Решение № 605 от 22.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. Пловдив, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300501134 по описа за 2025 година

Производство по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба с вх.№14799/22.04.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, с фирмен регистрационен номер 01-10-140174, чрез адв.

К. И., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Тодор Луков, рег.№820 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №20258200400140, обективиран в постановление с изх.

№1389/26.03.2025 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

В жалбата се поддържа, че отказът е незаконосъобразен и неправилен и се иска отмяната му. Твърди се, че е налице нарушения на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като длъжникът е изпълнил доброволно задълженията си по гр.д. № 12583/2024 г. по описа на ПдРС.

Взискателят по изпълнителното дело М. В. М. изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата.

В мотивите към обжалваното изпълнително действие, депозирани в съответствие с чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ Тодор Луков поддържа, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

Пловдивският окръжен съд, след като прегледа материалите по делото и прецени доказателствата поотделно и в съвкупност, намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в срок е и е допустима като насочена против отказ на съдебен изпълнител да прекрати производството, съгл. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

По същество съдът намира следното:

1

Изпълнително дело №20258200400140 по описа на Частен съдебен изпълнител Тодор Луков с рег.№820 от регистъра на КЧСИ, е образувано на 12.02.2025 г. по молба от М. В. М. с приложен изпълнителен лист, издаден на 07.02.2025 г. от РС- Пловдив на основание влязло в сила решение за сумата от 400 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА за осъществено процесуално представителство на С. М. срещу длъжника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт.

На 10.03.2025 е наложен запор върху банкови сметки на длъжника. На 13.02.2025 г. е връчена ПДИ на длъжника. На 21.03.2025 г. е постъпила молба от длъжника с искане за прекратяване на изп. дело на основание чл. 433, ал. 1. Т. 1 ГПК.

Към молбата е приложено платежно нареждане от 21.02.2025 г., с което е длъжникът е превел на С. М. сумата от 1204,59 лв. На 08.04.2025 г. С. М. е върнал, чрез банков превод, сумата от 400 лв. на длъжника, като е посочил като основание за превода възстановяване на неправилно изплатена сума.

При така приетото от фактическа страна, съдът приема, че разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да бъде прекратено изпълнителното производство следва да се установи, че е налице някоя от изрично посочени в чл. 433, ал. 1, т. 1- т. 8 от ГПК хипотези.

Длъжникът твърди, че в разглеждания казус е налице фактическия състав на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Според посочената разпоредба изпълнителното производство се прекратява, в случай че длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Нормата е императивна и не предполага възможност за избор от страна на съдебния изпълнител. Напротив, при представяне от страна на длъжника на някое от сочените платежни документи, съдебният изпълнител е задължен да прекрати производството. В случая е представено платежно нареждане от 21.02.2025 г., с което се заплаща сума на трето за спора лице- С. М., след завеждане на изп. дело и част от която сума /400 лв. /е възстановена на длъжника от С. М..

Поради това не е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.

С оглед изложеното постановеният отказ на ЧСИ Тодоров, да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен, предвид установеното парично задължение на длъжника. Предвид изложеното, подадената жалба следва да се остави без уважение, като неоснователна.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№14799/22.04.2025 г. на регистратурата на ОС Пловдив, депозирана от „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, с фирмен регистрационен номер 01-10-140174, чрез адв. К. И., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Тодор Луков, рег.№820 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №20258200400140, обективиран в постановление с изх.№1389/26.03.2025 г., с което 2

ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3