Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 254 от 12.07.2022, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 338/2022
Вид
Решение № 254
Подписан
12.07.2022
В сила
23.08.2022
Състав
Аглика Гавраилова, Михаил Драгнев, Антоанета Атанасова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Русе, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Антоанета Атанасова

Михаил Драгнев при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело № 20224500500338 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД обжалва Решение № 238 от 25.02.2022г., постановено по гр.д.№ 1460/21г. по описа на РРС в частта, с която е осъден жалбоподателя да заплати на Е.И.П. сумата от 3 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по чл. 432, ал. 1 КЗ, причинени при ПТП на 19.11.2019г., ведно със законната лихва. Излагат се оплаквания за неправилност на постановеното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят смята, че с уважаване на частичния иск по първото заведено дело са обезщетени в пълен размер вредите от процесното ПТП. Посочва, че уврежданията на П., предизвикани от процесното ПТП, са леки и тя се е възстановила от тях в период от около 15 до 25 дни. Поддържа, че между травмата в горната трета на лявата бедрена кост и процесното произшествие няма причинно-следствена връзка. Оспорва заключението на съдебно психиатричната експертиза. Анализира свидетелските показания, като твърди, че същите са силно пресилени относно търпените от ищцата болки и страдания. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба.

В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от Е.И.П.. С нея се обжалва Решение № 238 от 25.02.2022г., постановено по гр.д.№ 1

1460/21г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен иска на жалбоподателката с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 19.11.2019г., за разликата над 3 000 лв. до претендирания размер от 6 000 лв., частично от 10 000 лв., както и за сумата от 366 лв. обезщетение за имуществени вреди. Излагат се оплаквания за необоснованост и неправилност на постановеното решение, поради неточно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Жалбоподателят смята, че съдът неправилно е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

Анализира доказателствата в подкрепа на тезата си, като посочва, че във връзка с травмите си, получени от процесното ПТП, П. е провела болничносанаториално лечение в с. Овча Могила. Твърди, че възстановителният процес е бил по-продължителен от посочения в експертизата. Поддържа, че ПТП-то е в причинна връзка с отключването на травмата в областта на лявата тазобедрена става на П., съответно също подлежи на обезвреда. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на насрещната жалба.

„ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД обжалва Определение № 1492/12.04.2022г. по гр.д.№ 1460/2021г. по описа на РРС за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248, ал. 1 ГПК. Излагат се оплаквания за неправилност и липса на мотиви на обжалваното определение.

Иска се от въззивния съд да отмени определението на първоинстанционния съд и да уважи молбата за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба.

Съдът констатира, че жалбите са подадени от процесуално легитимирани страни в законоустановения срок и срещу подлежащи на съдебен контрол актове, поради което са допустими.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Решение № 260168 от 22.02.2021г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на РРС „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е осъдено да заплати на Е.И.П. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.11.2019г., в размер от 2 000 лв., като иска е частично предявен от общ претендиран размер от 12 000 лв.

С Фактура № 0001120003 от 21.08.2020г. и касов бон се удостоверява, че Е.И.П. е заплатила на „Специализирана болница за рехабилитация– Национален комплекс“ ЕАД - филиал с. Овча Могила сумата от 352 лв. за предоставена комплексна здравна услуга. От приложена по делото застрахователна полица е видно, че за престоя си в „СБР–НК“- с. Овча Могила Е.П. е сключила застраховка за гости на хотел/пациенти на лечебно 2 заведение, за която е платила застрахователна премия в размер на 14 лв.

В Епикриза от 28.08.2020г. от “СБР-НК“ЕАД е посочено, че Е.П. постъпва с болка в лявата тазобедрена става с наличие на сутрешна скованост и силно ограничена подвижност, като е била изписана с подобрение – намаляване на болките в лявата ТБС.

По приложеното гр.д.№ 4670/2020г. по описа на РРС е налична медицинска документация, намираща се от л. 7 до л. 22, която съдът взема предвид.

В Лист за преглед на пациент № 022632/19.11.2019г. е описано обективното състояние на Е.П. непосредствено след инцидента, както следва:

Лек хематом над лявата вежда. Дишане двустранно везикуларно. Стабилна хемодинамика. От направените рентгенографии няма данни за фрактури.

В Амбулаторен лист № 3907/20.11.2019г. е описано обективното състояние на Е.П. към датата на прегледа, както следва: Симптоматика в областта на лявата ръка и лявото бедро – хематоми. По данни от анамнезата има оплаквания от болки в лявата ръка и лявото бедро. Болки в кръста.

Притеснена, има гадене и разтреперване. Основната поставена диагноза е контузия на раменния пояс и мишницата, а като придружаващи заболявания са записани контузия в областта на тазобедрената става и контузия на бедрото, както и разстройство на вегетативната нервна система.

В Амбулаторен лист № 3054/25.11.2019г. е описано обективното състояние на Е.П. към датата на прегледа, като по данни от анамнезата се оплаква от пристъпи на нощни събуждания със субективно усещане за недостиг на въздух.

В Амбулаторен лист № 3191/11.12.2019г. е описано обективното състояние на Е.П. към датата на прегледа, като по данни от анамнезата се оплаква от обща отпадналост, нарушен нощен сън, с чести събуждания и обща напрегнатост. Поставена е и диагноза за придружаващо заболяване – тревожно разстройство, неуточнено.

В Амбулаторен лист № 4201/16.12.2019г. е описано обективното състояние на Е.П. към датата на прегледа, като към основната диагноза се доуточнява, че състоянието е след фрактура на трохатер на лявата бедрена кост от 2014г.

В Амбулаторен лист № 277/02.03.2020г. е описано обективното състояние на Е.П. към датата на прегледа, както следва: Тревожност, Хипотимия, Хипобулия, като основна диагноза е: Други смесени тревожни разстройства. По анамнеза не спи добре от 19.11.2019г., има кошмарни сънища свързани с психотравмено състояние. С нарушено функциониране – не пътува поради страх.

В Амбулаторен лист № 332/11.03.2020г. е описано обективното състояние на Е.П. към датата на прегледа, като е посочено, че страда от същите оплаквания като при предходния преглед.

3

С Болничен лист № Е20196212222/20.11.2019г. на Е.П. е предоставен отпуск от 20.11.2019г. до 03.12.2019г., от общо 14 дни.

С Болничен лист № Е20198861777/05.12.2019г. на Е.П. е предоставен отпуск от 04.12.2019г. до 23.12.2019г., от общо 20 дни.

С Болничен лист № Е20199299303/23.12.2019г. на Е.П. е предоставен отпуск от 24.12.2019г. до 12.01.2020г., от общо 20 дни.

От Съдебномедицинското удостоверение и Съдебномедицинската експертиза се установява, че при настъпване на процесното ПТП Е.П. е получила следните увреждания: Колекция от кръв в меките тъкани над лявата вежда, в областта на лявата ръка и лявото бедро, травматично увреждане на коренчетата на нервите в шийната област, довело до функционални нарушения, болков синдром в областта на лявото бедро, където е имало старо счупване на бедрената кост с дегенеративни промени. Болки са налице след травмата, като в един период от три–пет денонощия настъпва намаляване интензитета и постепенно отзвучаване на болките в рамките на възстановителният период, който е около 15-25 денонощия. От прегледите след възстановителния период не са установени усложнения, свързани с посочените травматични увреждания, получени при ПТП на 19.11.2019г.

Увреждането на коренчетата на нервите в шийния отдел е било без парези с леко ограничаване на подвижността на движения в раменната става при отвеждане, лечението за тази травма е болкоуспокояващо. По отношение на колекциите от кръв в меките тъкани– обикновено отзвучават за около 10-15 денонощия, за лечение са предписани мехлеми за мазане. Само травмите, описани в болничен лист № Е20196212222/20.11.2019г.: Контузия на раменния пояс и мишницата е изцяло във връзка с травматичните увреждания от ПТП на 19.11.2019г. Оплакванията в областта на лявата бедрена кост са от настъпили дегенеративни промени в областта на същата от прекарана травма през 2014г., както и от индивидуални промени в организма и влияние на външни фактори. Според експертизата е видно, че не е налице пряка причинно-следствена връзка между уврежданията, получени при ПТП от 19.11.2019г., и промените в областта на горната трета на лявата бедрена кост.

Въпреки това намира, че при всички случаи травмата от ПТП е неблагоприятен фактор на съществуващите промени в областта на лявата бедрена кост, същата се явява и отключващ момент на болкови синдром. В този смисъл може да се приеме, че е налице опосредствена връзка на съществуващите дегенеративни промени с посочената травма, без да може да се определи процентно участие. Няма травматични увреждания на централната нервна система, които да са в причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, настъпили от ПТП. Налице е кратковременно увреждане на коренчетата на периферните нерви в областта на шийния сегмент довело до функционални нарушения. Същото е наложило лечение с обезболяващи средства в посочения нормален възстановителен период и няма трайни последици.

4

От Съдебно психиатрична експертиза се установява, че към датата на изготвяне на експертизата Е.П. боледува от Смесено тревожно-депресивно разстройство. Вещото лице счита, че съществува причинно-следствена връзка между състоянието на П. и настъпилото на 19.11.2019г. ПТП. Смесено тревожно-депресивно разстройство е психическо заболяване по смисъла на МКБ 10 /Международен класификатор на болестите, 10-та ревизия/, като провежданото лечение може да е както медикаментозно, така и психотерапевтично. При провеждане на адекватно лечение прогнозата за излекуване е в рамките на около една година след инцидента. В съдебно заседание от 25.01.2022г. допълва, че след около една година ще се разбере дали П. ще успее да преодолее заболяването си напълно или то ще се хронифицира.

Съдът взема предвид и свидетелските показания на св. Д.П. и С.С. относно търпените от Е.П. неудобства, болки и страдания.

При така установената и от първоинстанционния съд фактическа обстановка, въззивният съд намира, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно по следните съображения:

Съгласно т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 год. по т.д. № 3/2016г. решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Тоест съдът по настоящото дело е обвързан с изводите на Решение № 260168 от 22.02.2021г. по гр.д. № 4670/2020г. по описа на РРС за правопораждащия вземането факт – ПТП от 19.11.2019г. Тоест предмет на настоящото делото е единствено размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди над присъдената с това решение сума от 2 000 лв. и обезщетението за имуществени вреди.

Съдът съобразява постановките на т. 2 на Постановление № 4 от 23.12.1968г. на пленума на ВС, съгласно което размерът на обезщетенията за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.