Разпореждане № 1594 от 28.03.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1594 гр. Монтана, 28.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630101254 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

"Е*********” ЕАД, ************ Седалище / адрес на управление:гр.С*******, район

"М********", ж.к."М********

4", ул."Б**********, общ.Столична, обл.С******* (столица) е депозирало заявление за издаване заповед за изпълнение срещу длъжник.

В заявлението сочи, По силата на договор за потребителски кредит К********* ЕАД, ЕИК: *********, е предоставило на длъжника кредит в размер на 3800 лв. Кредиторът е заплатил пълния размер на уговорения кредит по начина, уговорен в договора за кредит.

Към договора за кредит е сключен договор за възлагане на поръчителство с К********* ЕООД, ЕИК: *******, по силата на който последното се е задължило да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на всички негови задължения, възникнали по договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Този договор трябва да бъде извършен в писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата,които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство.

Длъжникът е изпаднал в неизпълнение по договора за кредит, като не е погасил дължимите вноски. Въз основа на това, К********* ЕООД, в качеството му на поръчител, е заплатило всички дължими суми по договора за кредит към К********* ЕАД, в резултат на което е встъпило изцяло в правата,които кредиторът има срещу длъжника.

Вземанията са прехвърлени по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2022 г., сключен между заявителя, в качеството му на цесионер, и кредитора К********* ЕООД, ЕИК: *******, в качеството му на цедент. Съгласно договора за кредит и приложенията към 1 1 него, кредиторът има право да прехвърли вземанията си на трето лице без съгласието на длъжника. Длъжникът е уведомен на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД за прехвърлянето преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД цесията е произвела действие спрямо него и третите лица.

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл. 410 ГПК и наличие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 4, вкл. ГПК.

Нормата на чл. 411, ал. 2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно: 1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;

3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.

Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че по отношение на уговореното поръчителство е налице нарушаване на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.

Претендираните вземания се основават на твърдения за сключен договор за кредит.

От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Несъмнено е, че получаване на кредита е обусловено от заплащането на лихви, но не са посочени нито в размер, нито по какъв начин са формирани.

Това обстоятелство налага извода, че процесната сума като договор за поръчителство за разглеждане има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР. Доколкото, съгласно гореизложеното, тази сума 2 представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на ГПР без включване на тази такса, цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - непосочване на ГПР и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2025 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от заетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 ЗПК, се считат за нищожни.

Още повече, че липсват доказателства, че точно това вземане е прехвърлено с цесия на 22.12.2015г. по повод сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „К*********” ЕООД, с ЕИК ******* и Е*********" ЕАД, ЕИК ************ /правоприемник на „Е*********” ЕООД, с ЕИК ***********/, както и че е изплатено от поръчителя.

Заявлението следва да е отхвърли относно претендираните вземания.

По тези съображения, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Е*********” ЕАД, ************ Седалище / адрес на управление:гр.С*******, район "М********", ж.к."М******** 4", ул."Б**********, общ.Столична, обл.С******* (столица) за издаване заповед за изпълнение срещу длъжника К. Ч. М., ЕГН ********** Настоящ адрес: гр.

Б********, ЖК С*******, общ. Б********, обл.С******* ЗА сумата от 1 596.00 EUR от 22.12.2020 г. 22.02.2022 г., ведно със Законна лихва: 20.03.2026 г., такси и адвокатско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред 3

Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 4