Решение № 1785 от 11.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1785 гр. Варна, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20253110108850 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от „А. Б.

Б.“ ЕООД срещу С. А. Р., с която са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.

1, т. 2 от ГПК с правно основание по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за следните суми: сума в размер на 474,62 евро, представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит №250239/24.12.2018 г., сключен между „С. к.“ ООД и С. А. Р., вземанията по който са прехвърлени на „А. Б. Б.“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 05.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; сума в размер на 90,92 евро, представляваща договорна лихва върху главницата, начислена за периода от 24.12.2018 г. до 24.03.2020 г., сума в размер на 99,61 евро, представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за периода от 24.03.2020 г. до 12.12.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК № 13/02.01.2025 г. по ч. гр. д. 16281/2024 г. по описа на ВРС, 25 състав.

Ищецът поддържа, че ответникът е сключил в качеството на кредитополучател Договор за потребителски кредит № 250239 със „С. к.“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1000 лева, срещу което се съгласил да върне 15 броя вноски по 201 лева в срок до 24.03.2020 г., когато е падежирала последната вноска. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.25 %.

Излага се, че договорът е действителен и сключен според императивните чл. 10, чл.

11 и чл. 22 ЗПК. Сочи, че ответникът е кандидатствал за кредит чрез попълване на заявление за отпускане на кредит от разстояние и е посочил личните си данни и данни за комуникация, като били предоставени цялата информация предвидена по закон. Излага се, че с договор за цесия от 05.04.2023 г. между „С. к.“ ООД и „А. Б. Б.“ ЕООД вземането към ответника било прехвърлено на ищеца. Сочи се, че ответникът бил уведомен за цесията с ел. съобщение, който начин, ако не се възприеме за редовен от съда, ищецът иска ответникът да се счита уведомен за цесията, с получаване на книжата по делото, към които е приложено и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При изложеното се иска уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, като моли съда да отхвърли исковете. Възразява, че вземането е погасено по давност, предвид че 1 кредитът е отпуснат през 2018г. Твърди, че от отпускането на кредита не е извършвала плащания и е изтекъл предвидения в чл. 110 ГПК давностен срок на вземанията.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не се представлява. С молба от 29.01.2026 г. поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове като основателни. Излага, че ответникът е погасил извънсъдебно сумата в размер от 1 000,00 лева, които са погасили частично неустойката в размер на 761,37 лева; договорната лихва в размер от 166,90 лева и главницата в размер на 71,73 лева.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените искове по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване 1 . / наличието на твърдяното облигационно отношение между ответника и „С. к.“ ЕООД учредено въз основа на договора за потребителски кредит от 24.12.2018 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер от 1000,00 лева; 2./ изправността на кредитодателя – предоставянето на заетата сума от страна на „С. к.“ ЕООД; 3 . / уговорката за заплащане на възнаградителна лихва; 4 . / изискуемостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава; 5 . / размера на предявените граждански притезания, както и 6./ че е закупил процесните вземания въз основа на валиден договор за цесия, за което обстоятелство длъжникът е надлежно уведомен, вкл. и 7./ че вземанията са предмет на издадена в негова полза заповед по чл. 410 от ГПК.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по горепосочените факти, както и да докаже своите дилаторни и перемпторни вързажения и положителни твърдения, а при установяване на горното – да докаже изпълнението на своите задължения по договора – погасяването на претендираните суми.

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 16281 по описа за 2024 г. на РС-Варна, ГО, 25-ти съдебен състав за претендираните суми, която е връчена на ответника-длъжник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК е предявил исковете си за установяване съществуването н а вземанията си, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

От приобщения договор за потребителски креди № 250239 от 24.12.2018 г. се установява по несъмнен начин, че между ответника и „С. к.“ ООД е учредено облигационно правоотношение с предмет отпускане на потребителски кредит в размер на 1000.00 лева .

Договореният срок за връщане на заетата сума е 15 месеца, при краен падеж 24.03.2020 г.

Уговореният лихвен процент по кредита е 40,05%, а ГПР – 48,25%. Уговорената погасителна вноска е 201,00 лева, която съгласно приложения погасителен план е отнесена за погасяване на вземането за главница, договорна лихва и неустойка. Общият размер на всички плащания е 3 015,00 лева.

Не се спори по делото, че заетата сума е усвоена от ответника и че същият е погасил в изпълнение на поетите договорни задължения сумата в общ размер от 1 000,00 лева.

Съгласно чл. 6.1 от договора, заемателят се е задължил в срок от 3 дни, считано от усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като страните са договорили неустойка в чл. 6.1 от договора при неизпълнение на задължението за обезпечаване на заетата сума, чийто размер възлзиа на 1 670,27 лева.

Приет е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023 г., сключен между „С. к.“ ООДД като цедент и „А. Б. Б.“ ЕООД като цесионер. Съгласно § 5 от договора цедентите овластяват цесионера да уведоми длъжниците за правопрехвърлителната сделка. Представено е и увеодмление за цесия, изходящо от ищеца, адресирано до ответника.

2

Представено по делото е и Приложение № 1 към процесния рамков договор за цедиране на задължения.

На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно преценява съответствието на всички допълнителни уговорки, които не представляват основен предмет на договора, със законовите изисквания, независимо от възраженията на ответника, доколкото последният е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Всякога кредиторът има интерес от длъжник, който да осигури точното изпълнение на основното задължение за връщане на заетата сума, поради това проверката за платежоспособността му предхожда сключването на договора. Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за финансовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 от ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/. В случая осигуряването на обезпечение не е предварително условие за сключване на договора, т. е. кредиторът изначално е преценил длъжника като платежоспособен и му е предоставил кредита. Така, поставяйки изискване за последващо осигуряване на поръчители или банкова гаранция, без дори да е налице неизпълнение от страна на кредитополучателя, кредиторът неоправдано и без основание прехвърля риска от лошата си преценка в тежест на длъжника.

Главното задължение на заемателя по договора за кредит е да върне заетата сума и да плати уговореното възнаграждение на кредитора, а не да предостави обезпечение. Съдът счита, че в случая неустойката по чл. 6.2 от договора е предвидена за заплащане, без да се намира в никакво отношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на кредитополучателя да върне заетата сума. Включена по този начин като падежно вземане /арг. от погасителния план/, претендираната сума по правната си същност не съставлява неустойка, а добавък към възнаградителната лихва и на практика съставлява част от печалбата на кредитодателя, което е единствената цел на начисляването му.

Ето защо, настоящият съдебен състав счита, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и заобикаляне императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговорената неустойка, която според погасителния план и чл. 6.2 от договора възлиза на 1 670,27 лева, съставлява скрит добавък и следва да бъде включена в годишния процент на разходите. Според чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/, като в ал. 4 от цитирания законов текст е посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната лихва.

В случая се въвеждат допълнителни разходи за потребителя, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на разходите реално надхвърля посочения в договора – 48,25% и възлиза на над 100%. Така размерът на ГПР се явява по-голям от законово допустимия петкратен размер на законната лихва, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На практика с неустойката в полза на кредитодателя, се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като тя се явява прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите. От съществено значение е и фактът, че размерът на самата неустойка в полза на кредитодателя /1 670,27 лева/ е почти двойно над този на отпуснатия кредит /1000,00 лева/.

Всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е нищожна. Според специалната норма на чл. 22 от ЗПК, приложима за процесното договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК.

Крайният извод на съда е за недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи.

3

Чистата стойност по кредита е 1 000,00 лева, като ищецът не спори, а дори признава неизгодния за него факт, че ответникът извънсъдебно е престирал в полза на кредитодателя точно сумата от 1 000,00 лева, което обуславя отхвърлянето на предявените искове, доколкото кредиторовият интерес е удовлетворен напълно.

Относно съдебно-деловодните разноски:

При този изход на спора в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски за неоснователно предизвикания правен спор.