Решение № 667 от 24.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. *********, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *********, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Тенева при участието на секретаря Ивелина Б. Костова като разгледа докладваното от Ваня Тенева Гражданско дело №

20265530100384 по описа за 2026 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК за прогласяване недействителността на „такса удължаване“ по Анекс за удължаване на срок от дата 24.04.2024г. към Договор за кредит № ********* и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 453,60 лв.

(231,92 евро), представляваща недължимо платена „такса удължаване“ по Анекси за удължаване на срок към договор за кредит № *********

Ищцата П. В. М. твърди, че е сключила Договор за кредит № ********* с ответника „Вивус.БГ“ ЕООД, съгласно който получила сумата в размер на 600 лв., при ГПР 0%.

На 24.04.2024г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срок от дата 24.04.2024г. към Договор за кредит № 9692672001 / 26.03.2024г. по силата на който страните се споразумели срокът на договора да се удължи с 14 дни, като заплатила такса от 97,20 лв.

На 13.05.2024г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срок от дата 13.05.2024г. към Договор за кредит № 9692672001 / 26.03.2024г. по силата на който страните се споразумели срокът на договора да се удължи с 14 дни, като заплатила такса от 97,20 лв.

На 30.05.2024г. ищцата сключила Анекс за удължаване на срок от дата 30.05.2024г. към Договор за кредит № 9692672001 / 26.03.2024г. по силата на който страните се споразумели срокът на договора да се удължи с 14 дни, като заплатила такса от 97,20 лв.

На 11.07.2024г ищцата сключила Анекс за удължаване на срок от дата 11.07.2024г. към Договор за кредит № 9692672001 / 26.03.2024 г. по силата на който страните се споразумели, срокът на договора да се удължи с 30 дни, като заплатила такса от 162 лева.

1

Така общо заплатената сума за такса за удължаване била в размер на 453,60 лв.

Счита, че така уговорената допълнителна такса по Анекс за удължаване на срок от дата 24.04.2024 г към Договор за кредит № 9692672001 /26.03.2024г. била нищожна на основание чл.10а ал. 1 от ЗПК.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, се регламентирало в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов ДВ, бл.35 от 2014 г, в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Допълнителната такса по процесния договор, по своето естество, представлявало такси и услуги, свързани както с усвояването, така и с управлението на кредита.

Услугата „такса разглеждане“, представлявало услуга с възможност за улеснената процедура за получаване на парични средства. Тоест тази услуга по своята същност представлявала дейност по усвояване на кредита и се явявала в пряко нарушение на чл. 10а от ЗПК.

Наред с това, в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице, именно когато се нарушава правен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения. Поради накърняването на принципа на „добри нрави“ по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Когато била налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушавал принципът на добросъвестност при участие в облигационните отношения. В настоящият случай, такава нееквивалентност между престациите била налице, тъй като сумата която се предоставяла по така уговорената допълнителна такса съставлявала допълнителна сума, която била в един значителен размер от общата сума на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост.

На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП, тъй като била във вреда на потребителя и не отговаряла на изискванията за добросъвестност и справедливост и водела до неравновесие в правата на страните, като по този начин била в ущърб на ищцата като потребител /чл.143, ал.1 ЗЗП/.

Посочените по-горе клаузи били неразбираеми и не позволявали на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т. 19 ЗЗП. Съгласно чл.

21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, се явявала нищожна. Предвидените клаузи били и 2 неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК се уреждало задължението на кредитора, преди сключване на договор за кредит, да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. На следващо място, счита, че така уговорената допълнителна такса е нищожна поради това, че се стига до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че „такса удължаване“ по Анекс за удължаване на срок от дата 24.04.2024 г. към Договор за кредит № 9692672001 / 26.03.2024 е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, така също е нищожна, защото е сключена при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение, с което на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Вивус.БГ ЕООД да заплати на ищцата, сумата от 453.60 лева (231.92 евро) недължимо платена по недействителна „такса удължаване“ по Анекси за удължаване към Договор за кредит № 9692672001 / 26.03.2024 ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор.

Не оспорва обстоятелството, че на 26.03.2024г. между „Вивус.БГ“ ЕООД, с ЕИК 202393458 като кредитодател и П. В. М. като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № 9698260001, който бил сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР. С подписването на процесния договор, кредитодателят предоставил на кредитополучателя сума в размер на 600 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът бил за период от 30 дни и падежна дата 25.04.2024г. Общият размер на кредита, който кредитополучателят трябвало да погаси на падежната дата бил на стойност 600.00 лева, като не били начислявани договорна лихва и/или други такси и в срока на кредита ищцата била задължена да възстанови единствено отпуснатата в нейна полза главница.

Още на етап посочени от кредитоискателя конкретни параметри по договора, преди неговото сключване, бил предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който съдържал цялата относима по договора информация. Това се случвало в момента, в който кредитоискателят е влязъл в сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и срока, за които кандидатства. На този етап ищцата била задължена внимателно да се запознае със съдържанието на Стандартния европейски формуляр. След сключването на договора за кредит вътрешната система на дружеството автоматично изпратило в PDF формат договора за кредит заедно с общите условия към него на посочената от кредитополучателя e-mail поща за контакт с него, а именно: petyamaneva 1983 @gmail.com.

Ищцата П. М. преминала успешно през проверката за кредитоспособност и заявката за получаване на кредит била одобрена, в резултат на което между страните бил сключен процесния Договор за кредит № 9698260001/26.03.2024г. Срокът на Договора за кредит започнал да тече от датата на превеждане на сумата по кредита по сметка на 3 кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по договора била преведена от „Вивус.БГ“ ЕООД на П. В. М. на 26.03.2024 г. по сметка на каса на „Изи пей“ АД. Кредитополучателят избрал този начин на получаване на заявената от него сума.

На основание т. 13 от приложимите Общи условия, в случай че потребителят няма възможност да погаси задължението си в срок, но желаел да избегне изпадане в забава и последиците от това - влошаване на кредитната история, била уговорена възможност за заявяване и ползване на допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока, която е обвързана със заплащане на съответната такса, като между страните бил сключен анекс за удължаване на срока, по силата на който се изменя падежната дата за погасяване на задължението. Услугата за удължаване на срока била допълнителна, незадължителна и се предоставяла само след изрична заявка от страна на кредитополучателя.

На 24.04.2024 г. между страните бил сключен Анекс за удължаване срока на кредита. Новата падежна дата се изменила на 09.05.2024г. Във връзка с анекса, П. М. заплатила сума в размер на 97,20 лева - такса за удължаване на срока на кредита.

На 13.05.2024 г. между страните бил сключен Анекс за удължаване срока на кредита. Новата падежна дата се изменила на 23.05.2024г. Във връзка с анекса, П. М. заплатила сума в размер на 97,20 лева - такса за удължаване на срока на кредита.

На 30.05.202 г. между страните бил сключен Анекс за удължаване срока на кредита.

Новата падежна дата се изменила на 13.06.2024г. Във връзка с анекса, П. М. заплатила сума в размер на 97,20 лева - такса за удължаване на срока на кредита.

Задължението по процесния договор било изплатено изцяло, включително и сумата от 17,64 лв., представляваща наказателна лихва за забава

В исковата си молба ищцата се позовавала на редица специални основания, предвидени в Закона за потребителския кредит, включително и недействителност на процесния Договор за кредит №9698260001/26.03.2024г. и на сключения анекс към него. По същество, намира твърденията за неоснователни и недоказани.

В Договор за кредит № № 9698260001/26.03.2024г. били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определената в Приложение № 1 формула - т. 7.1 от Общите условия (неразделна част от договора), съгласно които ГПР не включва разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Тези условия били изпълнени по ясен и недвусмислен начин, доколкото в специалните условия точно, ясно и изчерпателно се сочело, че между страните възниква договорно кредитно правоотношение, по силата на което в полза на ищцата М. била отпусната главница в общ размер на 600 лева, като бил посочен и общият размер, подлежащ на възстановяване, който бил в размер на 600.00 лева. Сочи, че процесният Договор е безлихвен — с 0.00 % лихва за срока на кредита и ГПР в размер на 0.00 %, а твърденията на 4 насрещната страна, че лихвеният процент бил в размер на 40.97 % били неверни и неоснователни. Тази величина, както било посочено недвусмислено и в Специалните условия на Договора, представлявала референтен/стандартен лихвен процент, който не бил пряко приложим в процесното споразумение, а бил посочен в изпълнение на изискванията на специалното в областта на потребителското кредитиране законодателство — чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, който задължавал кредитора да посочи, освен приложимия по Договора лихвен процент, и референтен такъв, който в настоящата хипотеза бил в размер на 40.97 %.

Референтен бил лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисляване на лихвения процент за срока на кредита и представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислявал по определена методология и бил приложим при ценообразуването и формирането на крайната цена на предлаганите от Дружеството кредити. В случая, меродавен за приложението на договора и формиране на крайната цена на задължението, бил лихвения процент за срока на кредита, който, както било посочено и в Специалните условия на Договора, е 0.00 %.