Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протоколно определение № 6440 от 19.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 8139/2024
Вид
Протоколно определение № 6440
Подписан
19.12.2024
В сила
28.12.2024
Състав
Мирослав Георгиев Георгиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 157а · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 70 · Наказателен кодекс
  • чл. 70, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 276 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 286, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 6 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 6440 гр. София, 19.12.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Г. при участието на секретаря Станимира П. Делийска и прокурора Р. Ст. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Мирослав Г. Г. Частно наказателно дело № 20241100208139 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

ОСЪДЕНИЯТ В. Г. Д. – редовно призован, явява се, доведен от Затворагр. София.

СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, за нея се явява прокурор Р. Б..

НАЧАЛНИКЪТ НА ЗАТВОРА-ГР. СОФИЯ – редовно призован, не се явява – за него се явява инсп. Г.А, с пълномощно.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Не желая да ползвам адвокатска защита.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че са налице процесуални предпоставки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОСЪДЕНИЯ:

В. Г. Д. – роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, основно образование, живущ в с. Новачене, община „Ботевград“, ул.

****, ЕГН **********.

СЪДЪТ разясни правата на осъдения в настоящото производство.

ОСЪДЕНИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отводи.

1

СТРАНИТЕ следствие.

/поотделно/: Нямаме искания по реда на съдебното

СЪДЪТ, като взе предвид, че са изпълнени изискванията на чл. 271 - 275 НПК, на основание чл. 276 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА чрез прочитане на молбата на осъдения.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Поддържам молбата. Няма да соча доказателства ПРОКУРОРЪТ: Молбата му е недопустима и ако изобщо се даде ход по същество – е неоснователна. Няма да соча доказателства.

ИНСП. Г.А: Молбата е недопустима, тъй като според справката не му достигат около 20 дни, за да е налице формалната предпоставка, но в случай, че дадете ход на делото – становището е отрицателно. Представям и моля да приемете справка относно фактически изтърпяното към момента наказание.

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справката – да се приеме същата.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: По моята справка не е така. Да се приеме представената.

СЪДЪТ намира представената справка за относима към предмета на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЛАГА същата към делото.

На основание чл. 283 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства.

На основание чл. 286, ал. 2 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

2

ОСЪДЕНИЯТ Д.: Мисля, че съм си изтърпял достатъчно присъдата; взел съм си поуки; работя, както и в момента. Отговорник по реда и дисциплината на 5-та група в СЦЗ съм. Награждаван съм, наказван съм също. Мисля, че може да ми бъде даден шанс да бъда освободен условно предсрочно.

ПРОКУРОРЪТ: Становището на СГП е, че не са налице и двете кумулативно предвидени предпоставки на чл. 70, ал. 1, т. 2 от НК. Лишеният от свобода не е изтърпял фактически предвиденото в тази материална разпоредба наказание от 2/3, което се явява 3 г. и 4 месеца ЛОС, наложено му по НЧД на СРС, НО, 110 състав. Режимът му е все още „строг“. Изцяло неоснователна е и молбата, за това защото корекционният процес по отношение на лишения от свобода изобщо не е протекъл в необходимите изисквания. На практика се касае за осъдено лице с 25 влезли в сила присъди с широк времеви диапазон. Престъпната му деятелност датира от непълнолетната му възраст. Повечето му осъждания са за квалифицирани кражби и грабежи, като последното е осъществено в условията на опасен рецидив. Такова е и становището на затворническата администрация, както и изготвеният доклад от 04.12.2024 г. на ИСДВР при СЦЗ. Оценката, която е дадена за риска от вреди за обществото и от рецидив е във високи стойности – 82 т., с много малка редукция от първоначалните му 96 т. Няма доказателства за своето поправяне, дори тези неустойчиви нагласи продължават да съществуват в зоните му „Отношения към правонарушението“; „Начин на живот“; „Взаимоотношения“; “Умения за мислене“; „Злоупотреба с наркотици“, като намира, че целите, предвидени в планирания от 2024 г. план за изпълнение на присъдата, следва да продължат до пълното и ефективно изтърпяване. Налаганите писмени похвали със заповед на Началника на затвора не могат да компенсират едновременно налаганите му наказания, като последното е от 20.02.2024 г. – наказание, което е било за тежко дисциплинарно нарушение, с наложено наказание „Изолиране в наказателна килия“ за срок от 5 денонощия. Няма и предвиденото в препланирания план на присъдата изискване, което предвижда чл. 157а ЗИНЗС – програма за подготовка за живот, така че считам, че лишеният от свобода не е готов – нито е ресоциализиран, нито е готов за живот на свобода. Обсъденото дотук не позволява извеждането на необходимия извод за настъпили по време и място на изтърпяване на наказанието положителни промени, които да сочат на настъпила трайна и необратима промяна на поведението му, което е 3 изискването на т. 3 от Постановление № 7/1975 г. на ВКС.

Моля да оставите молбата му без уважение, като неоснователна.

ИНСП. Г.А: Началникът на затвора е с отрицателно мнение и становище по повод молбата на Д. за неговото УПО. Стана ясно, че към настоящия момент не е налице изискуемата част от изтърпени 2/3 от наложеното наказание, т.е. 3 г. и 4 месеца фактически плюс предварително задържане, приспаднато, към момента не е налице.

Въпреки това, поведението на Д. категорично не попада в смисъла на УПО, а именно да са налице такива ясни и категорични данни и доказателства за неговото поправяне – В. Д., освен че е трудово ангажиран, режимът му е заменен през май месец на „общ“ и е получил няколко писмени похвали и награди за своето поведение, положителното се изчерпва дотук и по-голямо впечатление правят негативите, отразени в доклада за него – той е дисциплинарно наказван, което много променя цялостната обстановка в доклада. Дефицитните зони категорично не са преодолени и както е видно рискът от рецидив не е занижен в достатъчна степен – той продължава да бъде във високи стойности. Съобразно това, моля да оставите молбата му без уважение.

На основание чл. 439, ал. 6 НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ.

ОСЪДЕНИЯТ Д.: От всичко казано нищо не е вярно. Администрацията на затвора не си върши работата. Имам дело, което не ми е приспаднато – по въпросната кумулация 3730/2017 г. имам 5 месеца и 19 дни приспаднати.

Получих съобщение от въззивна инстанция, от 6 НО на СГС. Каквото прецени съдът.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 439 и сл. от НПК. Образувано е по повод молба от осъдения В. Д. за условно предсрочно освобождаване.

Към настоящия момент осъденият Д. се намира в Затвора-София, където 4 изтърпява наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 г., което е определено с протоколно определение на СРС, 110 състав от 12.02.2024 г., влязло в сила на 19.05.2024 г., като едно общо най-тежко наказание измежду наложените на Д. с 4 отделни влезли в сила съдебни акта. В този смисъл, съдът следва да прецени дали са налице предвидените в чл. 70 НК предпоставки относно постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на именно това общо най-тежко наказание, доколкото осъжданията, включени в кумулативната група следва да се считат за едно.

Видно е, че съобразно данните по делото, осъденият към настоящия момент е изтърпял фактически, включително имайки се предвид срока на предварително задържане, 3 г. 2 месеца и 27 дни. Това сочи, че доколкото се касае за общо наказание, включващо наказания, наложени и за деяния, извършени при условията на опасен рецидив, което е видно от справката за съдимост и от протоколното определение на СРС, с което е определено общо най-тежко наказание, то в случая следва осъденият да е изтърпял най-малкото 2/3 от определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 г. Видно е от така посоченото по-горе, че към настоящия момент тази формална предпоставка не е изпълнена, тъй като срокът на изтърпяното от него наказание не представлява 2/3 от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 5 г., като остава, за да се достигне този минимален праг, срок от 1 месец и няколко дни.

С оглед това, доколкото не е налице формалната предпоставка за постановяване на условно предсрочно освобождаване в конкретния случай. безпредметно е да бъде обсъждано това дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. С оглед единствено пълнота, съдът само ще маркира, че от доказателствата по делото се установява, че осъденият не е дал достатъчно убедителни доказателства, за да може да се счете, че се е поправил. Това е така, тъй като по делото са налице данни за няколко налагани наказания.

Видно е, че са налице и проблеми в редица зони от корекционния план, като по отношение на различните пунктове рискът все още е висок - същите са конкретно посочени в доклад по отношение на осъдения, като съдът не намира за нужно да ги обсъжда, с оглед липсата на посочената по-горе формална предпоставка.