото и предвид нормата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 21.07.2022 г. е издаден изпълнителен лист срещу „Софийска вода“ АД, като дружеството е осъдено да заплати в полза на А.И.Х. с ЕГН: ********** сума в размер на 50 лв. – разноски. С договор за цесия от 14.10.2022 г. вземането на А.И.Х. е прехвърлено в полза на дружеството - „Г.С.Ч.“ с ЕИК: ****, като длъжникът „Софийска вода“ АД е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането с писмо, получено на 18.10.2022 г. На 31.01.2023 г. по молба на взискателя „Г.С.Ч.“ ЕООД с ЕИК: **** е образувано изпълнително дело № 20228510400336 по описа на ЧСИ М.П. срещу „Софийска вода“ АД. В молбата е направено и искане присъждане на разноски в размер на 210.91 лв., от които 200 лв. за адвокатско възнаграждение.

Съгласно постановление от 31.01.2023 г. съдебният изпълнител е приел за събиране следните разноски, които са в тежест на длъжника – по т. 1 от тарифата – 24 лв., по т. 3 от тарифата – 6 лв., по т. 5 от тарифата – 24 лв., по т. 9 от тарифата – 18 лв., по т. 26 от тарифата – 27,11 лв., по т. 31 от тарифата – 24 лв., представляваща допълнителни разноски, 200 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в полза на взискателя, 10.91 лв. – държавна такса за издаване на изпълнителен лист и банкови такси.

Съгласно изпратена покана за доброволно изпълнение от 03.02.2023 г., на 2 длъжника „Софийска вода“ АД е предоставен 2-седмичен срок за доброволно изпълнение на задължението му, индивидуализирано в поканата. Поканата е получена от адресата ѝ на 03.02.202 г.

На 16.02.2023 г. процесуалният представител на длъжника по изпълнението „Софийска вода“ АД е депозирал пред ЧСИ отговор на получената покана за доброволно изпълнение, с който е възразил по начислените му за плащане разноски в изпълнителния процес, тъй като длъжникът не е дал повод за образуване на делото, като се развиват аргументи за недължимост на разноските за издаване на изпълнителен лист и банкови такси и т. 31 от Тарифата.

С постановление от 10.03.2023 г. ЧСИ е отказал да уважи искането на длъжника и да намали приетите за събиране суми за издаване на изпълнителен лист и такси за банков превод в размер от 10.91 лв. и тези по т. 31 от тарифата, като е и приел за събиране такса по т. 4 от тарифата.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Възражението на длъжника, че не следва да бъде отговорен за заплащането на разноски за издаване на изпълнителен лист и банкови такси, е неоснователно.

Разноските за издаване на изпълнителен лист се включват в разноските по за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 от ГПК и същите следва да бъдат събрани от съдебния изпълнител отделно от останалите суми по изпълнителния лист, поради което и събраните банкови такси в тази насока подлежат на възстановяване и следва да бъдат възложени в тежест на длъжника.

Настоящата инстанция намира, че са основателни доводите на жалбоподателя, че в случая не се установява наличието на издаден документ за разходи по т. 31 от тарифата, поради което същите не могат да бъдат възложени в тежест на длъжника.

Приложените в кориците на делото сметки не могат да бъдат възприети като такъв документ, тъй като в тях изобщо никъде не е конкретизирано за какви допълнителни разходи се претендира таксата по т. 31 от тарифата и няма данни да са извършвани реално такива.

Софийски градски съд приема и възражението на жалбоподателя за недължимост на приетата за събиране такса по т. 4 от тарифата за основателно.

Съгласно т. 4 от Тарифата, за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа се събира такса 10 лв. В случая ЧСИ твърди, че такава такса се дължи от длъжника във връзка с изпращане на уведомление за постановление на ЧСИ, издадено досежно релевираното възражение на длъжника срещу приетите за събиране разноски. Следва да се отбележи, че цитираното постановление е съобщено с уведомление, изпратено по електронен път, а не по пощата, поради което няма основание за начисляване на тази такса. Освен това, такава такса изобщо не се и 3 дължи, доколкото произнасянето на ЧСИ по релевираното възражение е във връзка с оспорване на негов акт, постановен в хода на принудителното изпълнение, което е било частично основателно. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е длъжен да им ги съобщава и за изготвянето на тези актове, респективно за съобщаването им, не трябва да се начислява такса.

С оглед на изложеното съдът намира, че следва да бъде отменен постановеният акт на ЧСИ М.П., като бъдат редуцирани начислените в тежест на длъжника разноски по изпълнението с таксите по т. 4 и т. 31 от тарифата.

Жалбата се явява неоснователна в частта, с която се иска отмяна на постановлението на ЧСИ, с което в тежест на длъжника са възложени разноските по изпълнението по изпълнителното дело, в частност за издаване на изпълнителен лист и банкови такси, направени от взискателя.

По разноските:

Настоящото производство касае оспорване на размера на дължимите разноски по изпълнително дело. В този смисъл, недопустимо се явява кумулирането на нови задължения за разноски в рамките на настоящото производство, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Ето защо, не следва да се присъждат разноски в полза на ответниците по жалбата, но и с оглед изхода на спора, такива не им се дължат.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 10.03.2023 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851, издадено по изпълнително дело № 20228510400336, съобщено на длъжника „Софийска вода“ АД на 16.02.2023 г., в частта, с която е отказано намаляване на разноските по изпълнението с таксата в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и е приета за събиране такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените за събиране по изпълнително дело №

20228510400336 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 разноски, както следва: с такса в размер на 24 лв. с ДДС по т. 31 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, както и с такса в размер на 12 лв. с ДДС по т. 4 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Софийска вода“ АД, ЕИК **** в частта, с която се иска отмяна на постановлението на ЧСИ М.П., с което в тежест на длъжника „Софийска вода“ АД са възложени разноските по издаване на изпълнителен лист и банкови такси по изпълнително дело № 20228510400336 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851, направени от взискателя.

4

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5