Решение № 345 от 07.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Перник, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20241720106742 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на И. Ц. М. срещу „СИС КРЕДИТ“ АД, да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 14 980 лева, и при условията на евентуалност да се признае за установено, че в полза на ответното дружество не съществува право на принудително изпълнение спрямо ищцата за сумата от 14980, 00 лева.

В исковата молба се посочва, че ищцата при подаване на искане за отпускане на потребителски кредит била уведомена от съответната банкова институция, че искането й не може да бъде уважено, тъй като според Централния кредитен регистър имала лоша кредитна история. Същевременно ищцата имала кредитна карта и три стокови кредита за закупени стоки на изплащане, които редовно обслужвала без забавяния, а и нямала други дългове към когото и да било. Служителите на банката й посочили само, че е поръчител по просрочен кредит и отказали да дадат повече информация. При справка в ЦКР се установило, че е налице отбелязване, че тя е поръчител по кредит, който не се обслужван. Видно от Удостоверение с изх. № БНБ 138329/30.10.2024г., в графа „Информация за лицето като съдлъжник” към 30.10.2024г., е посочено, че е налице непогасен кредит към ответника „СИС КРЕДИТ“ АД, който е с период на просрочие над 360 дни, като балансовата експозиция /всички главници по ползвани кредити, просрочени лихви по кредити и дължимите съдебни разноски/, възлизат на обща стойност 14 980 лева. Сочи се, че друга относима информация липсва, както и посочени данни за номер на договор, основен длъжник /кредитополучател/, 1 или каквато и да е друга относима информация, от която да може да се установи за какъв кредит се касае и какъв е произхода на задължението. Ищцата твърди, че не е чувала името на ответното дружество, а още по-малко някога да е теглила кредит или да е ставала поръчител на друго лице. Сочи се, че ищцата е направила справка в КЧСИ, за да установи къде евентуално има заведено изпълнително дело, по което тя е длъжник, с идеята да установи произхода на задължението. Видно от представената по делото като доказателства справка от КЧСИ, издадена от ЧСИ Р. М., с изх. № 297/04.11.2024г. се установявало, че срещу ищцата няма заведени - висящи или приключили изпълнителни дела. Обосновава се, че доколкото съобразно чл. 17 от Наредба № 22 за ЦКР, БНБ, нито вписва самостоятелно, нито извършва корекции на подаваните от банките и финансовите институции информация, а само администрира същата, ищцата отправила писмена покана до ответника с искане да бъде отписано това задължение от нейната партида, в т.ч. и като погасено, ако действително тя е страна в подобно правоотношение. Същата е изпратена на официалния електронен адрес на ответника на дата 04.11.2024г., обявен на официалния сайт на дружеството. Въпреки изричното изявление и отправените възражения, и въпреки дадения срок, в т.ч. и допълнителния такъв - почти един месец до датата на депозиране на исковата молба, няма постъпил отговор от ответника, нито е предоставена информация от негова страна под каквато и да било форма, от която да може да се установи произхода на заявеното задължение. По изложените съображения се поддържа, че за нея е налице правен интерес от завеждане на установителен иск по реда на чл. 124 ГПК, а ако се окаже, че евентуално е заведено изп.д. някъде и това не е отразено в справката от КЧСИ - по реда на чл. 439 ГПК, с който да установи, че същата не дължи сумата от 14725,00лв. на ответника „СИС КРЕДИТ1 ЕООД. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор. В молба от 24.03.25 г. прави признание на предявения в условията на евентуалност иск. Посочва, че на 05.05.2006 г. е сключен Договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 817/05.05.2006 г. между „ДЗИ БАНК” АД - клон Перник и кредитополучателя Ц.М.Ц., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лева за срок до 05.05.2014 г. Съгласно погасителния план към договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска: 250, 02 лева, дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита.От договора за потребителски кредит се установява, че поръчители на кредитополучателя Ц.М.Ц. са ищцата И. Ц. М. и Ц.Ц.Б.. Договорът за поръчителство е инкорпориран в договора за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. Сочи се, че кредитополучателят е предоставил на кредитора и предвиденото в чл. 5, ал.1, т.2 от договора за кредит обезпечение, като е издал и депозирал в банката- кредитор запис на заповед в нейна полза за дължимите суми по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. - съответно за главницата и за тримесечните лихви. От издадената от кредитополучателя Ц.Ц запис на заповед от 05.05.2006 г. се установява, че същият безусловно, неотменимо и без протест се е задължил срещу представянето на записа на заповед да плати на предявяване на кредитора „ДЗИ БАНК” АД или на негова заповед сумата от 15 478,00 лева - главница и 2 лихви за три меса по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. В качеството на авалист ищцата И. Ц. М. се е подписана лично в издадената запис на заповед от 05.05.2006 г. Твърди се, че кредитополучателят Ц.М.Ц. не е погасил в срок задълженията си по договора за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. На 06.11.2006 г. кредиторът „ДЗИ БАНК” АД е изпратил до кредитополучателя Ц.Ц покана за доброволно изпълнение на задължението му по договора за кредит, с която е обявил кредита за предсрочно изискуем. Същата е надлежно връчена на кредитополучателя. Длъжникът не е платил задълженията си в предоставения от кредитора срок за доброволно изпълнение. Кредиторът „ДЗИ БАНК” АД не е изпращал покана за доброволно изпълнение на задължението по договора за кредит на ищцата в качеството и на поръчител по договора за кредит. На 18.10.2013 г. и на 04.12.2015 г. вземането по договор за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. е прехвърлено по силата на договори за цесия. Вземането е придобито от „Фронтекс Интернешънъл“ АД. На 30.11.2017 г. е сключен договор за цесия между „Фронтекс Интернешънъл“ АД и „СИС КРЕДИТ“ АД, по силата на който „СИС КРЕДИТ“ АД е придобило вземането по договора за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г.Ответното дружество е входирало в компетентния районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника Ц.М.Ц.. Въз основа на издадения изпълнител лист срещу кредитополучателя Ц.Ц. са предприети действия по принудително изпълнение, като е образувано изпълнително дело № 918/2020 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № 753 в КЧСИ.

Посочва се, че „СИС КРЕДИТ” АД не е предприемало действия по снабдяване с изпълнителен титул срещу ищцата, респ. и не разполага с изпълнителен титул или с друго средство за принуда срещу ищцата по повод задължението, предмет на предявения иск в настоящото производство. Освен, че не е предприело действия по съдебен ред срещу ищцата, не е предприело и действия по извънсъдебен ред спрямо ищцата във връзка със задължението и в качеството на поръчител по договор за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. Обосновава, че от приложимите законови разпоредби следва, че в хипотезата на погасено по давност вземане за длъжника съществува възможност да изпълни доброволно, а за дружеството съществува задължение по чл.10 от Наредба №22/16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР да предоставя ежемесечно информация за всички кредити до окончателното им погасяване. Неизпълнението или неточното изпълнение на това задължение от кредитора обуславя приложимост на санкцията по чл. 6 от Наредбата - преустановяване на достъпа на банката до регистъра, а така също и предвидените в Закона за кредитните институции санкции и надзорни мерки. В този смисъл счита, че не е дало повод да завеждане на делото и приложение следва да намери нормата на чл. 78, ал.2 ГПК.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от представените писмени доказателства, че на 05.05.2006 г. е сключен договор за потребителски кредит с анюитетни вноски № 817/05.05.2006 г. между „ДЗИ БАНК” АД - клон Перник и кредитополучателя Ц.М.Ц., по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 15 000,00 лева, предназначен за текущо потребление и за срок до 05.05.2014 г. Съгласно погасителния план към договора за 3 кредит, кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска: 250, 02 лева, дължими ежемесечно, считано от датата на усвояване на кредита.

Съгласно чл. 5, ал.1, т.1 от договора, в качеството си на поръчители, И. Ц. М. и Ц.Ц.Б. са се задължили да отговарят с цялото си секвестируемо имущество пред кредитора, солидарно с главния длъжник, за изпълнение на всичките му парични задължения главница, лихви, неустойки, комисионни, произтичащи от договора за кредит и да отговарят за изпълнението на всички задължения на кредитополучателя и след падежа им, ако кредиторът предяви иск за изпълнение срещу кредитополучателя в срок до шест месеца от падежа на задължението за плащане на главницата по договора за кредит. С подписване на договора за кредит поръчителите дават съгласие това да става чрез удръжки от трудовото им възнаграждение. Установява се, че договорът за поръчителство е инкорпориран в договора за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г.

Кредитополучателят е предоставил на кредитора и предвиденото в чл. 5, ал.1, т.2 от договора за кредит обезпечение, като е издал на банката - кредитор запис на заповед за дължимите суми по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. - съответно за главницата и за тримесечните лихви. От издадената от кредитополучателя Ц.Ц запис на заповед от се установява, че същият безусловно, неотменимо и без протест се е задължил срещу представянето на записа на заповед да плати на предявяване на кредитора „ДЗИ БАНК” АД или на негова заповед сумата от 15 478,00 лева - главница и лихви за три меса по договора за кредит № 817 от 05.05.2006 г. От издадената запис на заповед от 05.05.2006 г. се установява, че издателят и кредитополучател Ц.Ц е авалирал задължението си на поръчителите по договора за кредит: И. Ц. М. и Ц.Ц.Б..

Представена е покана за доброволно изпълнение от 06.12.2006г. от „ДЗИ БАНК” АД до кредитополучателя Ц.Ц, с която се претендира заплащане на пълния размер на главницата–15 000 лева и просрочени лихви, от съдържанието на която съдът формира извод, че инкорпорира изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Върху нея има отбелязване за получаване от сина на кредитополучателя, но няма отразена дата, на която това е сторено.

Представен е договор за прехвърляне на вземания от 30.11.2017 г., сключен между „Фронтекс Интернешънъл“ АД, и „СИС КРЕДИТ“ АД, по силата на който „СИС КРЕДИТ“ АД е придобива вземанията на прехвърлителя, придобити по договори за прехвърляне на вземания, сключени с „Юробанк България „ АД и „България ритейл сървисиз“ АД и „Обединена българска банка“, индивидуализирани в Приложение 1.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ищеца по иска по чл. 124, ал.1 ГПК е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи, че в нейна полза съществува изискуемо вземане.

От представения договор за прехвърляне на вземане съдът не може да формира извод, че ответното дружество е придобило вземането по договора за потребителски кредит № 817 от 05.05.2006 г. Не са представени по делото посочените предхождащи договори за прехвърляне на вземания, както и Приложение 1, в което вземанията следва да са индивидуализирани.