Решение № 146 от 24.03.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Варна , 24.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Нела К. Иванова при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела К. Иванова Гражданско дело № 20203110111096 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът С. С.

В. ЕГН **********, срещу ответника ПРБ, със седалище: ***** осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ , уточнен с молба № 429/28.01.2021г., както следва:

- за сумата от 6 000.00лв. /, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт стрес, безпокойство и негативни емоции , уронване на доброто име на специалист извършване на автотенекеджийски и бояджийски услуги както сред клиентите така и сред застрахователните компании , които са на пазара в град ****и силно конкурентната среда в този бизнес през периода ***** година, които са пряка и непосредствена последица от несправедливо водено досъдебно производство № ***** по описа на ******, преписка № ****/ 2011г. по описа на ******, срещу С. С. В. за престъпление по 212, ал.1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в постановление от 22.06.2015г. на прокурор от ВРП, потвърдено с определение №**** по чнд №****г. на Районен съд *** и с определение №**** г. по вчнд №**** по описа на Окръжен съд ****, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2020г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 3045,91лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 6000.00лв., начислена за периода от 09.09.2015г. до 08.09.2020г.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди, че с постановление от 22.06.2015г. на прокурор от ВРП, е прекратено водено срещу него 1 досъдебно производство /ДП/ № **** г. по описа на ОД МВР- ****, пр.пр.№****г. по описа на ВРП, за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, като прекратяването е заради това, че деянието не е извършено от лицето.

Прететдират се от ищецат неимуществени вреди в размер на

6000.00лв./шест хиляди лева/ , на основание уронване на доброто име на специалист извършване на автотенекеджийски и бояджийски услуги, както сред клиентите, така и сред застрахователните компании , които са на пазара в град ***и силно конкурентната среда в този бизнес, през периода 12.11.2009г. - 09.09.2015 година. Както и стрес, безпокойство и негативни емоции от проведената проверка на прокуратурата №**** . и ДП № ****г. на ОД на МВР -***.

С молба № 429/28.01.2021г., след дадени указания, ищецът е уточнил размер на претендирана мораторна лихва , както следва: 3045,91лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 6000.00лв., начислена за периода от 09.09.2015г. до 08.09.2020г., като е посочил и началната дата, от която претендира законна лихва върху главницата от 6000.00лв. – датата на предявяване на иска - считано от 09.09.2020г.

Вследствие на изложеното се сезира съда с искане да постанови положително решение по предявената искова претенция, като се присъдят направените по делото разноски.

Ответната страна ПРБ, със седалище: гр. *****, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се оспорва исковата претенция както по основание, така и по размер.

Сочи се, че претенцията срещу ПРБ, е погасена по давност. Наказателното производство по ДП № **** по описа на ОД - МВР - *****, пр. пр. № *****г. по описа на РП – ***, е прекратено с постановление на прокурор при РП - Варна от 22.06.2015г.

Следователно, към датата на депозиране на исковата молба в PC - Варна - 08.09.2020г., срокът по чл.110 от ЗЗД е изтекъл и претенцията е погасена. Поради това и с оглед изтеклият погасителен давностен срок, претенцията срещу Прокуратурата следва да бъде отхвърлена.

В случай, че се прецени, че давностният срок по главния иск - обезщетение за неимуществени вреди, не е изтекъл, то на основание чл. 111, б. „В" от ЗЗД, по давност частично е погасено правото на законна лихва върху търсеното обезщетение.

Възразява се и срещу основателността на предявения от С. С. В. иск. Сочи се, че В. претендира претърпени неимуществени вреди, като твърди, че е било уронено доброто му име на специалист извършване на автотенекеджийски и бояджиийски услуги, както сред клиентите, така и сред застрахователните компании, които са били на пазара в гр.****и силно конкурентната среда в този бизнес през периода 12.11.2009г. - 09.09.2015г., както и е имал стрес, безпокойство и негативни емоции от проведеното разследване. Според ответната страна, от изложеното е видно, че в исковата молба не са посочени конкретни факти от обективната действителност, които да са свързани с конкретно отношение на другите лица от обкръжението на ищеца, които поради знанието си, че срещу него се води наказателно производство да са демонстрирали негативно отношение, което от своя страна да е рефлектирало върху него. Така чувствата на страх, безпокойство и негативни емоции, които твърди, че изпитвал В., са изцяло продукт на неговото вътрешно възприятие, непровокирано от външната среда. В исковата молба, се сочи, че не са налице и доказателства относно това каква е личността на човека, на който е било повдигнато обвинение, как това е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто име и 2 честта му. Настоява се от ответната страна, че няма данни страданията, които претендира ищецът, да са с такъв интензитет, който е довел до преживяване на повече от обичайните за подобна ситуация неудобства и стрес. Твърдените като причинени му от воденото наказателно производство отрицателни последици, се сочи, че са посочени общо и не се отличават нито по вид, нито по интензитет от тези, които би причинило което и да е наказателно производство, водено и за най-леко наказуемото деяние - страх и притеснение да не бъде осъден несправедливо, уронване на личния авторитет и достойнство. Няма посочени конкретни увреждания /особено с оглед твърденията за увреждане на психическото състояние/.

Сочи се, че видно от материалите по наказателното производство, С. С. В., е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено от него престъпление по чл. 212, ал.

1 от НК, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А" от НПК, т.к. въпреки щателното му издирване по време на досъдебното производство, същият не е бил установен. Установено е било единствено, че същият се намира извън територията на Р България, но местоживеенето му така и не е станало известно на разследващите органи. Поради това, В. не е взел лично участие в нито едно действие по разследването, включително привличането му в качеството на обвиняем, нито му е била взета мярка за неотклонение

На следващо място, видно от свидетелството за съдимост на ищеца, с присъда влязла в сила на 05.03.2009г. по НОХД № ****г. по описа на ВРС, той е осъден за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3 месеца, изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години. Периодът на осъждането и на търпене на наложеното наказание съвпада до голяма степен с периода, за който ищеца претендира, че е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, заради водено срещу него наказателно производство, което е било прекратено. Предвид изложеното, се сочи, че не са представени доказателства, че преживените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име, стрес, безпокойство и негативни емоции, не са в причинно-следствена връзка с предходното наказателно производство, както и с търпенето на наложеното с него на ищеца наказание.

Представят се и се моли да се приемат като доказателство в подкрепа на това справка за съдимост на ищеца.

Поради това се твърди, че претенцията за уронване на престижа е обща, недоказана и неоснователна и обезщетение за увреждане на „добро" име не се дължи.

Твърди се, че по никакъв начин ПРБ не е разгласявала воденото наказателно производство, по което ищеца е бил привлечена към наказателна отговорност, нито в електронни, нито в печатни издания.

Счита се, че така предявения от В. иск за претърпени неимуществени вреди, е недоказан и не следва да бъде уважаван. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, при осъществяване на фактическите състави на чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ. Ищецът В., се настоява, че не е представил доказателства и не са надлежно доказани основните два елемента пораждащи обективната отговорност на ответника - Прокуратурата на РБ, а именно: твърдените от него неимуществени вреди и връзката им с повдигнатото обвинение - същите следва да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в извършено престъпление от общ характер, както и техния размер.

Счита се, че изложените в исковата молба твърдения на В., не са основани на 3 конкретни обстоятелства и не са ангажирани конкретни доказателства в тяхна подкрепа.

Според ответникът, следва да се отчете и обстоятелството, че за претендираните посочени вреди, ищеца търси обезвреда при изтичането на петгодишен срок. Това обстоятелство, както и вече изложеното се настоява, че сочат на това, че той търси обезщетение, не защото реално е търпял сочените вреди, а защото счита, че такова му се следва от наличието на ЗОДОВ.

Възразява се и срещу общия размер на претендираното от В. обезщетение в размер на 6 000лв. за неимуществени вреди. Същото е в завишен размер, несъответстващ на твърдените вреди, на критериите за справедливост на чл. 52 от ЗЗД, към който препраща разпоредбата на § 1 на ЗР на ЗОДОВ, така и с установената съдебна практика в аналогични случаи. Следва да се вземе предвид, че наказателното производство е приключило в сравнително кратък срок от време, като от момента на повдигане на първоначалното обвинение срещу В. на 08.10.2013г. до момента на прекратяване на наказателното производство на 22.06.2015г., са минали по-малко от две години. Не без значение е и факта, че В. е бил привлечен като обвиняем по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „А" от НПК и по отношение на него не е била взета мярка за неотклонение. Всички тези обстоятелства сочат на ниска степен на увреждане и не могат да обосноват присъждането на обезщетение в претендирания от ищеца твърде завишен размер.

Доколкото ищецът не е представил доказателства за направени разноски по настоящото производство, с оглед на приетото от ВКС в TP № 6/06.11.2013 г. по т.д. №6/12 г. на ОСГТК и разпоредбата на чл. 80 от ГПК, се заявява, че ще се изрази становище по това искане след запознаване с доказателствата, които ищеца представи.

Въз основа на горното, се отправя искане да не се уважава исковата претенция, поради посочените по-горе съображения, а в условията на алтернативност - да не се уважи посочената претенция в размера, изписан в исковата молба, предвид неговия завишен размер.

Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, на основание чл.146 ал.1 т.3 и 4 от ГПК, е, че наказателното производство по ДП № 245/2011г. по описа на ОД - МВР - ****, пр. пр. № **** по описа на РП – Варна, е прекратено с постановление на прокурор при РП - *** от 22.06.2015г.

От представен по делото от ищецът заверен препис от Определение № ***/09.09.2015г., постановено по вчнд № ***/2015г. по описа на Окръжен съд – ****, се установява, че със същото е потвърдено Определение № ***/09.07.2015г. по чнд № ****/20115г. на Районен съд гр.****, с което от този съд е потвърдено постановление на Районна прокуратура гр.****, за прекратяване на наказателното производство по ДП №****/2011г. по описа на ОД на МВР – ****, водено срещу „неизвестен извършител“ за престъпление по чл.212 ал.1 от НК.