Решение № 274 от 15.01.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Виктория В. Грънчарска при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100512109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищците М. А. Ц. и В. А. Ц., чрез адв. Г., срещу решение № 20101626/29.08.2023г., постановено по гр.д. № 38736/2020г. по описа на СРС, 155-и състав, с което са отхвърлени исковете им срещу ответника Столична община, квалифицирани по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на всяка от ищците на сума в размер 4 550 лева, представляваща обезщетение за ползване на собствения им недвижим имот, представляващ къща с двор, находящ се на адрес гр. София, ул.

„*******, за периода от 18.07.2019г. до 18.08.2020г., и по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сума от по 1 486.50 лева за всяка от ищците, представляваща обезщетение за имуществени вреди – заплатени материали и труд за възстановяване на разрушената ограда на имота, ведно със законната лихва върху главниците от 20.08.2020г. до окончателното плащане.

Жалбоподателите излагат доводи за частична недопустимост на постановеното от СРС решение, както и за неправилност и необоснованост на същото. Претенциите си ищците предявили изцяло на деликтно основание, за понесените от тях вреди, под формата на пропуснати ползи, поради създадените от ответната община пречки да оградят и ползват имота си, както и под формата на сторени разходи по повод осуетеното от служители на общината ограждане. Налице била причинна връзка между създадените от общината пречки за ограждането и настъпилите вреди за 1 ищците от това, че неизвестни лица влизали в неоградения им парцел, с което им пречили да ползват и поддържат имота си. От една страна ответникът писмено им заявявал, че не се нуждаели от разрешение за строеж за поставянето на ограда, а от друга им съставил акт и ги принудил да преустановят започнатото изграждане с мотив, че нямали разрешение за строеж. СРС изложил противоречиви мотиви по въпроса имали ли ищците право да поставят лека ограда, не изложил мотиви относно доводите на общината за висяща процедура от 2017г. по нов план, която спирала действието на досегашния, направил погрешни изводи относно правото им на обезщетение на деликтно основание. С оглед изложените доводи заявяват искане за отмяна на решението и вместо това - постановяване на друго, с което исковете им бъдат изцяло уважени. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът Столична община депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не се касаело до незаконно спиране на строителството на ограда. Във връзка с подадени сигнали от живущи в съседните жилищни блокове била извършена проверка, като в рамките на функциите си по закон служителите имали право да изискват документи за установяване на относимите факти и обстоятелства. Именно за целите на проверката било издадено предписание за преустановяване на строителните дейности до представянето на геодезическо заснемане на изпълнения на място кофраж и бетон спрямо границата на имота и били изискани документ за собственост и актуална скица на имота. Извършвани били изкопни работи и полаган бетон, предвид на което твърденията, че ищците започнали направата на ниска прозирна ограда (телена мрежа), за която не се изисквало разрешение за строеж, били неверни. Действията на служителите на общината по контрола на строителството били правомерни. Ищците не доказали и пряката причинно-следствена връзка между извършената от служителите проверка и неотдаването на имота под наем, последиците не настъпили във връзка с възложена от общината работа. Напротив - по делото били събрани доказателства, че живущи в съседство лица разваляли оградата на ищците. Не се установявало и сигурното увеличаване на имуществото им с наемната цена за исковия период – ТР № 3/12.12.2012г. ВКС. По делото не се установили елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, а липсата на който и да е елемент имала за последица неоснователност на иска. Моли решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Претендират разноски пред въззивния съд.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

Със сезиралата съда искова молба ищците М. А. Ц. и В. А. Ц. излагат, че при равни квоти, по реституция, били носители на правото на собственост върху недвижим 2 имот – вилна сграда на етаж и половина, застроена на 70 кв.м, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно представената скица на ПИ № 15746090/15.10.2018г. СГКК-гр.София, с площ от 806 кв.м, находящ се в гр. София, ул.

„*******, който по предходния регулационния план на местн. „Павлово-Бъкстон“ от 1996г. съставлявал У. X.-119, кв. 216. Ответникът Столична община създавал на ищците пречки да оградят имота си. Още преди имотът да бъде реституиран в полза на ищците, обитателите на съседните жилищни блокове ползвали неоградената земя като паркинг. През 2016г. ищците уведомили общината, че ще построят прозирна ниска ограда, като приложили трасировъчен карнет. Живущите в съседните жилищни блокове подали жалби, на които общината отговорила, че за този вид ограда, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, не се изисквало разрешение за строеж. През м.07.2019г. ищците започнали отново строителство на ограда – получили дворищно-трасировъчен карнет, наели багер, купили материали. Строителството било спряно от служители на общината с констативен акт и предписания. Изтъкнати били следните причини – за оградата нямало строително разрешение, тя навлизала в държавен имот и междувременно, през 2017г., започнала процедура по нов план, който предвиждал изграждането на тупик в имота на ищците за обслужване на съседните имоти.

Последната процедура спирала действието на досегашния план. Всички посочени причини ищците намират за неоснователни, тъй като за изграждането на лека прозирна ограда разрешение не се изисквало и поради водените между страните дела за собственост на общината било известно, че нямало навлизане в държавен имот; новият план не би могъл да спре изграждането на леката ограда, която можела да бъде преместена в съответствие с него. Спирането на строителството на оградата от страна на ответника било незаконно. Поради незаконосъобразните действия на служителите на общината ищците понесли имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на сумата 9 100 лева, за периода от 18.07.2019г. до 18.08.2020г., от нереализиран наем на имота, както и имуществени вреди в размер на сумата 2 973 лева от загуба на вложените средства за изграждане на оградата, чието строителство било спряно, от които 2 173 лева за материали и 800 лева – заплатен труд. Молят за осъждане на ответника Столична община да им заплати горните суми поравно.

Претендират законни лихви и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Случаят касаел уреждане на обществени отношения, свързани с устройството на територията, предвид множество, постъпили още през 2016г. жалби от живущите в района с твърдения за препятстван достъп до собствените им жилища. Със заповед № РА-50-184/30.03.2017г. на главния архитект на София било наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП – изменение на плана за регулация на кв. 216, У. XVII (държавна собственост) – за жилищно строителство, ПИ *** (с решение № 3

592/04.01.2017г. по гр.д. № 3232/2016г. по описа на СРС, влязло в сила на 03.02.2018г. било признато правото на собственост на ищците за част от 65 кв.м от този имот) и собствения на ищците У. X.-11 9 (ПИ ***) , както и изменение на плана за улична регулация за създаване на задънена улица за обслужване и достъп на живущите в бл. 136А, бл. 136Б и бл. 136В, на административен адрес гр. София, ул.

„*******. Със заповедта, на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ, било спряно прилагането на действащия устройствен план в частите, за които се отнасял. Отново по жалби на живущи в съседните жилищни блокове за извършвано от ищците незаконно изграждане на ограда и възпрепятстване на достъпа им до собствените им жилища, служители на СО, район Витоша на 18.07.2019г. извършили проверка по чл. 223, ал. 2 ЗУТ. На ищците било издадено предписание за преустановяване на строителните дейности до представянето на геодезическо заснемане на изпълнения на кофраж и бетон на място, спрямо границата на имота и били изискани документ за собственост и актуална скица на имота. Обръща внимание, че представеният от ищците частичен дворищно-трасировъчен карнет бил от 2016г. Съставен бил констативен акт № 2019ПБ-СР66/18.07.2019г., като едва след извършената проверка бил представен последващо издаден трасировъчен карнет от м.08.2019г. Констативният акт бил част от производството по издаване на заповед по чл. 224а ЗУТ за спиране на строежа и не подлежал на самостоятелно обжалване. В случая заповед по чл. 224а ЗУТ за спиране на изпълнението и забраняване на достъпа до строежа въобще не била издадена, предвид на което не било налице твърдяното незаконно спиране на строителството на ограда. Действията на служителите му били правомерни, дължими предвид постъпилите жалби и сигнали, като без изискването на нужните документи, надлежна проверка не можело да бъде осъществена, а преустановяването на строежа в случая било до представянето на документите. Оспорва причинната връзка на тези действия с настъпването на вреди за ищците. Оспорва представените от ищците частни документи – договор за наем за ползване на багер, фактури и др. за закупуване на материали – не били предназначени за твърдяното строителство на ограда, фактура № 421476, издадена от „С.“ ООД била неотносима към изграждането на ограда. Оспорва твърденията в исковата молба, че закупените материали били разграбени и унищожени поради поведение на ответника, а изкопаният ров - зарит, ищците не положили грижата да ги опазят. Оспорва твърденията за вреда от пропусната полза – позовава се на ТР № 3/12.12.2012г. ВКС. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение, само когато е нарушен принципът на диспозитивното начало в гражданския процес, т.е. когато съдът се е произнесъл извън определения от страните по спора предмет и обхвата на търсената защита. Настоящият съдебен състав намира, 4 че в обжалваното решение СРС дал неправилна квалификация по чл. 59 ЗЗД на предявените искове за имуществени вреди, настъпили за ищците от неправомерни пречещи действия на служители на общината, изразяващи се в незаконосъобразно спиране през м.07.2019г. с констативен акт и предписания на започнатото от ищците строителство на ограда, които вреди били под формата на пропуснати ползи от нереализиран наем, вместо правилната по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Въпреки това СРС разгледал предявените факти и приел, че противоправно поведение от страна на ответника не било установено, а служителите му действали в изпълнение на закона и в рамките на служебните им правомощия. Предвид изложеното, при извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен състав установи, че произнасянето на СРС е в рамките на търсената от страните защита, а обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Предявени са искове с правно основание 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.